Разходка по Уайтхейвън – снежнобелия плаж на Австралия

В Австралия снеговалежите са истинско събитие, особено по крайбрежието. Има обаче един плаж, който е достатъчно да зърнете за миг, за да решите, че зимата е дошла и всичко наоколо е покрито със сняг. Защото по всяка вероятност това ще е най-бялото бяло, което сте виждали.

Разходката по Уайтхейвън Бийч затвърждава нетипичното за тези географски ширини усещане. Свикнали сме, когато слънцето напече който и да е плаж по света, да търсим спасение на сянка или бързичко да обуем джапанките, защото в противен случай рискуваме да изгорим стъпалата си. На Уайтхейвън такава опасност няма. Дори и в разгара на лятото пясъкът не променя температурата си и позволява спокойно да ходим боси по него. Причината е, че е изграден от 98% чист силициев диоксид, който не задържа топлината от слънчевото лъчение.

Това почти нереално място се простира на дължина от седем километра по крайбрежието на остров Уитсъндей в едноименния архипелаг. Островът е разположен в Коралово море, част от Тихия океан, на около 27 километра от брега на североизточния австралийски щат Куинсланд. Целият плаж е почти непоносимо красив, но ако вървите по него от юг на север, ще установите, че пази най-прелестните си черти за десерт. В северния му край е заливът Хил, който лъкатуши далеч навътре в сушата като феерия от бяло, тюркоазено и тъмнозелено. Спокойната кристална вода е изрисувана с вълнисти ослепително бели пясъчни плитчини, сякаш някой е изсипал сметана или мляко отгоре ѝ, а своеобразният меланж е обгърнат от гъста тропическа гора, растяща по двата бряга на залива.

Най-добрата гледка

Най-добрата гледка към този природен шедьовър се разкрива от наблюдателния пост Танг Пойнт, разположен на хълм точно до входа на залива. Картината е особено незабравима при отлив, когато извиващите се плитчини изпъкват още по-впечатляващо на фона на заобикалящата ги природа и разнообразието от цветове и нюанси е най-богато. Оттук и целият плаж е като на длан.

В Австралия богатството от зашеметяващи плажове е на практика неизчерпаемо, но трудно ще откриете по-фотогеничен сред тях от Уайтхейвън. За щастие, постоянно растящата му популярност не е довела до неговото унищожаване, загрозяване или комерсиализиране, както сме виждали на толкова други места, и плажът е все така девствен, какъвто е бил винаги. За това помагат и строгите правила – пушенето тук е забранено, не се допускат и кучета. От само себе си се разбира, че и дума не може да става да си вземеш пясък от плажа. Всеки, решил да отнесе със себе си част от бялото чудо на Уайтхейвън като спомен, трябва да плати глоба от 10 000 австралийски долара. А каквото и да донесат туристите със себе си на плажа, трябва да си го вземат на тръгване. Това важи и за боклука, произведен на място, защото наоколо кошчета няма. Всички тези мерки за опазването на плажа му носят и много награди. През 2008 г. Уайтхейвън е обявен за най-чистия плаж на Куинсланд, две години по-късно Си Ен Ен го избира за най-екологичния плаж в света, а читателите на TripAdvisor всяка година го посочват като най-добрия плаж в Австралия и Южния Пасифик.

Преобладаващото присъствие на силициев диоксид в състава на пясъка е донякъде загадъчно. В природата това химическо съединение най-често се среща под формата на кварц, който е изключително разпространен и изгражда над 10% от масата на земната кора. Кварцът се среща в скали като гранит, гнайс и пясъчник. Около Уайтхейвън обаче такива скали липсват, а тукашните не съдържат силициев диоксид. Най-разпространената хипотеза за появата му е, че пясъкът е бил натрупан на плажа от преобладаващите океански течения.

Белият пясък на Уайтхейвън е известен и по друга причина. Според някои източници той е използван за изработването на лещите на космическия телескоп „Хъбъл“. НАСА все още нито потвърждава, нито опровергава тези твърдения, защото телескопът е построен през 70-те години и е трудно след толкова време да се намери информация откъде точно е дошъл пясъкът за стъклените му компоненти. В официално изявление обаче космическата агенция казва, че е напълно възможно да е бил използван пясък от Уайтхейвън заради уникалния характер на кварцовите му кристали.

Пясъкът е толкова фин, че може да повреди електронни устройства като телефони и камери.

В същото време тези характеристики го правят изключително подходящ за полиране на бижута.

Освен за разходки и излежаване на блещукащия пясък районът е много подходящ и за шнорхелинг и плуване. За целта обаче е добре човек да се снабди с неопренов костюм, който да го предпази от евентуално опарване от медуза, защото тукашните не се шегуват. Все пак във водите на Австралия плават едни от най-отровните същества на планетата изобщо – чадъровидната кубомедуза и миниатюрната медуза ируканджи, която е характерна за северната част на акваторията на щата Куинсланд.

Всички местни туроператори, базирани в най-близкото градче на материка – Еърли Бийч, предлагат еднодневни пътувания до Уайтхейвън и остров Уитсъндей. Освен по вода, островът е достъпен и по въздух – с хидроплан и хеликоптер. Последните две превозни средства се използват и за туристически обиколки над околните острови и рифове, включително и над прочутия риф Сърце. Името му говори достатъчно – кораловото образувание наистина е с формата на сърце и от въздуха прилича на голямо обяснение в любов. Не е изненада, че много мъже избират да предложат на любимата си именно тук. Всичко, което трябва да направят, е да платят за полета и да се уговорят с пилота да се позадържи по-дълго над естественото сърце, за да имат достатъчно време да излеят чувствата си. Погледът от въздуха е единственият начин да се запознаеш със „сърдечния“ риф, защото той се намира в защитена зона и около него е забранено да се плува или гмурка. А до плажа Уайтхейвън може да се стигне и от най-големия обитаем остров в архипелага Уитсъндей – Хамилтън. Пътуването с високоскоростен катамаран например отнема само половин час. Разбира се, в района се предлагат и достатъчно плавателни съдове, които не просто превозват туриста от точка А до точка Б, но и му позволяват за ден-два да вкуси от моряшкия живот без свързаните с него досадни задължения, при това насред цялата тази прелест.

Уайтхейвън Бийч е и арена на спортни събития. През ноември всяка година тук се организира състезание по плуване в открити води на дистанция от два километра. През юни пък на плажа се събират бегачите за ежегодното Голямо плажно бягане на Уайтхейвън, наричано от някои „най-спиращият дъха полумаратон в света“. Гледката наоколо е наистина разсейваща, но и дистанциите са си съвсем сериозни – 5, 10 и 21 километра, плюс 500 и 1500 метра за децата, да не говорим, че бягането по пясъка представлява допълнителна трудност. За туристите, които просто искат да се насладят на красотата на плажа и да полежат на мекия пясък, обаче всяко време на годината е еднакво приятно заради специфичните климатични условия в района.

Явно това са осъзнали и множеството морски костенурки, които живеят тук целогодишно. Така че вероятността да ги срещнете, ако плувате с шнорхел в плитчините на Уайтхейвън, е голяма. Костенурките снасят яйцата си между ноември и февруари. Тогава те се отправят към плажовете на островите Уитсъндей в търсене на идеалното място за тази важна задача. След като снесат яйцата, майките, които са 30–40-годишни, посещават мястото още няколко пъти, за да проверяват какво се случва с бебетата им. Малките се появяват на бял свят от януари нататък. Костенурчетата се излюпват през нощта и веднага се затътрузват по плажа към океана, направлявани от пълната луна. На плажа може да бъдат забелязани и варани. Но няма страшно, те не са представители на най-едрия вид от рода гущери – комодския варан, който, макар и рядко, напада хора. Топлите води на Уайтхейвън пък привличат и делфини, скатове и най-различни рибки. Но най-голямото шоу между май и септември осигуряват гърбатите китове, които идват тук, за да се чифтосат или да родят своите малки (ако дългите 6 метра и тежащи 2 тона бебета може да бъдат наречени така), а междувременно се отдават на впечатляващи скокове, при които поне 2/3 от тялото им излиза над водата, и силни плясъци с перки или опашка.

Уитсъндей е най-големият от 74-те острова в едноименния архипелаг, разположен в сърцето на Големия бариерен риф. Джеймс Кук пристига тук през 1770 г. и кръщава архипелага Къмбърланд на името на графство в Северозападна Англия. В наши дни повечето острови, включително самият Уитсъндей, са необитаеми и са включени в защитен национален парк, което гарантира опазването на уникалната им природа. На четири от тях обаче има и различни възможности за настаняване на един хвърлей от красивите коралови рифове. Излишно е да се обяснява колко вкусна и прясна е морската храна в тукашните ресторанти. Туристите могат да ползват обичайните глезотии като спа процедури и масажи, но за тези, които не са дошли само да релаксират, има и достатъчно напомпващи адреналина преживявания като скокове с парашут над един от най-изумителните пейзажи в Австралия.

Островите Уитсъндей имат по нещо за всеки, от миниатюрната бяла песъчинка до безкрайния хоризонт. И са отлично доказателство, че когато се вземат необходимите мерки на местно ниво, най-красивите кътчета на планетата ни могат да останат такива, каквито винаги са били. Въпросът е нуждата да опазим единствения си дом да бъде осъзната и превърната в приоритет и на глобално ниво. Защото всичко на този свят е свързано и уж незначителни действия тук могат да окажат голямо влияние някъде там, а наглед малки промени като повишаването на средната температура на световния океан с 1–2 градуса да имат сериозен негативен ефект. Все пак всички искаме да се радваме на места като Уайтхейвън. Дори и на снимка.