Конемара – дивата романтика на Ирландия
На другия край на Европа има един скалист регион, в който езерата са черни като тъмната ирландска бира, а бирата е гъста като крем. Старите пъбове са озвучени от музика, която кара краката ти да танцуват сами, а шарените пейзажи променят цвета си всяка секунда. Заключена от Атлантическия океан от три страни и от езерото Кориб от четвъртата, Конемара е камениста пустош в северозападната част на графство Голуей. Тя не е административен район с точно определени граници, а културна област, простираща се по разкривеното крайбрежие на Западна Ирландия. Бреговата ивица е изпъстрена с прекрасни пясъчни плажове, а вътрешността приютява величествени планини и непрогледни езера, самотни, брулени от вятъра торфени блата и пъстра черга от полета, нашарени с разпадащи се сухи зидове. Тази древна, оскъдно населена земя е най-изолираният, но може би точно затова и един от най-добре пазещите ирландските традиции региони в страната.
Оскар Уайлд пише за „дивата красота” на Конемара и я описва като „пуста, планинска страна”, „по всякакъв начин великолепна”. Климатът тук е суров и подвластен на стихиите. Когато прословутото със своето непостоянство време над Атлантика се влоши и обвие всичко в гъста, влажна морска мъгла или когато бурите заблъскат брега, разпенвайки яростно морето, на човек не му остава нищо друго, освен да се оттегли на закрито край приветливия огън с няколко хубави настолни игри и бутилка ирландско уиски Powers. Но когато слънцето изгрее, трудно ще откриете друго място с по-зелена трева, по-синьо море и с толкова бял, мек и пухкав пясък, че да съперничи на малдивския. Диви цветя от късна пролет покриват като килим тревистите носове, вдадени в океана, купове от огненооранжева крокосмия, алена обичка и жълт прещип украсяват живите плетове в разгара на лятото, а пирен и орлова папрат оцветяват планините в бледомораво-кафяво през есента. Издръжливи овце с черни лица, които със сигурност са повече от хората, бродят из пътищата, блатата и носовете независимо от капризите на времето, а раздърпаното им руно е маркирано с големи червени или сини петна, указващи кой е техният собственик.
Неофициалната столица на Конемара е оживеното пазарно градче Клифдън (Ан Клохан на ирландски). Главните му улици са пълни с кафенета и галерии, пъбове с традиционна музика и магазини за подаръци, предлагащи плетива в стила Аран (на името на близките острови), ленени кърпи и сувенири от зелен мрамор. Сладкият ароматен полъх на торфените огньове се усеща постоянно във въздуха. Тук не липсва нищо за една наистина спокойна почивка – градчето има отлична книжарница, приятни барове като облицования с дърво EJ King’s, търговския център Gerald Stanley’s, пекарни като Walsh’s, известна с благоуханните си сладкиши с ревен.
Клифдън изкарва лек флирт със световната слава в началото на XX век благодарение на две исторически събития, случили се наблизо. През 1907 г. Гулиелмо Маркони стартира първата комерсиална безжична телеграфна връзка през Атлантика между Клифдън и канадската провинция Нова Скотия от огромната си станция в местното тресавище Деригимла. 12 години по-късно първият трансатлантически полет, извършен от Джон Алкок и Артър Браун, приключва внезапно, когато самолетът им катастрофира близо до станцията на Маркони. Първият пилот се измъква от машината и обявява на всеослушание: „Аз съм Алкок, току-що дойдох от Нюфаундленд”.
Конемара все още носи това усещане за граница между два свята и във физически, и в духовен смисъл. В края на краищата тя „балансира на самия ръб” на континента, далеч от… всичко останало всъщност. Да, тук вече има множество нови ваканционни жилища, селата са поизлъскани, а бабунестите пътища, някога сериозно предизвикателство за амортисьорите, са заравнени и разширени, поне главните. Умелото маркетиране на туристическия маршрут Wild Atlantic Way (Дивият атлантически път) от страна на Националния туристически борд привлече много повече посетители в района, а туристическият сезон, някога ограничен почти само до летните месеци, вече е много по-дълъг. Абатството Кайлмор, манастир, кацнал на брега на красиво езеро, привлича около 300 000 посетители годишно, а Националният парк Конемара, изходна точка за пешеходни преходи из планинската верига Туелв Бенс, добавя още 190 000. Днес районът е прочут с възможностите си за екстремни занимания и приключения: каране на морски каяк, уиндсърф и кайтсърф, скално катерене, планинско колоездене, падълбординг, дълбоководен риболов и гмуркане. Можеш дори да се научиш да събираш торф от тресавищата.
Въпреки това Конемара някак си успява да остане решително и очарователно старомодна и местните се надяват това да продължи. Много редовни посетители на региона са купили или наемат ваканционни жилища, но има и някои прелестни, отдавна съществуващи хотели, разположени в големи старинни извънградски къщи. Тези хотели сега са управлявани от наследниците на собствениците и не предлагат модерни глезотии като SPA центрове. Храната е съвсем в крак с актуалните тенденции за локален произход и сезонност (дори най-непретенциозните менюта в пъбовете ще ви информират, че мидите ви са от фиорда Килари Харбър, а крабът идва от живописното рибарско село Клеган). Не очаквайте обаче обядът ви да дойде под формата на пяна, гел или друга форма на кулинарен висш пилотаж. Някои от най-добрите блюда може да бъдат открити в уютни местенца, където акцентът е върху богатството на земята и морето, а не върху главозамайващите технически изпълнения в кухнята.
Къде да спите?
Delphi Lodge
Построена като място за отдих след спорт в средата на 30-те години на XIX век от маркиза на Слайго, Delphi Lodge е голямо и красиво старо здание в горния край на дълбока, отдалечена долина малко на север от Килари Харбър. Бившият журналист Питър Мантъл реставрира къщата в средата на 80-те години на миналия век и я отваря за запалените рибари. Той отдавна се е преместил на Бахамите, а в наши дни малко хора идват тук само за да ловят риба, но атмосферата на уютен частен дом се е запазила. Общите помещения са украсени с антики и стари картини, а слънчевите, модерни стаи радват с красиви флорални тъкани, мебели от ковано желязо и снежнобели бани. Гостите се хранят заедно около овална маса, например с патешко бутче конфи и сочен омар. Въобще цялото изживяване е доста непринудено.
Ballynahinch Castle
Замъкът „Балинахинч“ е най-шикозният хотел в Конемара. Солидното здание до богатата на сьомга река Оуенмор, заобиколено от над 280 хектара скалист пейзаж, е реновирано през 2014 г., когато е купено от ирландския милиардер Денис О’Брайън и неговата жена Катрин. Те наемат известни интериорни дизайнери, които освежават мястото, без да правят компромиси с традиционната му атмосфера. 48-те суперудобни стаи се отличават с ретро елегантност, а закуската е истинско пиршество. И след нея има какво да се прави: разбира се, риболов, но и спортна стрелба, разходки и колоездене.
Rosleague Manor
Боядисаното в розово имение „Рослийг“, предлагащо гледка към прекрасния залив Балинакил, е един от оригиналните хотели в района, помещаващи се в характерните местни извънградски къщи. Негов собственик е изключително гостоприемният Марк Фойл, който е наложил свободни правила за гостите – кучетата и децата са добре дошли. Обживените стаи, пълни с антики, изглеждат като да не са се променили през годините, въпреки че има и някои нови добавки: голям бар, фамилен апартамент, прасета от породата Тамуърт (които понякога се появяват на масата за вечеря), овощна градина и парник за зеленчуци. Храната е отлична: лангустини, агнешки котлети и прясно уловена скумрия, сервирани в доста величествена трапезария.
Quay House
Някога резиденция на пристанищния капитан (човекът, натоварен със задачата да прилага установените правила в пристанището), днес Quay House е стилен и чудноват хотел с 16 стаи, собственост на Джулия и Пади Фойл. Екстровертът Пади има слабост към крещящия интериорен дизайн и затова мястото е изпълнено с плодовете на чудноватото му въображение (ярки платове, изкуствено състарено дърво в скандинавски стил и цветни избухвания) и с чудесна колекция от джунджурии. Сутрин в покритата с пълзящи растения зимна градина ви очакват яйца по бенедиктински, кеджъри (индийско ястие от задушен ориз с добавки), пресни стриди и домашен плодов кръмбъл, а вечер е време за чаша вино пред уютния огън.
Dolphin Beach House
До този хотел, кацнал точно над океана, се стига по панорамния Sky Road (Небесен път) от Клифдън. Dolphin Beach House е царство на тишината, спокойствието и невероятните гледки към Атлантика. Стаите греят в ярки земни цветове. Тук туристът може да изпълни дните си с пешеходни и велосипедни разходки и плуване на частния плаж, а ако времето е лошо, да се прибере на топло с книга в ръка и да наблюдава бурята през френските прозорци.
Currarevagh House
Ексцентричният хотел се намира сред гора с площ 72 хектара на брега на езерото Кориб. Currarevagh House е собственост вече на пето поколение от една фамилия, а през всички тези десетилетия почти нищо не се е променило: прозорците все още са със старите си жалузи, махагоновите врати си стоят небоядисани. По желание на клиентите се предлагат термофори за сгряване в студените нощи, а вечерята е оповестявана точно в 8 с удар на гонг. Десетте стаи също са издържани в ретро стил (дори нямат телевизори).
Къде да ядете?
The Owenmore
Ресторантът на замъка „Балинахинч“ се оглежда в спокойната река Оуенмор. Обстановката е доста официална – полиран махагон, снежнобели покривки, блестящо сребро и кристал. Шеф-готвачът Пийт Дъркан използва местни продукти в изтънчените си многостепенни менюта, включващи ястия като севиче от треска и агнешко с копривено песто.
Mitchell’s
Въпреки че уютният ресторант, разположен в светла сграда от началото на миналия век, няма да спечели награди за авангардна кухня, на него може да се разчита за щедри блюда с най-добрата ирландска морска храна. Това означава рибен пай за обяд и нещо малко по-засукано за вечеря – изключително свежа салата с краб от Дънлоан, органична сьомга с велуте от див лук и панакота с мътеница.
Телефон: +353 95 21867
Уебсайт: mitchellsrestaurantclifden.com
The Lodge
Ресторант към хостел не звучи особено обещаващо, но този си заслужава. Голите дървени маси и дюшеме, еклектичният миш-маш от столове с всевъзможни цветове, форми и възраст и причудливите произведения на изкуството напълно отговарят на хостелната обстановка, но агнешкият бургер е перфектно приготвен, а запечените на тиган миди с черен пудинг са големи, сочни и много вкусни.
Телефон: +353 95 41222
Blackberry Café
Приветливото малко заведение е точно до Килари Харбър. Голяма част от морската храна в рибената супа и изпускащите пара чеснови миди са уловени в тукашни води. Менюто включва и ирландско задушено с агнешко от Конемара, както и домашни торти и пудинги.
Телефон: +353 95 42240
Уебсайт: blackberryrestaurant.ie
Connemara Smokehouse
Семейният ресторант, разположен на живописния кей Бънауен, предлага отлична сьомга, печена в мед, гравлакс (скандинавско мезе от сурова сьомга, подправена със сол, захар и копър) и риба тон. Рибата се опушва над огън от букови дърва в пещ от 1946 г., преди да бъде филетирана, обезкостена, осолена и нарязана на ръка.
Connemara Hamper
Примамливият малък деликатесен магазин на главната улица в Клифдън предлага голямо разнообразие от ирландски занаятчийски продукти: много вкусно консервирано месо от Корк, шоколад Skelligs от Кери, сушено на въздух агнешко от месарницата McGeough’s в Ахтерард, тежки торти от пекарната Goyas и сирена (овче Cais na Tire от Типерари, козе Killeen от Голуей). В магазина приготвят и пакети с храна за пикник.
Телефон: +353 95 21054
Уебсайт: connemarahamper.com
Къде да пиете?
O’Dowd’s
Този пъб е истинска институция в Конемара. Заведението с ламперия от тъмно дърво предлага отлични гледки към красивото пристанище на селото Раундстоун и планинската верига Туелв Бенс. Тук можете да ударите халба Guinness или крафт бира Galway Hooker, преди да си изцапате пръстите с щипки от краб в чесново масло или огромна чиния със смесена морска храна.
Fisherman’s Pub and Ranji Room
Пак се връщаме в замъка „Балинахинч“. Сувенирите по стените и старинната везна са спомен от времето, когато замъкът е бил посещаван от местните рибари, които се събирали тук в края на изтощителния ден, за да изпият по една-две бири и да си разкажат опашати истории от типа: „Рибата беше еййй толкова голяма!”. В наши дни клиентелата е по-разнообразна, а целодневното меню включва приготвени на бавен огън говежди гърди и салата с пушено пилешко.
Телефон: +353 95 31006
Уебсайт: ballynahinch-castle.com
Какво да правите?
Плажовете на Конемара са прекрасни и често безлюдни. Два от най-хубавите – Лъвли Догс Бей (Заливът на прекрасното куче) и Гъртийн са един до друг на няколко километра от Раундстоун, а ветровитият Ейлбрак е точно до голф игрището в Баликонийли. Няма да сгрешите и с Манин (също близо до Баликонийли), Росадилиск (точно до Клеган) и Уайт Странд на полуостров Ренвайл.
Девствени плажове има и на задрямалия малък остров Инишбофин, разположен близо до брега при Клеган. По зелените му пасища се мяркат овце, а назъбените скали са дом на морски птици. От ферибота, водещ до острова, може дори да забележите малки ивичести китове. Инишбофин е място за бягство от тълпите през лятото и е лесен за разглеждане пеша или на колело. Няколко скромни хотела предлагат нощувки, а пъбовете – традиционна ирландска музика.
Още по-малък е остров Оми, на който има един-единствен път и няколко вили. Със сушата го свързва дълъг почти километър плаж, който остава под водата при прилив. Ако не изчислите правилно времето, може да се окажете изолирани на островчето.
Дълбокият тъмен фиорд Килари Харбър, който отделя графство Голуей от графство Мейо на север, е издълбан в скалата от глетчер през последната ледена епоха. Тук се провежда плувното състезание „Грейт Фиорд”, което привлича около 400 смелчаци всяка есен. Можете да се разходите в планините Маумтъркс и Муийлрей, обрамчващи фиорда, а ако сте с деца, да се качите на катамарана Connemara Lady в Нансис Пойнт. Круизът с него ще ви позволи да се насладите на гледката, а при малко повече късмет и на тюлени и делфини по пътя.
Със своите 2500 километра Дивият атлантически път е най-дългият очертан крайбрежен туристически маршрут в света. Преминава по брега на Конемара и предлага едни от най-величествените пейзажи в цялата страна. Но дори и да се отклоните от него, няма как да сгрешите, защото в Конемара дивата красота ви заобикаля отвсякъде.
