В Германия има пето годишно време – карнавалното
На границата на зимата и пролетта, подобно на нашите кукерски фестивали, в католическите региони на Германия се провежда карнавалът Фастнахт (Fastnacht), който в европейско измерение доближава Мюнхен, Кьолн, Дюселдорф, Дортмунд и Майнц до Рио де Жанейро с размаха на всенародните гуляи и пъстротата по иначе строгите делнични улици.
Подготовката му, както и всичко друго в Германия, започва навреме и продължава през цялата зима. Една от версиите за избраната за целта дата 11 ноември е шеговита игра на думи между немското elf („единадесет“) и преподредената от местния хумор абревиатура на мотото Liberté, égalité, fraternité („Свобода, равенство, братство“). Всъщност голяма част от карнавалните костюми са пародийни реплики на Наполеоновите военни униформи, а в големите градове шествията не прощават и на съвременните политически фигури.
И така, точно в 11 ч. на 11.11. всяка година градоначалникът прогласява „петото годишно време“ – карнавалното. В Майнц това се случва особено вълнуващо. На площад „Шилер“ (еквивалент на софийския „Славейков“) от украсен балкон се обявява началото на подготовката за карнавала, който ще се проведе в края на февруари – началото на март следващата година. Започва шиенето на костюми, репетициите и тренировките по групи, защото всеки квартал иска да блесне както на своето шествие, така и на общоградското. Майнц е винената столица на провинция Райнланд-Пфалц, затова от балкона прозвучават „десетте Фастнахт заповеди“, две от които са да изпием минимум 20 литра вино и да скъсаме 3 чифта обувки от танци…
За това гражданите разполагат с цяла зима, която изтича като вменените литри вино. На 28 февруари тази година с камбанен звън след църковната служба започна карнавалната седмица в Майнц. В първия ден, който този път съвпадна с нашата Баба Марта, жените имат право да отрежат с ножици вратовръзките на колегите си, а ако някой мъж смути женска компания в заведение, рискува да си тръгне с разкъсани дрехи. Друга традиция на карнавалния хумор е да се похапват понички „Берлинер“ със сладък пълнеж, като във всяка кутия може да има изненада – пълнежът да е люта горчица или паричка за късметлиите. Особено внимание заслужава украсата, варираща от мексикански гирлянди до изкуствени едри гарвани и конски глави, стърчащи от прозорците.
Предвидливите немци обявяват за почивни и неучебни повечето карнавални дни и спират транспорта по трасето на карнавалното шествие, а от съседните градове, където ежедневието си продължава както обикновено, пристигат влакове, пълни с костюмирани гости. Изобщо, трудно се среща некостюмиран човек, защото за местните е правило да се дегизират, а туристите на драго сърце се присъединяват. Освен това рискът да им откажат сервиране в заведение не е за пренебрегване. С радост установяваме, че мартениците важат, но за всеки случай си купуваме блестящи шапчици и сме възнаградени с одобрителни аплодисменти, когато си ги слагаме. Вече сме свои хора.
Пием тъмна бира и пригласяме на пеещите: „… ich bin Mainzer, Mainzer… neue tanz…” („… аз съм от Майнц, аз съм от Майнц… нов танц…“). На съседна масичка два ананаса си ровят в телефоните. Висок индианец, вероятно внук на Гойко Митич, гледа каубойската група с артистично презрение. Семейство тигри върви след квартална детска градина, облечена в самоделни костюми на LEGO, изработени от кофички. Дори статуята на Гутенберг* в центъра на града е украсена с карнавална шапка. Музиката е навсякъде – от пеещите в трамвая и по заведенията до шествията на оркестрите, съставени предимно от ударни инструменти. Възрастта, килограмите и социалното положение са еднакво маловажни.
Включваме се в главното събитие на рейнския карнавал – Rosenmontag (има се предвид шеметен, великолепен понеделник). Към 12 ч. из целия град започва да се усеща вълнение, защото всички се стичат към кметството. Следва разиграването на кратък сюжет – групите се подреждат като за бой и точно в 14 ч. „щурмуват“ сградата с викове и възгласи (репетирани от ноември), докато кметът не излезе, за да им предаде символично ключа на града. Тогава шествието потегля, а цялото останало население се подрежда в шпалир и поздравява дефилиращите групи с уникалното „ХЕЛААУУ!“ (да не се бърка с „хелоу“!), а те отвръщат със залпове бонбони и дребни лакомства, които мигом потъват в джобове, торбички и кофички.
Възхитени сме от практичността на групата на пожарната, маскирана на себе си, но с бутафорна пожарна кола-машина за пуканки, която пуши и мирише на изгоряло, а пожарникарите раздават пликчета с хрупкавата занимавка. Членовете на групата на зоопарка, издокарани с костюми на бели мечки, хвърлят пакетчета желирани мечета „Харибо“. Докато снимаме напосоки, се натъкваме на телевизионен екип, тъй като всяка вечер има репортажи от шествията, а по-късно без особена изненада се виждаме в новините. Отразяват се всички групи – на училища, детски градини, спортни отбори, оркестри, автомобили и карнавални возила, бирени, винени и вурстови братства, нови и горди традиционни шестващи като училището по конна езда от 1929 г. Общо приблизително 150 групи.
Виенското колело на централния площад е огромно и накрая всички се устремяват към него, защото там са разположени подкрепителните пунктове с лакомства, надминаващи тези на коледния базар, който през декември се разполага на същото място. През март обаче мразовитият рейнски въздух е отстъпил и сега на власт са пролетните ухания на всичко вкусно, което скоро ще бъде забранено от предвеликденския строг пост. Отново се възхищаваме на немската практичност – бонбоните, които сме събрали, се оказват за гърло. Явно и тук страдат от капризите на Баба Марта, придружена от циклона Еберхард**. С напредването на нощта даваме всичко по силите си, за да изпълним десетте карнавални заповеди. HELAU!
*Йоханес Гутенберг, на когото дължим книгопечатането, е родом от Майнц.
** Мощността му достигна максималната 12-а степен по скалата на Бофорт, измерваща силата на вятъра, а към момента на карнавала се придвижваше към Хесен, където на 10 март спря влакове и самолети.
