От света с любов или 365 дни истории от цял свят
С настоящата статия, стартираме поредица от материали, разказвани в думи и кадри от едно семейство, на път в търсене на смисъла, и онези истории, чрез които си обясняваме поне малка част от нас самите. Текстът е откъс от статията в новия ни брой, от началото на околостветското пътешествие на семейство Бертоле. Цялата статия може да прочетете в брой 74 на InGlobo.
“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде… В известния роман на германския автор от български произход Илия Троянов главният герой Алекс обикаля света, придружен от дядо си, с надеждата да си възвърне вкуса към живота след тежко боледуване.
Светът е един неизчерпаем извор на надежда и мнозина от нас са движени от мечтата да открием това нещо, някого или някъде, далеч от нас, което ще ни озари с позитивизъм и оптимизъм за епохата ни. Ние тръгнахме да обикаляме света най-вече за да открием себе си, и тази поредица е сборник с истории от света за човешкото във всеки от нас. Ще ви ги разказваме в продължение на 365 дни в InGlobo. С любов.” – Анна, Фредерик, Ивана и Луи Бертоле
Светът е голям… но все отнякъде трябва да се започне
С думите „Вие имате голям кураж!“, придружени от леко потупване по гърба, приятел ни изпраща на вратата след вечерно гости, по време на което разговорите са се въртели главно около споделените от нас с групата планове за идващите 12 месеца. Това не е първият път, когато срещам подобна реакция от близки, и въпреки това тя ме изненадва. „Не – отговарям, – имаме късмет!“ И наистина го мисля. Имаме късмет, че и четиримата притежаваме „правилните“ паспорти, задоволително здраве и достатъчно заделени настрана средства, за да си позволим да осъществим замисления проект.
Откакто се помня, „да направя околосветско пътешествие“ стои на първо място в дългия списък с „неща, които да направя един ден“ от настолното ми тефтерче, пълен най-вече с глупави младежки мечти. Днес за целта на този разказ обаче ще трябва да си припомня кога и как точно тази мечта се превърна в проект.
Напуснах България през 1997 г., уж за малко, за да следвам във Франция. И както често се случва, животът си има свой собствен план. Скоро след това срещнах Фредерик и ето че догодина ще се изтърколят 20 години брак, 15 от които в „компанията“ на дъщеря ни Ивана и 13 на сина ни Луи. Освен с тях също така „съжителствам“ и с автоимуннo заболяване, диагностицирано през 1999 г., което всеки ден ми напомня, че живеем два живота и че истинският започва тогава, когато си дадем сметка, че всъщност той е само един. Споменавам това, защото то бе от огромно значение в процеса на организацията на нашето пътуване и всеки, който е зависим от лечение, знае, че и най-дребното предприемане на житейска промяна е свързано най-вече с разрешаването на тази логистика. В моя случай това бе оправдание и главна причина всяко дългосрочно отсъствие от страната да е немислимо. Но през есента на 2019 г. прогресът на медицината даде начало на проекта, освобождавайки ме от нуждата от ежедневно приемане на медикаменти.
Трудните стъпки към сбъдването на една мечта
Първата стъпка да преобърнеш нещо немислимо в реализуемо е най-трудната. И тя се състои в това да преодолееш собствените си страхове и задръжки. Така, когато моето главно оправдание да отлагаме пътешествието за „някой ден“ отпадна, трябваше да се преборим с дългия списък на всички останали. Ами как ще ни се отрази толкова продължително отсъствие от професионалния живот? Ами децата? Как биха могли да не посещават училище цяла година? Какво ще правим с апартамента, вещите ни, докато ни няма? Ами финансово как ще се справим? И много други колебания, събудени от вградения във всеки от нас страх от промяна. Когато си работил дълго, за да постигнеш равновесие и комфорт, често са нужни силни промени и безпрецедентни обстоятелства, за да погледнеш ситуацията от нова перспектива.
Такива бяха, без съмнение, месеците на ковид пандемията. Всеки премина и изживя този период по различен начин, но като обща тенденция изолацията показа и отвори нови възможности за работа извън офиса и обучение извън стените на училището. Това захрани дълбоко много от размислите ни за мястото, което отдаваме на рутината в ежедневието си. Вследствие на карантинния период се родиха нови форми на работа и обучение и възприехме това като едно от последните парченца, които липсваха на пъзела. Децата бяха пораснали до възраст, след която едва ли би им се пътувало с нас, ние копнеехме да затворим една професионална страница, за да отворим друга, нова и по-различна в бъдеще. Моментът беше дошъл!
Цялата статия „От света с любов“ може да прочетете в брой 74 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
