Кастейон – непознатият, но очарователен север на област Валенсия
Кои са първите ви асоциации, когато чуете „Испания“? Фламенко, корида, слънце, големите курорти на брега на Средиземно море, още по-големите градове като Мадрид и Барселона? Да, в една или друга степен Испания е и всичко това. Но и несравнимо повече. Разнообразието от гледки, вкусове, култури, хора, изживявания в тази фантастична страна наистина няма край. Кралството, в което сякаш никоя автономна област не прилича на останалите, крие безброй неочаквани съкровища за любопитния пътешественик. И все пак това е страна, която има неизчерпаема способност да изненадва. Затова искаме да преоткрием Испания и да я представим по един любопитен и нов начин. Защото, признаваме си, сме влюбени в Испания. И нямаме търпение и вие да усетите омайващия ѝ чар.
В партньорство с Испанския туристически борд преоткриваме и представяме Испания по нов начин, а началото на тази разходка ще сложим с поредица от материали за автономната област Валенсия.
Нашата разходка из испанската автономна област Валенсия продължава с най-северната от трите ѝ провинции – Кастейон (или Кастело на валенсиански). Тя е и може би най-непознатата, поне за масовия турист. А това е много несправедливо. Защото може да предложи по нещо за всеки вкус. Обичате планините? Кастейон е втората най-планинска провинция в цяла Испания, ако се броят върховете над 1000 м н.в. Предпочитате да се излежавате на плажа? Ивицата с романтичното име Коста дел Асаар (Брегът на портокаловия цвят) ви очаква с дългите си златисти плажове, които са много по-спокойни и безлюдни от тези в по-прочутите крайбрежни райони на Испания, но не им отстъпват по красота. Привлича ви дивата природа? 8 от 22-та природни парка във валенсианската област са тук, разнообразието на флората и фауната им е изключително, а общо около 1/3 от територията на провинцията е защитена. Падате си по културата? От самобитни старинни фестивали до авангардно изкуство, Кастейон няма да ви остави да скучаете. Интересувате се от архитектура? Могъщи замъци, величествени църкви и разкошни вили от периода Бел епок ще се надпреварват за вниманието ви. Харесва ви да се ровите в историята? Тук ще крачите по стъпките на прочути и противоречиви личности. Всичко това не би имало значение за вас без качествена кухня? Трите основополагащи продукта на средиземноморската – зехтинът, хлябът и виното, се чувстват като у дома си в тази провинция. Затова е време да ви разкажем за някои от най-привлекателните ѝ места.
Вилафамес – модернизъм в нов облик
Това е едно от онези характерни градчета, или дори селца, за които говорим неведнъж, когато става дума за вътрешността на валенсианската област – кацнали на хълм, със старинни каменни сгради, между които се провират тесни и стръмни улички (толкова тесни и стръмни, че придвижването из тях с кола се оказва истинско приключение, затова по-добре го правете пеша). Но всяко от тях си има по нещо уникално, което го отличава от останалите. Във Вилафамес това е Музеят за съвременно изкуство „Висенте Агилера Серни“. Човек наистина не очаква да открие в такова малко населено място толкова важна художествена институция, събрала творби на прочути автори, които на свой ред любопитно контрастират със сякаш застиналата далеч назад във времето атмосфера на селцето. Музеят носи името на художествения критик, който дава идеята за създаването му през 1969 г. и става първият му директор. Помещава се в двореца „Батле“, построен в средата на XV в. в стил валенсианска готика. Сред по-известните имена, чиито работи намират място в колекцията на музея, са Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Жоан Миро, Жан-Мишел Баския, Робърт Мадъруел, Жузеп Мариа Субиракс, Анди Уорхол, фотографите Робърт Капа, Анри Картие-Бресон и Ман Рей. Разбира се, като всяко уважаващо себе си градче от този тип, Вилафамес си има и замък, доминиращ над околния пейзаж. Построен е през XIV век, а кулата му датира от около 500 години по-късно.
Морея – готически град от XIV век
Надяваме се обаче, че във Вилафамес няма да ни се обидят, ако кажем, че замъкът на Морея (Мореля на валенсиански/каталунски) е още по-впечатляващ, може би защото е кацнал на могъща скала с отвесни стени. По склоновете на хълма под замъка са се разстлали къщите на градчето, някои от които напомнят за българската възрожденска архитектура с издадения си втори етаж, с тази разлика, че тук той е подпрян на дървени колони. А целият град е опасан от внушителни защитни стени с високи кули. Ако идвате с кола към Морея, дръжте волана здраво, защото величествената гледка се разкрива изведнъж пред погледа ви и може да ви накара съвсем да забравите да гледате пътя.
И днес входът към града е през портите в самите стени, сред които с размерите си поразява „Сан Мигел“. Същото може да се каже и за базиликата „Санта Мария ла Майор“. Още отвън тя вдъхва респект с големината и двете си изящно скулптирани порти – на Апостолите и на Девиците, но истинското великолепие се крие вътре. Блестящият висок позлатен олтар; увиващата се около една колона стълба към хора, цялата украсена с барелефи на библейски сцени и флорални мотиви, по които все още личи оригиналната боя отпреди няколко столетия; фигурално представената сцена на Страшния съд в самия хор; монументалният бароков орган с над 3000 тръби – всички тези произведения на изкуството обясняват защо базиликата понякога е определяна като една от най-красивите църкви в Средиземноморието. Жителите на Морея се радват и на богат културен живот, но най-важен и любим е празникът Сексени, отбелязван веднъж на всеки шест години. Посветен е на спасението на града от чумата през XVII в. и включва акробатични танцови изпълнения и шествия със старинни костюми. А следващото му издание е догодина през август.
Маслините и зехтинът на Кастейон
Разнообразяваме малко картината на живописните градчета в Кастейон с друго от най-големите му богатства – хилядолетните маслинови дръвчета. Никъде другаде по света няма толкова много от тях, достигнали такава възраст – официално идентифицираните са около 6000. Освен това, в автономната област Валенсия само официалните разновидности на маслиновите дървета са цели 45. Дърветата са изработили отлична стратегия за оцеляване при горски пожари и други природни бедствия – 60-65% от масата им е под земята, в корените, които задържат вода и захари. Така дори и дървото да бъде отрязано, на следващата година пак ще израсте. В това отношение обаче има и наистина куриозни случаи. Едно дърво привидно умряло през 1956 г. в резултат на страшния мраз, който сковал района през пролетта, но преди 6-7 години се съживило отново. Именно това периодично прераждане на дърветата и фактът, че по-голямата им част е под земята, прави трудно намирането на точен научен метод за измерване на възрастта им, но днес се приема, че ако обиколката на ствола на едно дърво на височина 1,30 м е поне 3,5 м, значи то е на поне 1000 години. В Кастейон обаче може да се видят дори дървета с обиколка от 12 метра.
Още в римско време зехтинът, произвеждан от испанските маслини, се изнася с кораби за Рим. Археолозите днес откриват във Вечния град парчета от керамични амфори с печат, указващ, че зехтинът идва от Хиспания (така римляните са наричали Иберийския полуостров). Както се казва, нищо ново под слънцето. И в наши дни една голяма част от зехтина, продаван като „италиански“, всъщност е купен от най-големия производител и износител в света – Испания.
Пенискола – безкрайни плажове и замъци от приказките
Връщаме се към темата за красивите градчета и техните замъци, но този в Пенискола наистина се различава. Като за начало, не е разположен на върха на хълм насред някой планински район, а е буквално надвиснал над изумрудените води на Средиземно море. Гледката на дългия 5 км Северен плаж на фона на замъка, заемащ най-високата част на полуострова, дал името на града, остава завинаги в съзнанието. Освен това, замъкът е построен в сегашния си вид не от кого да е, а от рицарите тамплиери (в края на XIII – началото на XIV в.). От 1417 до 1423 г. пък твърдината е последно убежище на антипапа Бенедикт XIII – един от двамата (в един момент дори трима) папи по време на Западната схизма в Католическата църква, по-известен като папа Луна, защото рожденото му име е Педро Мартинес де Луна и Перес де Готор. В наши дни замъкът е най-известен като една от локациите, където е сниман сериалът „Игра на тронове“.
Името на Пенискола идва от латинското пенинсула – „полуостров“. Скалистият нос, на който е разположено оригиналното селище, е свързан със сушата само с тясна ивица земя, което печели на града прякорите Гибралтарът на Валенсия и Градът в морето.
Ние имахме шанса да посетим Пенискола по време на най-важния местен празник, посветен на Пресвета Богородица – Virgen de Ermitana. Централната част от програмата му заемат различни видове танци, изпълнявани от малки и големи на главния площад в старата част на града. Вълнуващо е да видиш с какво внимание и тържественост три поколения от всяка фамилия се подготвят за събитието и се отдават на празненствата. А най-любопитният момент е, че по-голямата част от мъжете танцьори са облечени като дамите, поне от кръста надолу – с нежносини поли, дантелени фусти и престилки, бели чорапогащи и еспадрили с връзки около глезените и прасците. Официалното обяснение за тази традиция е, че се е зародила след една битка, в която дрехите на войниците от Пенискола били толкова силно пострадали, че се наложило половинките им да им услужат със свои дрехи при завръщането им в града, за да не влязат в него голи и дрипави. Има и още една версия – че навремето било разрешено само на мъже да изпълняват танците, но те намерили начин да изразят солидарност и да приобщят и дамите към тях. Всеки намек за женственост у съвременните танцьори обаче се изпарява, когато се стигне до кулминацията в изпълнението им – построяването на човешките кули, известни като кастелс. Те са на три нива, като мъжете от второто са стъпили на раменете на тези от долното, а на върха се покатерва един танцьор, който с пълно гърло произнася прочувствена молитва към Дева Мария да пази града и жителите му. В този миг целият площад е притихнал, но с края на молитвата гръмва в мощно „Вива“, а после камбаните на близката църква дълго огласят улиците на стария град.
Монтанехос – минерални извори с арабско наследството
От крайбрежието се отправяме към вътрешността на провинция Кастейон, където сред планинските склонове откриваме термалните извори на Монтанехос. Още през XIII в. управителят на Валенсия, която по това време е част от Алмохадския халифат – Заид Абу Заид, построил арабска баня при източника на водите, известен като Фуенте де лос баньос, „за да поддържа красотата на любимите си млади жени“, както пише върху керамичните плочки на съвременната чешма. Явно още той е осъзнал, че тези води влияят много благотворно на кожата, но днес е ясно, че те помагат и срещу редица заболявания. Изворът се влива в река Михарес и гарантира, че температурата ѝ е една и съща през цялата година – 25 градуса, с други думи – водите ѝ разхлаждат през лятото и сгряват през зимата. От това се възползват много хора от цяла Испания и туристи, които се къпят във вировете на реката около някогашните бани, но и надолу по течението ѝ.
Херика – Средновековният дух на Кастейон
Стигаме до поредното притихнало средновековно градче с богата история. Херика е известна най-вече с високата си камбанария Алкудия. Основите ѝ са още от римско време, но горната част, където са камбаните, е единствената в цялата автономна област Валенсия, изградена в силно декоративния християнски архитектурен стил мудехар, използващ наследството на няколковековното арабско присъствие на Иберийския полуостров. Най-голямата камбана е от 1802 г. и тежи 2600 кг.
От римско време са основите и на местния замък (нали не си мислехте, че ще се разминем без такъв и в Херика), а върху тях през XIII в. е издигната постройката, която виждаме днес. В подножието на хълма река Палансия образува красив каньон, чиито отвесни варовикови стени са любимо място на катерачите.
В околностите на града са открити и множество други римски артефакти, включително голям брой надписани надгробни камъни, които се пазят в музея. Един от тях е уникален с това, че на него надлежно е посочена цената на поръчаната от собственичката му арка с две статуи, върху която е бил поставен. На много места разходката из Херика ще ви срещне и с останки от трите концентрични стени, защитавали древния град, заедно с техните кули и порти.
Беникасим – там където Бел Епок все още живее
Носталгия, класа и стил. Това усещане буди днес градът на Коста дел Асаар, известен и като морски курорт. Но не винаги е бил такъв. Някога местните са живеели далеч от брега, в подножието на хълмистия масив Десерт де лес Палмес, който в наши дни е обявен за природен парк и е прочут с изобилието си от палми. Причините хората да са странели от морето са били основно две. От една страна, районите край брега са били мочурливи и пълни с досадни комари. От друга, цялото крайбрежие на днешната провинция Кастейон е било често атакувано от берберски пирати, които са тероризирали местното население. Спасението идва благодарение на италианския военен инженер Джовани Батиста Антонели, който през втората половина на XVI в. е натоварен от крал Филип II Испански със задачата да разработи план за защита на средиземноморския бряг на страната и създава поредица от наблюдателни кули по цялото крайбрежие, с чиято помощ то вече е отбранявано много по-добре и новините за приближаващите пирати се разпространяват бързо. Една от тези кули – „Сан Висенте“, се намира в самия Беникасим и днес е сред главните забележителности на града.
Неговият облик окончателно се променя с прокарването на жп линията между Валенсия и Тарагона през 70-те години на XIX век. Строежът на отсечката в района на Беникасим отнема повече време от предвиденото и главният инженер на проекта Хоакин Колома Грау кани съпругата си да прекара лятото с него на морския бряг. Семейството се влюбва в района и решава да си построи там вила, като за целта са използвани 15 000 песети от зестрата на доня Пилар. В следващите години сеньор Грау започва да убеждава и свои приятели от Валенсия да си построят вили до неговата. Постепенно едва ли не всички членове на висшето общество в най-големия град на областта вдигат летни вили край морето на Беникасим, коя от коя по-разкошна. За богаташите е въпрос на престиж и демонстрация на статус да притежават къща тук, при това по възможност по-красива от тези на съседите. В новата вилна зона някак естествено се обособяват две части. Едната е известна като Ада заради лудите и пищни партита, които се вихрят в нейните вили до зори. По-спокойните жители пък строят вилите си в района, известен като Небесния двор. А незастроената площ между двете зони получава прякора Лимбо (преддверието на ада).
Вилите са построени между края на XIX и 40-те години на XX век, но обикновено се свързват с периода Бел Епок и характерния за него блясък. През годините в тях отсядат много прочути писатели, художници и други известни личности, а една от къщите пази спомена за любовната история между Хемингуей и Марта Гелхорн. Днес разходката по променадата на Беникасим, покрай която се редуват десетките елегантни вили с разкошни градини, е едно от най-приятните изживявания в града. А в самия край на променадата е най-старият хотел в цялата провинция – Voramar, който отваря врати през 1933 г., но и сега впечатлява с неподправения си чар, стилния дизайн, в който дървото е на почит, и хамаците на балконите. Почитателите на класическите летни забавления пък се наслаждават на прекрасните плажове на Беникасим и на музикалните фестивали в града, привличали някои от най-големите имена на световната сцена.
Надяваме се, че сте добили поне бегла представа за изобилните прелести на провинция Кастейон. Всайта може да си припомните първата и втора част от пътешествето ни във Валенсия, за да разберете повече какво предлага едноименната провинция.
Очаквайте скоро и разказа ни за Коста Бланка и провинция Аликанте.
