Дръж се, земльо, малтийците празнуват феста



Религиозният празник е съпътстван от пиротехническо шоу и състезание между духови оркестри


от Дани Николова

Малтийските площади се украсяват със знамена за местните фести.
Марса, май 2018 г.

Една от най-известните сцени в световната литература е моментът, в който героят от „По следите на изгубеното време“ помирисва, а сетне и натопява в чашата си следобеден чай малка маслена бисквитка, наречена мадлена. Мирисът на мадлената отключва куп отдавна потулени в съзнанието му спомени, а те от своя страна съживяват напълно изгубеното му детство. Сладкото клише с Прустовата мадлена е напълно приложимо, но в неговия аудиовариант, за отприщване бента на спомените, свързани с малтийските религиозни празници, които всеки турист, в този или онзи миг, е успял да придобие.

Най-точният еквивалент на мадлената (за чиято рецепта впрочем толкова се спори, че почти сме готови да повярваме, че не съществува) би била комбинацията от свистене на фойерверки, звън на църковни камбани и музика на духов оркестър. Смесването, независимо при какви обстоятелства, на изброените звуци в един, е способно да събуди в ума само и единствено спомена за преживяната някога малтийска религиозна феста. Знамена със съответните хералдически знаци, улична украса, наподобяваща вътрешността на местните църкви (червени драперии и пищни златни лампи), разноцветни крушки, статуи от папиемаше на десетки светци в човешки бой, шествия с духова музика, летящи от балконите шарени конфети, шоу с фойерверки, хиляди празнуващи хора и стотици кенчета от местното пиво Cisk ще допълнят картината точно така, както:

„… и щом разпознах вкуса на парченцето маслена сладка, потопена в липов чай, която ми предлагаше леля, тутакси старата сива къща към улицата изплува в съзнанието ми…“

Религията

„Изтормозените са много по-религиозни от доволните“, казва Айзък Азимов, но писателят така и не е взел предвид религиозната феста в Малта (в месеците от май до септември се провеждат близо 90 фести на главния остров Малта и съседния по-малък Гозо, а присъстващите на тях миряни са повече от доволни). Църквата е пръв инициатор на празненствата в храмовете, а по-късно и извън тях, но част от ритуалите в наши дни включват и целодневни излети по време на фестата. Ентусиастите се придвижват с украсени автомобили и духова музика до някой от малтийските плажове, за да продължат да празнуват, и се завръщат у дома чак в напреднала нощ, при това в приповдигнато настроение. Все пак религията продължава да стои в самия център на малтийските празници.

Издигнатите на пиедестал светци наблюдават всяка крачка на преминаващите, църковните камбани звънят на всеки 15 минути, подобно градски часовник, а духовите оркестри изпълняват създадена от местни композитори църковна музика, наречена капела и отличаваща се със силни нотки на класика и оперно изкуство. Малтийската феста започва ОТ църквата с тържественото изнасяне на светеца патрон от нея и завършва седем дни по-късно ВЪВ църквата, с още по-тържественото му прибиране.

Кулминацията на фестата е неделното религиозно шествие из улиците на града със светията на рамо, като за така наречените носачи казват, че „наддават“ за привилегията да носят статуята – роля, която в миналото е била отредена за представителите на различните братства в града (с днешна дата разбирайте профсъюзи и асоциации). Докато обикаля из тесните малтийски улички, патронният светец е предвождан от църковни представители, в ариергарда е духовият оркестър в празнични униформи и в редици по шестима, а от терасите се сипят разноцветни конфети (някои от тях изобретателно приготвени от предварително нарязани рекламни каталози). 

Традиционната процесия на св. Филип започва и завършва в едноименната църква в старинния град Зебудж.

Музикалните оркестри

„Щом с музика се храни любовта, свирете“, е прословут цитат от Шекспир и малтийците свирят още от негово време, та дори и по-рано. Клубовете на малтийските духови оркестри са неделима част от местната култура, социален живот и традиции. Първото обединение на музикалните оркестри, свирещи по време на феста, в клубове е направено още през XIX век, а обединението на клубовете в асоциация – точно преди 60 години. В асоциацията членуват 84 малтийски клуба и повече от 4000 музиканти (една четвърт от които жени). Всеки клуб се отличава със съответните цветове, знамена, хералдически знаци и светец патрон, които с гордост се демонстрират по време на феста.

Ако обаче в града има два клуба на духови оркестри, е, тогава започва голямото съревнование. В миналото състезанието между клубовете е граничело с насилие (предимно вербално – изсипване на обиди и отправяне на заплахи), но в наши дни нещата са по-скоро спокойни. Макар двата лагера да носят тениски със съответните цветове и да имат обособени кръчми в двата края на площада, най-лошото, което можеш да чуеш по адрес на едните или другите е „зелените са най-добри, а червените – горе-долу“, като за страничния, необременен от пристрастия наблюдател такава оценка е по-скоро неразбираема. И червените, и зелените са си все купон.

Фойерверките

Всяка феста е специфична в зависимост от града, в който се провежда и патронния светец, когото чества. Обединяващите звена обаче са две: фойерверките, които до голяма степен символизират чертите от малтийския характер (шарени, експресивни и доста шумни) и доброволчеството (без армията доброволци, облечени в съответния цвят тениски и започващи работа по идната феста още докато бумтят последните фойерверки на тази, нещата със сигурност нямаше да са същите). Любовта към фойерверките датира още от времето на основания през 1099 г. Орден на свети Йоан, който настоява важните празници да се отбелязват с пиротехника, канонада от залпове и стрелба с мускети.

fireworks abstract background

В днешно време на острова има 35 фабрики за фойерверки и близо 2000 лицензирани производителя (макар в миналото производството на фойерверки да се предава като занаят от баща на син, днес, за да забъркваш съответния коктейл от химикали, ти трябва успешно издържан изпит, сертификат и лиценз). Производството на фойерверките за фестата струва около 50 000 евро, но всичко минава в графа „безплатно“. Фабриките набират фондове от всяко домакинство в града, а доброволци работят в цеховете няколко месеца преди началото на фестата след края на работния си ден (около 16 ч. следобед) до полунощ, та дори отвъд. Правителството пък отпуска помощ от по 5000 евро на всяка фабрика за повишаване мерките за сигурност заради многобройните инциденти, които (казваме го от собствен опит) понякога карат зрителите на грандиозното пирошоу да си тръгнат към дома подпалени и изгасени. 

2 thoughts on “Дръж се, земльо, малтийците празнуват феста

Comments are closed.