„Кулинан“

 

 

Нищо друго освен най-доброто

 
 
от Свилен Георгиев



26 януари 1905 г. Капитан Фредерик Уелс, управител на диамантената мина „Премиер 2“ в Трансваалската колония в Южна Африка, прави ежедневната си обиколка. На дълбочина 5,5 метра под повърхността на земята той забелязва нещо блещукащо в стената на мината. Първоначално решава, че е парче стъкло, забито там на майтап от някой работник. Капитанът вади джобното си ножче и внимателно изважда обекта от стената. Когато го разглежда по-внимателно, едва не припада. Той току-що е открил най-големия необработен диамант в историята.

Миньор от мината „Премиер 2“ държи току-що открития най-голям необработен диамант в историята „Кулинан“.
Трансваалска колония, 26 януари 1905 г.

Скъпоценният камък тежи 3106,75 карата (621,35 грама) и е с размери 10,1 x 6,35 x 5,9 сантиметра. Той е над три пъти по-голям от предишния рекордьор „Екселсиор“, открит през 1893 г. пак в Южна Африка, и до днес остава ненадминат. Четири от осемте страни на огромния къс минерал са гладки, което подсказва, че някога е бил част от много по-голям камък, раздробен от природните сили. Диамантът е почти безцветен, с лек синьо-бял оттенък, и има малък въздушен джоб, който, погледнат под определен ъгъл, произвежда ефекта на цветна дъга.

Новината за откриването на камъка светкавично обикаля света и пресата го нарича „Кулинан“ на собственика на мината сър Томас Кулинан. Първоначално диамантът е изложен в банка в Йоханесбург, където заради него се стичат 8–9 хиляди посетители. А после Томас Кулинан се заема с монетизирането на невероятната находка от своята мина. През април диамантът е изпратен на търговския агент на неговата компания в Лондон. Колетът с камъка е церемониално заключен в сейфа на капитана на парахода, който трябва да го превози до родината, и по време на цялото пътешествие е охраняван от специално наети детективи.

Всъщност само Томас Кулинан и най-приближените му знаят, че това е хитро изработена тактика за отвличане на вниманието на потенциалните крадци. Камъкът в колета е фалшив, а истинският е изпратен до Великобритания в обикновена кутия по пощата. При пристигането му в Лондон „Кулинан“ е откаран първо в Бъкингамския дворец, за да може крал Едуард VII да го разгледа. Плановете на сър Томас за бърза печалба обаче са напът да претърпят провал. Въпреки че потенциалните купувачи са много, космическата цена на диаманта ги отказва и той остава непродаден в продължение на две години.

Собственикът на скъпоценния камък е изваден от конфузната ситуация от премиера на британската Трансваалска колония Луис Бота, който предлага диамантът да бъде купен за Едуард VII като „символ на лоялността и привързаността на народа на Трансваал към трона и личността на Негово Величество“. През 1907 г. предложението е поставено на гласуване в трансваалския парламент и е прието с 42 на 19 гласа. Първата реакция на британския министър-председател Хенри Кемпбъл-Банерман е да посъветва краля да откаже подаръка, но после той размисля и решава да остави монархът сам да избере какво да прави.

Младият Уинстън Чърчил

Тук обаче се намесва младият Уинстън Чърчил, тогава все още заместник-министър на колониите, който убеждава Едуард да приеме щедрия дар. Човек би казал, че Чърчил действа като лобист на трансваалците. За това, разбира се, няма исторически данни, но е факт, че те му изпращат реплика на диаманта, която той впоследствие много обича да показва на гостите си върху сребърен поднос. Правителството на Трансваалската колония купува „Кулинан“ на 17 октомври 1907 г. за 150 000 паунда, които в наши дни се равняват на стократно по-голяма сума.

Крал Едуард VII

Диамантът е официално подарен на краля в имението „Сандрингам Хаус“ на 66-ия му рожден ден – 9 ноември 1907 г., в присъствието на множество гости, сред които се открояват кралиците на Норвегия и Испания. Кралят моли министъра на колониите лорд Елгин да обяви от негово име, че монархът приема подаръка „за себе си и за моите наследници“ и че той ще се погрижи „този велик и уникален диамант да бъде запазен сред историческите скъпоценности, които образуват неотчуждаемите наследствени вещи на Короната“.

Кралят натоварва прочутите амстердамски ювелири братя Ашер с тънката и отговорна задача необработеният камък да бъде разцепен и полиран, така че от него да се получат брилянти с различна форма и големина. Стратегията за пренасянето на „Кулинан“ до Амстердам копира тази, използвана при първоначалното транспортиране на диаманта от Южна Африка до Лондон. Вдигната е голяма шумотевица за това как кораб от кралската флота носи камъка през Северно море до Холандия. Всъщност на борда е качена празна кутия. Дори капитанът няма представа, че „ценният“ му товар е примамка за крадците. В същото време Абрахам Ашер взема „Кулинан“ от Лондон на 23 януари 1908 г. и го пренася до Амстердам с влак и друг кораб, като през цялото време го държи в джоба на палтото си.

В началото на миналия век технологиите за разцепване на необработени диаманти не са особено напреднали и тази дейност е трудна и рискована. Йозеф Ашер прекарва седмици в планиране как точно и откъде да разцепи камъка. След като той най-после взема решение, в „Кулинан“ е направен разрез с дълбочина 1,3 сантиметра, който да му позволи да го разцепи с един удар. Само издълбаването на разреза отнема четири дни. При първия опит диамантът да бъде разцепен стоманеният нож, използван за целта, се чупи. Ашер монтира втори нож в разреза и най-накрая успява да разцепи „Кулинан“ на две. Впоследствие тръгват слухове, че в този момент той припада от напрежение и изтощение. Когато обаче по-късно племенникът му Луис чува тези градски легенди, възмутено възкликва: „Никой Ашер не би припаднал, докато работи по който и да е диамант!“.

В началото на миналия век технологиите за разцепване на необработени диаманти не са особено напреднали и тази дейност е трудна и рискована. Йозеф Ашер прекарва седмици в планиране как точно и откъде да разцепи камъка. След като той най-после взема решение, в „Кулинан“ е направен разрез с дълбочина 1,3 сантиметра, който да му позволи да го разцепи с един удар. Само издълбаването на разреза отнема четири дни. При първия опит диамантът да бъде разцепен стоманеният нож, използван за целта, се чупи. Ашер монтира втори нож в разреза и най-накрая успява да разцепи „Кулинан“ на две. Впоследствие тръгват слухове, че в този момент той припада от напрежение и изтощение. Когато обаче по-късно племенникът му Луис чува тези градски легенди, възмутено възкликва: „Никой Ашер не би припаднал, докато работи по който и да е диамант!“.

Йозеф Ашер се готви да разцепи необработения „Кулинан“.
Амстердам, 1908 г.

Разцепването и шлифоването на отделните части на диаманта отнема общо осем месеца, през които трима души работят по 14 часа на ден. Крайният резултат са 9 големи обработени скъпоценни камъка и 96 по-малки брилянта.

Първоначално всички освен двата най-големи камъка остават в Амстердам като възнаграждение за услугите на Ашер, но впоследствие правителството на току-що получилия формална независимост от Великобритания Южноафрикански съюз ги купува и ги подарява на съпругата на новия крал Джордж V – кралица Мери, на 28 юни 1910 г. При смъртта си през 1953 г. пък тя ги завещава на своята внучка – сегашната британска кралица Елизабет II, възкачила се на трона година по-рано. В наши дни двата най-големи камъка са част от скъпоценностите на короната на Обединеното кралство, които принадлежат на кралицата от името на короната, а останалите са нейна лична собственост.

Най-голямата почитателка на диамантите „Кулинан“ – кралица Мери, позира при първото си откриване на Парламента с най-големите четири от тях, комбинирани в две брошки – „Кулинан“ I и II на гърдите ѝ и III и IV – в долния край на огърлицата на врата ѝ.
Лондон, 1911 г.

Колекцията включва:

„Кулинан I“

Известно още като „Голямата звезда на Африка“, най-голямото от „децата“ на необработения „Кулинан“ има крушовидна форма и тежи 530,4 карата (106,04 грама). Диамантът е поставен в главата на Скиптъра с кръст на суверена, носен от монарха при коронацията му. През 1910 г. скиптърът, изработен още през 1661 г., е преправен, за да бъде монтиран на него „Кулинан I“.

Крушовидният „Кулинан I“ краси Скиптъра
с кръст на суверена.

Златните закопчалки, които придържат камъка, може да бъдат отворени и той да бъде носен като висулка, закачена за втория по големина диамант от колекцията „Кулинан II“, като двата заедно образуват брошка. Кралица Мери често носи двата камъка в тази конфигурация. „Кулинан I“ остава най-големият обработен диамант в света до 1985 г., когато в същата мина „Премиер 2“ в Южна Африка е открит диамантът „Златен юбилей“, който след обработката тежи 545,67 карата.

„Кулинан II“

„Втората звезда на Африка“ има тегло от 317,4 карата, което го прави четвъртия по големина обработен диамант в света. Той краси предната част на Имперската държавна корона – символа на властта на британския монарх.

Короната на кралица Мери с „Кулинан III“ (върху кръста) и „Кулинан IV“ (в основата, под диаманта „Кохинор“).

„Кулинан III“

„Малката звезда на Африка“ също като своя най-голям събрат има крушовидна форма. През 1911 г. кралица Мери заповядва камъкът да бъде поставен в кръста на короната, която носи при коронацията си. Мери, която очевидно е имала слабост към диамантите „Кулинан“, го носи и върху тиарата си при коронясването на мъжа ѝ за император на Индия и като част от предаваната по наследство Коронационна огърлица на британските кралици. В наши дни Елизабет II най-често го носи като брошка в комбинация с „Кулинан IV“.

Брошката с „Кулинан“ III и IV и огърлицата с „Кулинан VII“ са част от изложбата „Диаманти: Юбилейно празненство“, организирана по случай 60-годишнината от обявяването на Елизабет II за кралица.
Бъкингамски дворец,
Лондон, 15 май 2012 г. 

„Кулинан IV“

Квадратният диамант също е известен като „Малката звезда на Африка“ и също краси известно време короната на Мери. По време на посещение в Холандия на 25 март 1958 г. нейната внучка кралица Елизабет II небрежно нарича брошката с „Кулинан“ III и IV Granny’s Chips – „Парченцата/чиповете/чипсът на баба“. Не е ясно кое значение на думата chips е имала предвид Елизабет, но едва ли някой би отказал диамантите, дори и да не могат да се сравняват с двата по-големи. В Амстердам кралицата посещава седалището на компанията „Ашер“ и оказва на Луис Ашер височайшата чест да свали брошката, за да може той да я разгледа по-добре. 84-годишният мъж се просълзява заради възможността да се докосне отново до диамантите, които чичо му е шлифовал 50 години по-рано. 

Кралица Елизабет II снима съпруга си принц Филип по време на Кралското уиндзърско конно шоу. На ревера ѝ е брошката със сърцевидния „Кулинан V“. Уиндзър, 16 май 1982 г.

„Кулинан V“

Диамантът с форма на сърце седи в центъра на платинена брошка, която на свой ред е била част от корсажа на роклята на… досетихте се – кралица Мери. Днес може да се комбинира в различни брошки с други от диамантите „Кулинан“.

Всичко това се отнася и за

„Кулинан VI“.

„Кулинан VII“ е във формата на висулка, която има честта да краси една огърлица на Мери. Овалният „Кулинан VIII“ образува брошки заедно с диаманти номер 5 и 6, но Елизабет II никога не го е носила публично, защото, по нейните думи: „ми влиза в супата“, а крушовидният „Кулинан IX“ е монтиран на платинен пръстен.

Необработеният диамант „Кулинан“

Според груби оценки в наши дни стойността на всички диаманти, получени от необработения камък „Кулинан“, надхвърля  2 милиарда долара. Те може да бъдат разгледани в лондонския Тауър, където се пазят скъпоценностите на короната на Обединеното кралство, и в постоянната изложба в Бъкингамския дворец.

Франк Синатра пееше: Nothing but the best is good enough for me („Нищо освен най-доброто не е достатъчно добро за мен“). Тази песен сякаш е писана за „Кулинан“ – южноафриканският камък, който символизира властта на британските кралски особи.

2 thoughts on “„Кулинан“

Comments are closed.