Кой е Сами Фейбълман?

Как Стивън Спилбърг първи достига 10 млрд. долара боксофис и кой е Сами Фейбълман, разбираме в най-личния филм на режисьора до сега

Сами Фейбълман е момче, което израства в Аризона в периода след Втората световна война. Раздвоен между артистичната си, запазила детето в себе си майка и прагматичния си, често неглижиращ семейството баща, той успява да изгради собствената си идентичност, докато се мести с родителите си из различни градове, към които трябва да се адаптира. Като обожаван син от родителите си и начинаещ мечтател, Сами научава, че животът е мъчително по-сложен, отколкото е схващал като дете. В алегоричния смисъл на намигващото заглавие, Сами открива, че овцата може да бъде вълк и “че обидите могат да бъдат простени, но не и забравени”. И все пак болките могат да бъдат трансформирани и може би преодолени, а може би дори продължени. Сами научава този урок, след като взима в ръце домашната филмова камера.

Героят на Сами всъщност е Стивън Спилбърг в неговото детство. Филмът Семейство Фейбълман проследява Сами от 7 до 18-годишна възраст, когато неговото еврейско семейство се мести от Ню Джърси през Аризона до Калифорния. Сами се влюбва все повече в правенето на филми, докато се съобразява с нарастващото напрежение между родителите си Мици (Мишел Уилямс) и Бърт (Пол Дано). Филмът не се поддава на лесна категоризация. Зрителите, които очакват вълнуващ мемоар за детството и силата на киното, може да се изненадат колко сладко-горчива и сурова е историята в действителност. Но именно тази уязвимост прави филма триумфален.

Снимка: Киномания

Да разкрасиш историята на произхода си – да превърнеш ежедневен анекдот в мит е дълбоко човешко. Това е и много характерно за Спилбърг, за когото реалността никога не е била достатъчна (затова трябва да се подобрява) или понякога прекалено голяма (затова трябва да се избягва). Малцина режисьори са толкова добри в създаването на светове, които приличат на живота, но са различни по своему. Той винаги се е вслушвал в главозамайващия призив на публиката – “Направете го отново, направете го отново!”, но понякога с цената на тъга и подкопаване на собствената си работа.

Това е, което той прави. Това е и което зрителите очакват от него, а той не е нищо друго, освен отдаден на това да им услужи. Но всеки, който познава филмите, знае по-добре: Спилбърг винаги е бил човек, който трябва да се приема сериозно. Доказателството за това винаги е било на екрана и все още е. Той неизменно ще се опитва да ни разплаче, за да може да изсуши сълзите ни след това. Но това е, което той прави, красиво.

Детство с осцилоскоп

Спилбърг се ражда на 18 декември 1946 г. в Синсинати, щата Охайо. Майка му е пианистка, а баща му е инженер, разработващ първите компютри. Малкият Стивън заспива много трудно, докато една вечер на баща му не му хрумва да постави до легълцето осцилоскоп (инструмент за наблюдение на изменението в електрическото напрежение). Стивън започва да следи точката на екрана на уреда и моментално заспива, спомня си таткото в интервю за сайта Jewish Journal.

Когато Стивън е на три години, родителите му се местят в Хадън, щата Ню Джърси. Там той открива ново развлечение – киното, пише Реймънд Смит в книгата How Did They Get So Rich? („Как станаха толкова богати”), издадена през 2012 г. След още три години семейството отново се мести, този път във Финикс, щата Аризона, където малкият Спилбърг тръгва на училище и сериозно се запалва по снимането на филмчета. Всичко започва наглед случайно. За да получи поредната си бойскаутска значка, той трябва да направи серия от снимки. Фотоапаратът на баща му обаче е счупен, затова пък вкъщи има една осеммилиметрова кинокамера. Ръководителят на бойскаутската организация обещава, че ще приеме задачата за изпълнена, ако Стивън заснеме филм, а в отговор той му носи цял уестърн.

В детските филми на Спилбърг играят родителите му, трите му по-малки сестри и неговите приятели, лее се плодов сок вместо кръв, с грохот катастрофират вагончетата от детското влакче на Стивън, има дори истински декор, измайсторен с помощта на баща му. За да бъде всичко съвсем истинско, Спилбърг прожектира своите филми в импровизиран киносалон у дома. Билетът струва 25 цента, а сестрите са натоварени с отговорната задача да продават пуканки. Когато бъдещата знаменитост става на 14 години, 40-минутният му филм Escape to Nowhere („Бягство наникъде”) за Първата световна война в Африка е награден на местния конкурс за любителско кино. На 17 години пък той снима първата си пълнометражна любителска лента – 140-минутната Firelight („Небесна светлина”) за отвличането на хора от извънземни.

Срам от дядо му

Спилбърг се срамува да кани приятели в домашното си кино, пише Смит в своята книга. Стивън израства в семейство на ортодоксални евреи: „Дядо ми постоянно носеше дълго черно палто, черна шапка и дълга бяла брада… можеше да започне да се моли в ъгъла и аз не знаех как да обясня това на моите приятели англосаксонски протестанти”. Заради религията Стивън периодично отнася подигравки и дори побои в училище.

След като прекарва три години в гимназията във Финикс, идва ред за поредното преместване на фамилията, този път в посока Саратога, щата Калифорния. Там Стивън завършва средното си образование, а новите му съученици издевателстват над него, както никога досега. По-късно баща му ще признае пред The New York Times (NYT), че това е било негова грешка. Той не искал да се заселва в еврейски квартал, където личният му живот би станал предмет на съседските клюки, но в крайна сметка синът му се оказва черната овца. През 2001 г., въпреки че е носител на най-високото бойскаутско звание скаут орел, Стивън Спилбърг демонстративно ще напусне Националния съвет на движението в знак на протест срещу дискриминацията на тези, които се отличават от мнозинството. Проблемът е, че по това време скаутите все още не търпят хомосексуалисти в своите редици.

През 1965 г., когато Спилбърг е в последния клас на гимназията, родителите му се развеждат. Сестрите и майка му остават в Аризона, а скоро след завършването си той заминава за Лос Анджелис, където първоначално живее с баща си. Мечтата му е да стане кинорежисьор.

Как да накараме децата да учат?

Спилбърг два пъти се опитва неуспешно да постъпи в Училището за кинематографични изкуства на Южнокалифорнийския университет. По-късно, когато е вече прочут, този университет ще му присъди почетна степен, отбелязва Смит в книгата си. А междувременно Спилбърг отива да учи в Калифорнийския щатски университет в Лонг Бийч, но след три години напуска. Ще минат 33 години и той ще се върне в това учебно заведение, за да изкара диплома за бакалавър. „Децата ми започнаха да питат: „Защо да учим? Ето, татко няма диплома, но е много успешен – разказва Спилбърг пред The Telegraph. – Реших, че ще е по-добре да взема диплома, при това бързо.” Спилбърг има седем деца, едно от първия му брак, приключил през 1989 г., а останалите, включително три осиновени – от втория. Изпълнителният директор на DreamWorks Animation Джефри Катценбърг се пошегува преди няколко години, че Спилбърг най-после има толкова свободно време, колкото не е имал от десетилетия, защото децата най-накрая са пораснали – най-голямото сега е на 41 години, а най-малкото на 21.

Свободното време обаче не стига и на младия Спилбърг. Паралелно със следването си той започва стаж в Universal Studios. Понякога му се налага да работи без почивни дни и да се занимава с всичко – от помощ при монтажа на филмите до участие в масовките. А срещу това не получава почти никакви пари. Но пък студиото му дава възможност да се запознае с хора от кино средите. През 1968 г. Спилбърг успява да намери финансиране и снима 26-минутния филм Amblin’ („Бродещите”) по свой сценарий, в който се разказва за двама влюбени, прекосяващи пустинята на път към морето. Когато вицепрезидентът на Universal Studios Сидни Шайнбърг гледа филма, Спилбърг веднага получава дългосрочен договор и става режисьор на тв сериали. През 1981 г. той ще открие собствено киностудио и ще го нарече в памет на дебюта си Amblin Entertainment. Един от първите филми на студиото разказва за приятелството между извънземно и момче от Земята. Филмът „Извънземното” от 1982 г. става толкова популярен, че за лого на студиото е избран летящият на фона на Луната велосипед на главния герой със скритото в коша му извънземно.

„Снежанка” и „Дуел”

Първият пълнометражен професионален филм на Спилбърг е можел да бъде „Снежанка”, пише NYT. През 1969 г. Universal решава да възложи на 22-годишния режисьор да заснеме съвременен прочит на старата приказка, в който Снежанка в очакване на принца убива времето в апартамент в Сан Франциско заедно със седем младежи. „Представете си какво ще направят от „Червената шапчица”!”, иронизира пресата. Студиото се отказва от проекта. Така първият пълнометражен филм на Спилбърг става „Дуел”. Главният герой в него кара кола в пустинята Мохаве, когато един камион започва да го преследва. През 1974 г. Спилбърг е режисьор и един от сценаристите на друг успешен филм – „Шугърланд експрес”. Базиран на истински събития, той разказва за бягството на един мъж от затвора с помощта на жена му, за да отвлекат сина си от приемните му родители.

Тази лента налага името на Спилбърг в Холивуд, но истинският му пробив идва през 1975 г. с „Челюсти”. Историята за битката между акулата и хората е първият блокбастър в американското кино. Тя поставя световен рекорд с приходите си от 470 млн. долара и печели три награди „Оскар”. Освен това филмът променя традициите в киноиндустрията. След огромния му успех студиата започват да пускат блокбастърите през лятото, което по-рано се смята за обречена идея.

Тинтин – предшественик на Индиана Джоунс

„Винаги съм казвал, че най-голямо удоволствие в живота ми достави създаването на тези три филма”, казва през 2002 г. Спилбърг пред The Telegraph за сагата за Индиана Джоунс. Той удължава това удоволствие вече 40 години – през 80-те излязоха първите три филма за приключенията на археолога, четвъртият беше заснет през 2008 г. (шест години след въпросното интервю), а петият излезе през лятото на 2020 г.

Благодарение на тази поредица Спилбърг неочаквано се запознава с един литературен герой, за когото по-късно ще направи филм. „След като излезе първият филм за Индиана „Похитителите на изчезналия кивот”, ни попадна рецензия за него в едно френско списание, в която постоянно се споменаваше някой си Тинтин. Отне ни много време, за да разберем за какво и за кого става дума… Бях поразен от факта, че приключенията на Тинтин предшестват тези на Индиана Джоунс, а ние с Джордж Лукас дори не подозирахме за това”, разказва Спилбърг в интервю за руския вестник „Ведомости” през 2011 г., когато излиза филмът „Приключенията на Тинтин” по легендарния белгийски комикс. Този филм е първи в кариерата на Спилбърг по много показатели – първият му кинокомикс, неговият първи 3D проект, първият му филм с използване на технологията motion capture.

Стивън Спилбърг на снимачната площадка на „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, 1989 г. Снимка: Getty Images

Но Спилбърг, започнал своя път в киното с 8-милиметровата лента, харесва старите технологии много повече от цифровите, признава той в интервю за студентското издание на Бостънския университет BU Today: „Харесва ми миризмата. Когато влезеш в монтажната стая, чиито рафтове са затрупани с кутии с целулоид, във въздуха се усеща миризмата на цялото това изживяване… В същото време 99% от хората използват електронни машини за монтаж и когато влезеш в техните стаи, те миришат просто на обикновен офис”.

За BU Today той казва още, че на снимачната площадка разчита на интуицията си: „Ако работиш с дигитален софтуера за монтиране, процесът е интуитивен, защото работиш много бързо. А аз използвам цялата си интуиция, когато режисирам. Но когато монтирам, обичам да прекарвам време в обмисляне на нещата. Характерът на процеса по напасването и записването на звука и картината, който отнема малко по-дълго от това да кликнеш с мишка на екрана, ми дава време да помисля повече, докато монтирам филма. Предпочитам всичко да е наистина бързо на снимачната площадка, където всички се движим със светлинна скорост, а след това внезапно да се забавя. Наслаждавам се на процеса на постпродукция”.

Как динозаврите са пречели на спасяването на евреите

След първите три филма за Индиана Джоунс през 1993 г. Спилбърг хвърля бомбата с две крайно различни една от друга ленти. Едновременно със снимките на „Списъкът на Шиндлер” той монтира „Джурасик парк”. „Не можех да предвидя как ще се чувствам, когато идвам от „Списъкът на Шиндлер”, за да прекарам три часа в работа над ефектите на „Джурасик парк”, и колко зъл ще бъда, и как ще се възмущавам – спомня си той пред сайта Den of Geek. – Седях сърдит и раздразнен, обяснявах как тиранозавърът трябва да гони джипа, а можех да мисля само за това, което съм заснел по-рано през деня в Краков.”

Спилбърг е чувал за Холокоста още в ранното си детство. Няколко негови роднини по бащина линия са загинали в концлагерите, пише NYT, но баща му не обича да се разпростира по тази тема. Бабата на Стивън обаче преподава английски на преживелите Холокоста и се е наслушала на много истории, които майката на Спилбърг му преразказва. В шести клас Спилбърг попада на документалния филм за Холокоста The Twisted Cross и е поразен: „Дотогава никога не бях виждал трупове. Филмът беше практически невъзможен за гледане”.

Стивън Спилбърг по време на снимките на снимачната площадка на „Джурасик парк”, 1993 г. Снимка: Getty Image

„Списъкът на Шиндлер” носи на Спилбърг две награди „Оскар” – за най-добър филм и за най-добра режисура. Но едва не слага край на кариерата му – потапянето в историята на Втората световна война се оказва твърде голям психологически стрес за него. „Не можех да се върна към работата – цитира режисьора списанието The Hollywood Reporter. – Започнах да мисля дали „Списъкът на Шиндлер” няма да се окаже последният филм, който съм снимал.” С парите от филма Спилбърг основава фондацията „Шоа”, събираща свидетелства за Холокоста, и известно време не се занимава с кино, а изпраща видеооператори да правят интервюта с оцелелите. Скоро обаче възвръща духа си и през 1997 г. пуска „Джурасик парк: Изгубеният свят”.

Как отслабва Едуард Бърнс

Третият „Оскар” на Спилбърг – за режисура, носи излезлият през 1998 г. „Спасяването на редник Райън”. Темата за войната привлича Спилбърг от детските му години – баща му много му разказва за нея. Да си припомним и че късометражката Escape to Nowhere, спечелила на Стивън първата му награда, разказва за война в Африка. „Имах чувството, че в края на века, 53 години след края й, трябва да бъде разказана истината за Втората световна война – казва Спилбърг пред CNN. – Нямах намерение да добавям моя филм към дългия списък с продукции, в които Втората световна е представена като „бляскавата война”, „романтичната война”.” За да могат актьорите да почувстват на гърба си истински трудности, Спилбърг ги изпраща за десет дни в армейски учебен център. „Там загубих четири килограма и още девет за четирите месеца снимки”, спомня си Едуард Бърнс. „Изглеждаше толкова истинско, толкова правдоподобно, беше страшно, задимено, цареше суматоха – добавя Том Ханкс. – Но всичко беше фалшиво, знаех го, защото чувах „Камера!” и „Стоп!”.”

Спилбърг разказва пред The Telegraph, че не се захваща с всеки проект: „Постигнах успехи, достатъчни за три живота. Отказах се от „Хари Потър” и „Спайдърмен”, въпреки че знаех, че ще имат феноменален успех, защото вече бях снимал подобни филми и тези два не ме привличаха. Нямам нужда да раздувам егото си… Старая се да разказвам истории, които ще ми бъдат интересни през двете години, необходими за написването на сценария и за снимките”.

Изхождайки от този принцип, той снима „Специален доклад” (2002) и „Хвани ме, ако можеш” (2002). „И двете ленти са егоистично удоволствие за мен. Нямах амбициите да влизам в състезание с други мащабни, увлекателни, успешни филми. Интересуваше ме само дали ще привлекат достатъчно приходи, за да покрият разходите. Ако не донесат печалба, какво пък, щом мога да върна инвестицията, няма да се чувствам загубил.”

През изминалото десетилетие Спилбърг се увлича предимно от бавно развиващи се драми на сериозни теми като робството („Линкълн” от 2012 г., можеше да му донесе още един „Оскар”, но той беше спечелен от Бен Афлек с „Арго”), студената война („Мостът на шпионите” от 2015 г.) и противопоставянето между журналистите и властта („Вестник на властта” от 2017 г. за оповестяването на тайни документи на Пентагона за Виетнамската война от страна на вестникари). През тази година той неочаквано пусна юношеския фантастичен екшън „Играч първи, приготви се”, чието действие толкова често се пренася във виртуалната реалност, че критиката го нарече „в по-голямата си част анимационен филм”. Въобще филмът получи доста нееднозначни отзиви. Но залогът на Спилбърг се оправда – той получи и удоволствие от създаването на кино, и касов успех. USA Today съобщава, че в момента Спилбърг се готви да снима още един подобен филм – екранизацията на комикса на DC „Черният ястреб”. Струва си да побърза. Преди две години самият Спилбърг убеждаваше The Hollywood Reporter, че на киното за супергерои не му е съдено да спечели такава популярност, с каквато вече над 70 години се ползват уестърните.

Спилбърг се оказва по-прозорлив от Лукас

Част от доходите на Спилбърг са от авторски и лицензионни възнаграждения. Той например получава 2% от продажбата на билети за „юрската” зона в увеселителния парк на Universal Studios в Сингапур, в която са използвани героите от „Джурасик парк”. Интересно е, че Спилбърг печели милиони и от „Междузвездни войни” (1977), с който той няма никаква връзка, благодарение на един бас с Джордж Лукас. След като едва успява да продаде идеята за „Междузвездни войни”, Лукас се съмнява, че филмът ще има някакъв комерсиален успех. В разгара на тягостните си размисли той посещава своя приятел Спилбърг, който в този момент също снима филм с космическа тематика – „Близки срещи от третия вид”. След няколко дни на снимачната площадка Лукас стига до извода, че „Срещите” ще стане вечен хит, а „Междузвездни войни” ще бъде забравен. По време на един разговор със Спилбърг той му предлага сделка – всеки да даде на другия 2,5% от приходите от своя филм. Стивън се съгласява и се оказва, че добре е преценил нещата. При бюджет от около 20 млн. долара „Срещите” носят 300 млн. приходи. Но Епизод IV на „Междузвездни войни” заработва 775 млн. долара при бюджет от 11 млн.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги