Жените, които преобърнаха представите за наука
Откъс от статията „Жените, които преобърнаха представите за наука“, която може да прочетете в брой 79 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
В месеца на жената обръщаме поглед към три невероятни дами от нашето съвремие, които променят науката и представите ни за света около нас. Едната от тях повлиява мисленето ни за човешкото тяло и за необятните възможности, които регенеративната медицина ни предоставя, другата открива пред нас нов свят, свързан с нашите гени, а третата се опитва да обясни любовта чрез науката.
Жените учени провеждат новаторски изследвания в целия свят. Но въпреки забележителните им открития все още представляват едва 33,3 % (по данни на ЮНЕСКО) от изследователите в световен мащаб, а работата им рядко получава заслуженото признание. По-малко от 4% от Нобеловите награди за наука са присъдени на жени.
За спасението на човешкия мозък
Водещият медицински авторитет в областта на мозъчните травми д-р Ан Маккий мечтае да направи контактните спортове, които тя безкрайно обича, по-безопасни за всички. Сигурно се питате кои са тези спортове. Според най-популярната дефиниция контактен спорт е всеки, при който физическият контакт между състезателите е неразделна част от играта. Контактът може да възникне в резултат на умишлени или случайни действия на играчите в хода на играта. Примери за такива спортове са футбол, хокей, американски футбол, както и бойни спортове като бокс, борба и много други.
През 2005 г., докато изследва мозъците на починали пациенти с Алцхаймер, тя се „озовава“ пред мозъка на Пол Пендър, наблюдавайки тежка дегенерация, открояваща се сред хилядите мозъци, които е виждала преди това. Това, което вижда, е хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ) и интересът ѝ се разпалва. Най-просто казано, това е увреждане на мозъка, причинено от многократни удари в главата. Най-често се наблюдава при спортисти, военни и жертви на домашно насилие. Понастоящем то не може да бъде диагностицирано приживе, а се установява при аутопсия на мозъка. Но симптомите, които пациентът изпитва, докато е жив – промени в поведението и настроението, паркинсонизъм, депресия, тревожност и деменция, често сочат, че причината е именно ХТЕ.
Сега, когато големи спортни организации като Националната футболна лига признават по-високата вероятност от ХТЕ за своите играчи, колективният стремеж за намаляване на вредите от заболяването става все по-силен. Именно тук се намесва д-р Маккий. Работейки директно със спортисти, военни и техните семейства, тя е публикувала над 70% от потвърдените случаи на ХТЕ в световен мащаб. Чрез изследванията си д-р Маккий установява, че ХТЕ не възниква в резултат на многобройни сътресения, а по-скоро на многобройни удари. Ударите по главата, неводещи до сътресение, се наблюдават в случаите на ХТЕ много повече, отколкото сътресенията. Д-р Маккий дори създава „банка за мозъци“ – Мозъчната банка UNITE към Бостънския университет е най-голямото хранилище на мозъци с травматични увреждания в света, с повече от 1400 мозъка, които са на разположение за изследване.
„Откриването на ХТЕ навреме, докато пациентите са все още живи, е свещеният граал. Ако успеем да го направим, ще можем да започнем лечение. Имаме някои добри възможности, но няма как да знаем дали те действат. Ако успеем да открием заболяването рано при младите играчи, когато то не засяга широки области на мозъка, мисля, че можем да постигнем истинска промяна“, споделя тя.
Да си отгледаш нови кости
Представете си, че счупите крак, но нито шината, нито операцията са достатъчни, за да се възстанови. Вместо това лекарят ви казва, че се нуждаете от костна трансплантация – процедура, при която се взема кост от друго място, за да се запълни празнината, създадена от травмата.
Имате избор: да позволите на хирурга да изреже кост от друго място в тялото ви или да получите нова кост от мъртъв човек. И двете са рисковани: костите от друго тяло могат да пренасят болести, така че лекарите трябва да бъдат внимателни при проверката на донорите. Присадките от собственото ви тяло пък въпреки всичко може да бъдат отхвърлени и да причинят болезнена инфекция или в по-сериозни случаи да доведат до увреждане на нервите.
Има една жена обаче, която иска да изключи и двете възможности. Вместо това тя иска да помогне на хората да си отгледат собствена кост. От собствените им клетки. В точната форма и размер, от които се нуждаят.
Нейната компания, наречена EpiBone, е близо до осъществяването на тази идея. С помощта на стволови клетки и специален тип инкубатор д-р Нина Тандън и екипът ѝ са отгледали трайни живи кости.
Като главен изпълнителен директор и съосновател на EpiBone, д-р Тандън прави революция в медицината. Нейната компания е първата в света, която използва стволови клетки на пациент за отглеждане на човешка кост, която след това може да се използва за възстановяване на костни дефекти като например загуба на костна тъкан. В идеалния случай тези кости може да бъдат отгледани в точната форма и размер и лесно да се имплантират в тялото, тъй като са направени от собствените клетки на пациента.
Наука ли е любовта?
Можете да наречете Хелън Фишър експерт по любовта – тя е прекарала повече от 30 години в изследване на човешките емоции и романтичните взаимоотношения. Проучванията ѝ целят да открият какво се случва, когато двама души се влюбят, и как фактори като секс и брак променят мозъчните процеси.
Фишър e доктор по биологична антропология и старши научен сътрудник в Института „Кинси“ в Университета на Индиана. Тя е автор на шест книги за еволюцията, биологията и психологията на човешката сексуалност, моногамията, изневярата и развода, половите различия в мозъка, невронната химия на романтичната любов и привързаността, биологично обусловените стилове на човешката личност, съвместното съжителство и други актуални тенденции, както и за бъдещето на връзките – това, което тя нарича „бавна любов“. Фишър твърди, че хората са развили три основни мозъчни системи за чифтосване и възпроизводство: желание – сексуалното влечение, или либидото; романтично привличане – романтична любов; и привързаност – дълбоко чувство на единение с дългогодишен партньор.
„Любовта може да започне с някое от тези три чувства. Някои хора първо правят секс и след това се влюбват. Други се влюбват до уши, а след това влизат в леглото. Трети се чувстват дълбоко привързани към някого, когото познават от месеци или години, а след това обстоятелствата се променят, влюбват се безумно и правят секс. Но сексуалният нагон е еволюирал, за да ви насърчи да търсите различни партньори, романтичната любов е еволюирала, за да ви даде възможност да съсредоточите брачната си енергия само върху един в даден момент, а привързаността е еволюирала, за да ви даде възможност да чувствате дълбока връзка с този човек достатъчно дълго, за да отгледате бебета заедно“, казва Фишър.
Тези мозъчни системи обаче могат да бъдат сложни и измамни. Правенето на секс например може да повиши допамина в мозъка и да ви тласне отвъд прага на влюбването. А при оргазъм изпитвате приток на окситоцин и вазопресин, което ви дава чувство на привързаност. „Случайният секс не винаги е случаен, той може да предизвика множество силни чувства“, твърди тя. Всъщност Фишър смята, че мъжете и жените често се „сгаджосват“, за да предизвикат несъзнателно тези чувства на романтика и привързаност.
Цялата статия може да прочетете в брой 79 на InGlobo.
