Философските откровения на Ръдиард Киплинг

Това е човекът, който много преди учените „открива“ отговорите на редица въпроси: как камилата е получила своята гърбица, откъде са се появили броненосците, как леопардът е станал на петна, защо китът има тясно гърло и дори как са създадени буквите. Киплинг е разказвач, който преобразява историята на изкуството, вдъхновявайки не просто деца и възрастни, но творци като Джек Лондон, Умберто Еко, Уолт Дисни, Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Тери Пратчет, Толкин, Джани Родари, Астрид Линдгрен. Въпреки ярките си антикомунистически позиции през 20-те години на ХХ век Киплинг е преведен дори на руски език и повлиява развитието на цялата съвременна руска литература и поезия.

Джоузеф Ръдиард Киплинг се ражда на 30 декември 1865 г. в Далечния изток – на остров Салсет, в разположения на брега на Арабско море Бомбай (Мумбай). Градът е най-големият пристанищен център на Индия, а също и финансовото сърце на полуострова. Днес със своето население от около 14 милиона души той е един от най-големите градове на планетата. Но тогава през 1865 г. Бомбай е все още един романтичен пристан, който приютява артистичното семейство Киплинг. Младите Алис и Джон, родителите на Джоузеф, се запознават две години по-рано във Великобритания. Джон предлага брак на своята избраница на брега на езерото Ръдиард в близост до Стафордшър. Именно езерото се превръща в кръстник на първия син на семейство Киплинг, които в началото на 1865 г. напускат Великобритания и се установяват в британската колония Индия.

С пристигането си в Бомбай бащата Джон се отдава на онова, което може да прави най-добре – скулптура и живопис. В онези години това е район, в който изкуството е сковано от религиозното. Така Джон се превръща в един от първите светски художници там. Нещо повече, той и няколко съмишленици основават първото художествено училище в областта, където Джон е произведен в професор по архитектура и скулптура – Sir Jamsetjee Jeejebhoy School of Art. Това е най-старият институт за изкуство в Бомбай, където бащата на Ръдиард е и декан. След 1981 г. този институт се обособява като Факултет по изящни изкуства към Университета на Бомбай. За няколко месеца от невзрачен англичанин с художествено образование Джон се превръща в една от най-важните фигури в културата на Западна Индия. Госпожа Киплинг не само подкрепя своя обичан съпруг, но и самата тя създава изкуство – музикалните композиции на Лист, Бетовен, Моцарт магически излизат изпод ръцете й и пленяват индийските сърца. В тази артистична обстановка се ражда и израства Джоузеф Ръдиард Киплинг. Човекът, за когото древната мъдрост ще се излее като дар, а той ще я побере в много философски откровения, вплетени в простички истории за деца.

В дома на фамилията властват любов и уют, но и едно премерено охолство. Семейство Киплинг живеят в прекрасна новопостроена сграда, проектирана от самия татко Джон. В нея има иконом, който се грижи за всички гости, за храната и чистотата на дома. Мургава дойка кърми, а по-късно и възпитава Ръдиард, играе с него и се превръща в най-добрия му приятел. Двамата ходят на продължителни разходки в околностите на Бомбай, карат колела, ловят жаби за вечеря, създават огромна колекция с пеперуди. А когато уморени се завръщат у дома, вечерят и се оттеглят в детската стая, където малкият Ръдиард слуша с часове приказки за джинове, всякакви странни същества, слонове, павиани, райски птици, крокодили. През 1867 г. в дома на семейство Киплинг проплаква и второто им дете – красавицата Алис. „Когато се роди тя, аз бях много малък. Но и до днес помня първата си среща с нея, приличаше на индийска принцеса. Една такава красива, а очите, излъчващи спокойствие”, пише след години Ръдиард.

Часовете за разходки намаляват, защото невръстният брат си играе на татко с бебето. Той е непрекъснато с нея и разказва приказки безспир. „Още в тези детски години той разви особен пиетет към приказните истории. Съчиняваше ги сам. Така за първи път Ръдиард дефинира собствения си отговор на въпроса, защо слоновете имат хобот? Защото крокодилът от реката веднъж се опитал да отхапе носа на слона, но той се дърпал, дърпал и накрая носът му се превърнал в хобот. Един достоен отговор, който по-късно намери място в приказката Малкото слонче”, разказва с гордост г-жа Киплинг. В тези блажени времена татко Джон рисува в ателието си, а мама Алис свири в дневната и ако е възможно семейно съвършенство, то съществува именно при Киплинг.

Нов дом или къща затвор на ужасите

Още ненавършил шест години обаче, Ръдиард и малката му сестричка трябва да поемат по друг път. Отправят се към Великобритания, където той започва своето образование, а невръстната Алис постъпва в пансион за момиченца. „Децата ни трябва да получат възможно най-доброто образование, а такова Индия не може да им даде”, категоричен е татко Джон. Така през есента на 1871 г. Ръдиард и Алис са в Портсмут. Там в морския курорт Саутси в снежнобяла дървена къща на Кембъл Роуд №4 прекарват следващите 6 години. Това е домът на капитан Прайс Агар Холуей и неговата съпруга госпожа Сара Холуей. Заможна приятелска двойка, която се съгласява да поеме попечителството над двамата хлапаци, за да могат те да учат в един от най-добрите образователни центрове във Великобритания. Директорът на пансиона е приятел на бащата на Ръдиард, затова семейство Киплинг считат, че този е най-подходящият пансион за техните деца.

Ученето там обаче се оказва за двамата малчугани Киплинг истинско мъчение. Попечителите им ползват странни възпитателни методи. Бият ги и ги наказват да стоят заключени в стаята си без право да излизат. Затворничеството по стаите се превръща в почти задължителна мярка, когато са се провинили с някаква дребна пакост, например са изцапали дрехите си или са разкървавили коленете си. За Киплинг това не е дом, а къща-затвор-на-ужасите. Ето как след 60 години писателят Ръдиард Киплинг описва с горчивина тези шест години у семейство Холуей:

 „Никога преди това, а и след това не съм мразел човешко същество. Тези хора обаче ме караха вечер, наместо да отправям благодарствени молитви към Бог, да прося възмездие. Молех се Прайс и Сара да бъдат наказани за злодеянията си, които аз понасях като мъж, но сестра ми Алис наистина не можеше. Тя беше вечно насинена, а в училище трябваше да разказваме, че е паднала по стълбите или се е ударила във вратата. Тези хора ни учеха да лъжем. Така получихме „прекрасно” английско възпитание”.

През януари 1878 г. Ръдиард успява да се откопчи от хватката на нерадостното си детство и да спаси и сестричката си. Тя се завръща в Индия при родителите си, а самият Ръдиард, който е започнал да прави своите първи поетични опити, е приет в United Services College в Уестуърд Хоу. Това е специализирано училище за подготовка на бъдещи офицери и най-вече за обучение на деца на британски офицери. Киплинг никога не си е представял, че би могъл да се занимава с военни неща, но пък именно това училище му дава свободата, която е нямал при семейство Холуей. Тук Ръдиард не само научава много за оцеляването в екстремални условия, но получава и своята първа целувка в живота. Неговият преподавател по математика, младият 21-годишен господин Хауърд, е впечатлен както от интелекта на детето, така и от чара му. И макар хомосексуализмът в тези години да е строго преследван от закона, особено в средите на военните, това не пречи на виртуозния във формулите господин да прелъсти ученика си. Заедно четат в библиотеката, яздят, обикалят по скалистите брегове на морето, а вечер потъват в книгите на Оскар Уайлд. Внезапно между прелистванията на страниците с вълнуващи истории Киплинг е изненадан от меките устни на господин Хауърд.

 „Почувствах тази целувка като братска. А на моите 13 години това ми се стори странно, но не и осъдително. Всичко продължи до момента, в който аз се влюбих истински в едно мъжко момиче, което бе решило, че иска да влезе в редиците на английската армия. Покосен бях от усмивката на госпожица Флорънс Гарар.”

Флорънс е връстница на Киплинг, красива, амбициозна и изпълнена с желания за приключения – всичко онова, с което Ръдиард е въоръжен. Припламналият между двамата любовен романс, който само за месец се разгаря в огнена стихия, помита господин Хауърд. Математикът поначало се чувства самотник в училището, а и първият, пред когото се осмелява да се разкрие, е тъкмо Ръдиард. И само след няколко седмици това любовно разочарование отвежда преподавателя до студените морски вълни и смъртта. След четиригодишен любовен романс, активно учене, четене, опити за навлизане в литературното поприще Киплинг прекратява всичко. Липсата на родителите му и на обичаната му сестра е по-силна от нещата, които го задържат в Англия. Той много иска да учи в Оксфорд, но това е нещо, което не може да си позволи заради високата такса.

Отново на изток

На 20 септември 1882 г. Киплинг отплава отново за Бомбай. Пристъпвайки на палубата на кораба, той оставя зад гърба си една странна любов и една смърт, но пред него е целият му живот. Тъкмо на кораба Киплинг полага и първите редове на романа си „Светлината гасне”, който издава чак в края на века и в който неосъзнатият все още писател Ръдиард Киплинг разказва за тази своя първа голяма любов. Пристига в Бомбай на 18 октомври. Той е на 16 години, с претенциозен мустак по английска мода, но със сетива за магията на източния свят. В Индия въздухът има аромат, а хората излъчват щастие, което не е породено от материални блага, а от досега със света изобщо. „Изтокът е Изток, Западът – Запад, и те никога не ще се срещнат”, описва Ръдиард впечатленията си от сравнението между двете цивилизации.

Образованието му осигурява бързо работа в британската колония. Започва като стажант, а после и като кореспондент и редактор на няколко вестника в Лахор, днес вторият по големина град в Пакистан (но тогава в границите на Британска Индия). Ето че писателският талант на младия Киплинг веднага е забелязан. Още през 1886 г. Ръдиард издава първата си стихосбирка, която така впечатлява работодателите му, че те са готови не само да му дадат тотална творческа свобода, но искат да публикуват непрекъснато негови произведения. Така започват да се раждат приказни истории една след друга, смешновати, тъжновати, поучителни. Ръдиард печели сърцата на източния свят, защото пише на местния език, но и защото всяка негова история е забавно четиво, а също и начин да сподели енциклопедична информация, непозната за читателите. Тази умелост на автора да съчетава личния разказ с образователни факти му печели все повече почитатели. След шест години Ръдиард Киплинг, който вече е на 23, има седем сборника с разкази. По същото това време Ръдиард става и член на масонската ложа в Лахор. Той дори пише по-късно в „Таймс”: „Бях секретар на ложата няколко години и в нея влизаха братя от различни религии”.

Пътешествията като вдъхновение и спасение

Славата обаче носи и разочарования. Всеки от работодателите му започва да предявява претенции за авторските права върху сборниците на писателя. Това създава напрежение, което в началото на 1889 г. ескалира и Ръдиард отстъпва всичките си авторски права, за което получава немалко количество пари, с които предприема едно дълго пътуване до Великобритания. Само че „минава” през Рангун в Бирма, Сингапур, Хон конг, Япония, Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон. После продължава към Канада – Ванкувър. Връща се отново в САЩ – до Националния парк Йелоустоун, Солт Лейк Сити, Омаха, Небраска, Чикаго и пр. Впуска се в магията на Ниагарския водопад, продължава до Вашингтон, Ню Йорк и Бостън, после до Торонто. Стига до бреговете на Ливърпул чак през октомври.

С дългото си пътуване Киплинг търси творческо вдъхновение, но също и творческо признание. Навсякъде той организира литературни четения. Талантът му на разказвач още на третия месец от пътешествието му в Америка започва да го изпреварва. Всички вестници пишат за него, а сериозният му вид в контраст с екзотичните, поучителни и весели истории бързо пленява сърцата на читателите. „Думите са най-силният от всички наркотици”, казва писателят. В Ню Йорк Ръдиард се запознава и с един от титаните на американската литература – Марк Твен. Шедьовърът „Приключенията на Том Сойер” е издаден още през 1876 г., а неговият създател е на върха на славата. Тази среща е паметна и за двамата. По-късно и двамата пишат за нея. Ръдиард е впечатлен от уникалния Марк Твен, който има наистина удивително чувство за хумор, съчетано с огромни порции мъдрост.

„Всички живеем – казва Твен – под закрилата на малодушието и наричаме това свои принципи.” Възрастовата разлика между тях е 30 години, но това не пречи на вече утвърдения американец да отбележи: „Този на вид малък господин е човек с талант, много разум, опит на пътешественик и нещо, което не всеки има – удивителен баланс между чувство за мяра и помитаща страст”.

Разстоянието от Ливърпул до Лондон Ръдиард взема за няколко дни, защото още с появата си предизвиква фурор. Всички искат да чуят историите му, прочетени лично от него. А когато пристига в Лондон, вече има предложения за отпечатване на няколко свои разказа. Парите не са много, но са достатъчно, за да се установи в един частен дом на улица „Вилиърс” в близост до „Чаринг Крос”. След години този частен дом става известен като Къщата на Киплинг и е задължителна точка от литературните туристически маршрути в Лондон. Киплинг пише своите истории, а в нощите, обвили в лепкав мрак Лондон, се разхожда край мрачните води на Темза. Спохожда го необяснима тъга. Той има всичко, за което един 25-годишен мъж може само да мечтае. Но чувства умора.

„Имах чувството, че съм изживял целия си живот на един дъх. Като че ли всичко ми се беше случило вече. Любови, разлъки, слава, пари, щастие. И тази връхлетяла ме тъга, Господи, защо? Сгушила се е в сърцето ми и не мога да я прокудя”, пише един от героите на Киплинг, в който изследователите виждат образа на самия писател. За да се отскубне от тази бавно отвеждаща към саморазрушение страстна тъга, авторът предприема ново пътешествие. Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и родната Индия. Коледата на 1891 г. посреща заедно с родителите си в Бомбай. Тук е така прекрасно, а и с баща си работят заедно – Джон вече е илюстрирал няколко негови книги. Този диалог между баща и син е много вдъхновяващ и за двамата. Но не така вдъхновяваща е телеграмата, която пристига от Лондон в края на декември. Американският издател на Киплинг Уолкот Балистър е повален от коремен тиф. Починал е на 6 декември едва на 30 години. Депресията се връща с пълна сила у Ръдиард, а пътуването му трябва да прекъсне. Той тръгва към Лондон. Необходимо е да уреди десетки издателски проблеми. Да се договори за отпечатването на поредния нов сборник с разкази, но и да намери разрешение на един въпрос, който отдавна кара сърцето му да бие учестено.

Раждането на Маугли

Една отложена страстна любовна връзка със сестрата на вече покойния Уолкот Балистър – Керълайн. Тя е по-възрастна от Киплинг с четири години, но затова пък е още по-объркана от него. Всички считат Ръдиард за женкар, макар той да не дава поводи за подобни клюки. При това той е мъж с „маймуни и джунгли в главата”, което кара Керълайн да е още по-предпазлива.

Когато той се престрашава и с писмо я известява, че ще се радва тя да стане негова спътница в живота, госпожица Балистър му отвръща: „Скъпи пътешественико, страх ме е. Ще ми бъдеш ли верен? Знам, че ще ми кажеш „да”. Но знам, че никога няма да те имам. И не с жени ще ми изневеряваш, а с онази принцеса – литературата. Но въпреки това казвам ти ДА!”. Така на 18 януари 1892 г. двамата се обричат един на друг в църква в Лондон, а като за меден месец, който обаче продължава няколко години, се установяват отвъд Атлантика в Братълборо, Върмонт.

Пристигането на двамата младоженци тук е последвано от тежка катастрофа. Банката, в която държат всичките си финансови средства, фалира. Изгубват всичко. Налага се да живеят под наем срещу десет долара на месец извън града. Притискат ги всички възможни обстоятелства и преди всичко фактът, че Керълайн е бременна. На 29 декември 1892 г. в една снежна мразовита нощ се ражда първата дъщеря на младото семейство Киплинг – Джозефин. Тъй като живеят насред пустошта, Ръдиард е подготвен сам да се справи с израждането. Всичко минава като по учебник. Но отвън времето продължава застрашително да се влошава. Така до април Ръдиард, Керълайн и Джозефин остават блокирани в малкия си извънградски дом. Но тъкмо в тези дни на денонощен бебешки плач насред капризите на времето се ражда и героят, който прави от Ръдиард Киплинг литературна звезда. Раждат се Маугли и историите, които по-късно се обединяват в „Книга за джунглата”. Това са приказки, които Ръдиард шепти в леглото на съвсем малката си госпожица Джозефин. А когато успее да я приспи, той бърза да запише разказа, който току-що е измислил. И така до началото на април, когато пролетта освобождава дома на семейство Киплинг от хватката на преспите.

Следват дни на истински литературен триумф за писателя. Първото издание на „Книга за джунглата” е илюстрирано лично от бащата на Ръдиард – Джон. Рисунките заедно с увлекателния разказ превръщат произведението в един от литературните шедьоври за деца. Някои от анализаторите на наследството на Киплинг провиждат и политическа сатира в книгата, но дори да няма такава, „Книга за джунглата” е просто една от най-популярните книги на планетата. 90-те години на ХIХ век са своеобразен възход включително и финансов за младото семейство. Киплинг често сменят дома си, а това им позволява много нови срещи и приятелства с личности като Артър Конан Дойл, който научава Ръдиард да играе голф, Марк Твен, с когото играят карти, и др. Киплинг обаче не се главозамайва от славата. Тъкмо, напротив, опитва се да стои встрани от нея и да прави онова, което може най-добре – да разказва и пише. През 1895 г. в отношенията му с Керълайн настъпват необратими пукнатини.

„Нещо се счупи. Обичахме се, но това не беше достатъчно, за да съществува онази хармония помежду ни, която имаше в първите две години от нашето общо пътешествие, наречено брак. Нещо се прекърши, но какво? Нито той, нито аз успяхме да разберем до края на живота ни. Имаше едно разумно съществуване, сексуални отношения, но всичко някак беше по договорка, а не от същинско вътрешно желание. Сякаш сърцата ни бяха изстинали и единствено разумът ни направляваше” – пише след години госпожа Киплинг.

И действително, макар и с изстинали сърца, двамата се сдобиват с още две деца – Елси (родена на 2 февруари 1896 г.) и Джон (роден на 17 август 1897 г.). Въпреки това в дома им цари особена тъга, която връща разказвача Киплинг към стихоплетството, което днес незаслужено остава встрани от интереса на читателите. Затова пък Ръдиард никога не се отказва от него и системно се обръща към римата, за да увековечи в нея едни от най-съкровените си преживявания. Именно в тези години се ражда знаменитата му поема „Ако”, която през 1995 г., почти 100 години след създаването си, в национално допитване сред гражданите на Великобритания е избрана за най-обичаното поетично произведение на британците:

Но както много хора казват, това стихотворение е мъдростта от Библията, събрана в кратък, бърз и разбираем вариант. През 1899 г. Ръдиард купува малък извънградски дом в графство Съсекс, където прекарва остатъка от своя живот. През същата година писателят е връхлетян и от трагедията на смъртта. Дъщеря му Джозефин умира от пневмония. Ръдиард никога не се възстановява от тази загуба и се затваря още повече в себе си, а щастието, с което трябва да дари цялото си семейство, завещава на света чрез литературата си. През 1907 г. Киплинг става първият английски автор, удостоен с Нобелова награда за литература. Скромната му възраст от едва 41 години го прави най-младия лауреат на това отличие. Но дори тази награда не го извежда от сянката на скръбта, която го връхлита с още по-голяма сила, сякаш за да докаже, че успехът е безпомощен пред неумолимата съдба. Джон, синът на писателя, е убит на фронта на 27 септември 1915 г. по време на Първата световна война. Тялото му така и не е намерено, а Ръдиард губи четири години в търсене на това какво се е случило с неговия син, надявайки се да е попаднал в плен при германците.

Ужасната болка го научава, както казва той самият, че „най-благородният от всички човешки страхове е страхът за съдбата на друг”. За да се научиш да обичаш дълбоко и наистина, за да почувстваш същността на света, понякога е необходимо да ти бъдат отнети разни неща. Често те са най-скъпоценните. Животът бавно и мъчително започва да се изплъзва от ръцете на Ръдиард Киплинг. И въпреки че творческото вдъхновение и любовта на читателите не го изоставят до самия му край, той е напълно напуснат от щастието.

„Имам всичко. Никой не ме е спирал да говоря. Дръзвах да критикувам, понякога сигурно неоснователно, политици и държавници. Позволяваха ми живота, който исках. Но той, животът, ме изостави още когато бях просто едно дете, родено в Бомбай. Животът си отиде твърде рано от мен. И ето днес, когато ставам на 70 години, си давам сметка, че нищо, което съм постигнал в този живот, не ме радва. Мечтая да отида при Джозефин, при Джон, при мама, при татко. Животът на този свят не е живот, а едно вечно страдание. Всички се молят за дълъг живот. А аз цял живот, дори и днес, отправям моя вопъл към небето всичко най-после да се свърши” – казва Ръдиард в дома си пред скромна компания от приятели.

Деветнадесет дни по-късно, на 18 януари 1936 г., молбата му е чута. Ръдиард умира от перфорация на язва. Погребан е в ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство. Писателят Киплинг е родил хиляди страници литературно наследство, което и до днес вълнува човешките сърца, а също така ги учи на мъдрост:

„КОЙТО НЕ ЗНАЕ, И НЕ ЗНАЕ, ЧЕ НЕ ЗНАЕ, Е ГЛУПАК – ИЗБЯГВАЙ ГО! КОЙТО НЕ ЗНАЕ, И ЗНАЕ, ЧЕ НЕ ЗНАЕ, Е УЧЕНИК – НАУЧИ ГО! КОЙТО ЗНАЕ, И НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ЗНАЕ, СПИ – СЪБУДИ ГО! КОЙТО ЗНАЕ, И ЗНАЕ, ЧЕ ЗНАЕ, Е МЪДРЕЦ – СЛЕДВАЙ ГО!