Поникването на един стол
Ръчната изработка винаги е много по-ценна от масовата продукция – трудът при нея е повече, но в името на качеството и неповторимостта на произведението усилията си струват. Това е добре известно и на банкера от Уисконсин Джон Крубсак, който в началото на XX век се слави с двете си любими хобита – градинарство и дърводелство. Сам изработва столове и пейки за градината си, но мечтае да създаде нещо много по-специално – мебел, която да е по-уникална, по-здрава и по-съвършена от всяко друго творение на човешката ръка.
През 1907 година засява 32 дръвчета от вида ясенолистен явор, като определя местоположението на всяко семенце, така че от него да порасне част от стол. Оставя ги да растат една година, докато достигнат височина от около 1,8 метра и тогава започва същинската работа. Грижи се всеки новопоникнал филиз не просто да не развали формата, а да я допълни. Дава посока на всяка клонка, а някои завързва плътно една за друга, докато природата сама не ги слее в по-голям, здрав клон. Крубсак подрязва стъблата на дръвчетата, които растат по-бързо, за да забави развитието им и да могат останалите да ги настигнат. До четвъртата година дръвчетата вече са се групирали в общо четири, а до седмата дървото е станало само едно. Така постепенно от земята сам израства стол от истинско, живо дърво, даже с облегалка и поставки за ръцете.
Хюго, синът на Джон Крубсак, възприема като своя мисия славата на бащиното си творение. Успява да се свърже с популярния шоумен Робърт Рипли и да издейства от него да включи стола във вестникарската си рубрика „Ако щете, вярвайте”. Природната мебел става главен герой и в кратък филм, прожектиран в новинарските кинопрегледи в САЩ.
Чудатият стол участва в различни международни изложения и получава стотици оферти от потенциални купувачи, но Джон и Хюго отказват на всички. Най-високата цена, която им предлагат, е космическата за времето си сума от 500 долара, но Хюго толкова обича стола на баща си, че не може да понесе мисълта да го види в чужди ръце. След много години го преотстъпва на племенника си, за да му помогне да рекламира бизнеса си с мебели. От тогава столът стои под капак от плексиглас на входа на мебелната фирма на наследниците на Крубсак. Изнасят го от там само веднъж – на 18 ноември 1988 г., когато за кратко отново се превръща в атракция – този път в „Дисни Уърлд” в Орландо по случай шейсетия рожден ден на Мики Маус.