Наследството на Уилям Грант, майстора на шотландското уиски
Във вихъра на времето и вкусовете, в който всяка капка уиски крие частица история, има едно име, което блести през вековете като легенда. Уилям Грант е истински виртуоз, който не просто произвежда уиски – той създава магия, вплела в себе си днес традициите на шест поколения.
Избираме да разкажем тази история точно по Коледа, защото тя е свързана именно с това време на годината, когато се случват чудеса и мечтите стават реалност. Разказът започва из зелените хълмове на Шотландия, където расте майсторът на вкуса. В тази мистична земя Уилям Грант открива любовта към кехлибарената напитка и приема от своята родина не само занаята на създаването ѝ, но и дълбоката почит към нея.
Тях той предава и на своите наследници. Дестилерията на Уилям Грант става „училище“, в което страст и наука се смесват. Уловило есенцията на семейния дух, фамилното уиски стъпва и на световната сцена. То не е просто напитка, а преживяване, което активира всички сетива.
Затова да надникнем в света на Уилям Грант и да се потопим в историята, която той разказва във всяка бутилка. Определян като пионер на сингъл малц уискито, воден от непоколебимата си амбиция да създаде „най-добрата напитка в долината“, Грант се превръща в символ на успеха.
От пасищата до дестилерията
Фамилията Грант води началото си от известния едноименен клан, чиито представители пристигат в шотландския регион Спейсайд, след като са възнаградени със земя за службата си на краля. Историята разказва, че през 1745 г. трима братя от семейството се сражават в Якобитското въстание срещу Хановерската династия, управляваща Великобритания. Александър Грант е единственият, който оцелява в битката при Кълодън – последното сражение от въстанието, в което якобитите са окончателно разбити от британските правителствени сили. А неговият правнук е именно Уилям Грант, който е роден през 1839 г. в шотландския град Дъфтаун.
Като дете, растящо в малко градче, основната задача на Уилям е да пасе стадата с едър рогат добитък, а образованието остава на втори план. След като завършва училище, той чиракува при обущар, но се отказва от тази професия, за да стане чиновник в завод за вар. По това време се събужда предприемаческият му дух. През 1859 г. Уилям проучва възможността да започне сам да добива вар в околностите на Дъфтаун. В последния момент обаче собственикът на земята му отказва концесията, тъй като се опасява, че пещите ще подпалят горите му. Така пропада първият опит на Грант да започне свой бизнес.
Но съдбата има други планове за Уилям. На 27-годишна възраст той получава предложение за работа като счетоводител в дестилерията „Мортлах“ в родния му град. Познанията и страстта му към самия процес на дестилация на уиски обаче не остават незабелязани и по-късно той е повишен в управител на дестилерията. По това време става и майор в доброволческо военно движение, най-високото звание, което може да получи непрофесионален войник.
Междувременно се жени, а след това се раждат деветте му деца и той все по-ясно започва да осъзнава, че трябва да направи нещо повече за семейството си, защото годишната му заплата от 100 лири просто не е достатъчна да покрие разходите. Въпреки трудностите все пак успява да изпрати петима от синовете си в университет, а друг започва работа в една от местните дестилерии. Всички тези стъпки са предприети пресметливо от Грант като част от далновиден план – да построи заедно с децата си собствена дестилерия, в която да създадат най-доброто уиски в цялата долина, обгръщаща Дъфтаун.
Уилям работи точно 20 години в „Мортлах“, докато най-после не вижда своята златна възможност за независимост. До него достига новината, че дестилерията в съседния град разпродава оборудването си. Срещу 119 лири той го купува и така прави първата голяма крачка към реализирането на плана си. Следващата е да открие първокласен водоизточник, необходим за производството на уиски. Такъв се оказва изворът Роби Дю. Неговата вода и до днес се използва във всички етапи на производството на уиски Glenfiddich. Грант се оказва невероятно прозорлив, тъй като този водоизточник не само е невероятно чист, но и никога не е пресъхвал през всичките години, в които е използван от семейството. В самия край на 1886 г. Уилям и седемте му синове заедно с един каменоделец започват работа по изграждането на дестилерията, което продължава почти година.
Раждането на Glenfiddich
На Коледа през 1887 г. семейната мечта се сбъдва, когато от дестилационните казани потичат първите капки Glenfiddich. Избраното от Уилям Грант име произлиза от Gleann Fhiodhaich, което на шотландски келтски означава „Долината на елените“. Уискито, произвеждано от дестилерията, е първият истински сингъл малц в света. До този момент купувачите познават само купажни, или смесени (blended) видове уиски, но Уилям Грант смело поставя нов стандарт със своя уникален продукт.
Успехът на Glenfiddich е неудържим и Уилям решава да купи още земя, за да построи втора дестилерия в съседство. Така през 1892 г. се ражда Balvenie Distillery. И до днес двете дестилерии са собственост на неговата фамилия, а компанията е позната по цял свят като William Grant & Sons.
Нищо не може да спре предприемчивия дух на Уилям, дори преживеният през 1906 г. инсулт, който го оставя сляп и на легло в последните 17 години от живота му. За него се грижи най-малката му дъщеря, която никога не се омъжва. Тя всеки ден му чете вестниците и бизнес документацията, за да бъде постоянно информиран за състоянието на икономиката и развитието на дестилерията. Въпреки че е незрящ, той продължава да подписва всички чекове и да ръководи компанията до последния си дъх.
Дестилерията Glenfiddich пуска на пазара първата си бутилка с герба на William Grant & Sons през 1909 г. Предприемчивият бизнесмен продължава с пълна сила да доразвива своето влияние в региона, но големият успех за семейния бизнес идва, когато дъщеря му Изабела се омъжва за Чарлз Гордън, който ще се превърне в първия търговец на компанията. Той започва епична световна обиколка за популяризиране на Glenfiddich и до 1914 г. създадената от него дистрибуционна мрежа вече обхваща 30 държави.
Началото на Първата световна война обаче причинява сериозни затруднения на компанията и през 1917 г. дестилерията е принудена да затвори. Производството е възобновено две години по-късно, а с въвеждането на сух режим в много страни Грант оптимистично увеличава производството, за да отговори на търсенето, когато кризата отмине. Това е само още един пример за невероятната му прозорливост за променящата се индустрия.
Уилям Грант умира през 1923 г. на 83-годишна възраст, като предава дестилерията Glenfiddich на синовете си, за да може легендата на благородната напитка да продължи да живее. Вече цели 137 години.
Създаването на една легенда
Наследството на Уилям Грант е неизмеримо, а иновативният му дух се предава и на правнуците му Санди и Чарли Грант Гордън, които въпреки успеха на компанията разбират, че трябва да се отличат на все по-конкурентния пазар. Така се появява първата триъгълна бутилка в света на уискито. Тя е проектирана през 1957 г. от Ханс Шлегер, един от най-влиятелните графични дизайнери на XX век. Нетрадиционната ѝ форма символизира комбинацията от вода, въздух и ечемик, или триединството, което стои в основата на Glenfiddich. Революционна за времето си, бутилката се превръща в един от най-известните и отличителни символи на уиски индустрията.
Санди и Чарли започват да отделят повече ресурси за налагането и популяризирането на своето сингъл малц уиски, продавано през 50-те години като Straight Malt или Unblended. В началото на следващото десетилетие Glenfiddich става първото едномалцово шотландско уиски, което се изнася с търговска цел и се рекламира извън Великобритания, като по този начин на практика създава категорията „сингъл малц“ и запознава света с нея. Любимата фраза на Чарли, преди да замине на поредното пътуване, за да популяризира Glenfiddich, гласи: „Глътка по глътка, барман по барман, бар по бар ще разрастваме сингъл малц уискито“.
Конкуриращи се с океана от смесени (blended) уискита, братята осъзнават и важността на това да се подчертава произходът на напитката. Те започват да отбелязват на етикета източника на вода, използван за производството, вида ечемик, вида бъчва и възрастта на уискито, което е съвсем нова концепция за онова време. Днес това може да ни изглежда абсолютно задължително, но преди тях двамата никой в бранша не се е сетил да обръща внимание на подобни неща.
Днес Санди и Чарли, точно като прадядо си Уилям, са легенди на шотландското уиски, а продуктите на компанията се изнасят в 180 страни по света. От скромното начало през 1886 г. амбициите на основателя на Glenfiddich са изпълнени и далеч надхвърлени. Неговата решителност и новаторство се предават на поколенията, за да се отразят в това, което сега познаваме като най-награждаваното и най-продавано по света шотландско едномалцово уиски.
Разбира се, всичко това не би било възможно без уникалността на самата напитка. Неповторимият характер на Glenfiddich продължава уверено да движи напред традицията и мечтата на Уилям Грант и през XXI век.
