Кой е всъщност Сократ?
„Аз знам, че нищо не знам“ е сред най-разпознаваемите фрази в историята на философията. Към нея често се добавя – кога на шега, кога сериозно – и насмешливото продължение: „А другите и това не знаят“. Тя се приписва, както е добре известно, на Сократ, фигура от такава величина, че двайсет и четири века след смъртта му днес е трудно да се намери човек, който да не е чувал поне името му. А фактът, че той никога не е изричал тази емблематична мисъл, поне не с тези думи, няма особено значение за славата нито на репликата, нито на личността. Още в ранните си гимназиални години научих следната схема: Сократ е учител на Платон, а Платон е учител на Аристотел. Представата, че тази тройка е в основата на цялата западна философия, се запечата дълбоко в съзнанието ми и предполагам, че за мнозина нещата стоят по подобен начин.
В този основополагащ мит Сократ се свързва с питащия ум, със скептицизма, с отказа от сляпо следване на догми. Той е архетипният философ, носещ смелостта да следва разума си дори когато води към неудобни заключения. А пък смъртта му има всички необходими елементи на една героична история – обвинен несправедливо и осъден от безумната тълпа, той не се отказва от убежденията си до сетния си дъх и изпива бучиниша със стоическо спокойствие. Образът на Сократ е устойчив, понеже всяка епоха има нужда от някого, който да постави под съмнение общоприетите истини и да смути онези, които се заблуждават, че са познали истината.
Но под пластовете културни натрупвания се крие историческият Сократ, истинската личност от плът и кръв, живяла и умряла някога в Атина. За нея никой не може да каже нищо категорично.
Причината е, че самият Сократ не е написал дори ред. Всичко, което знаем за него, е достигнало до нас индиректно – това изследователите наричат „Сократовият проблем“. За основните детайли в живота му имаме информация от разкази на негови съвременници – няма съмнение например, че той наистина е бил осъден на смърт. Но когато става въпрос за идеите му, неяснотата е далеч по-голяма. Представата ни за Сократ е оформена основно от така наречените сократически диалози – философски произведения, изградени под формата на разговор между двe или повече лица, обсъждащи някакъв сложен въпрос. Повечето от тях са писани скоро след смъртта му, а до наши дни са достигнали само тези на Платон и Ксенофонт. Ролята на Сократ в тях обикновено е на самобитен мъдрец, поставящ под съмнение убежденията на своите събеседници. Разглеждайки отблизо аргументите им, той показва тяхната несъстоятелност – нещо, което по всяка вероятност историческият Сократ наистина е правел. Трябва да се има предвид обаче, че тези диалози са преди всичко философски произведения, които нямат претенция за достоверност. В много от тях през устата на Сократ говори всъщност Платон. Резултатът е, че това, което Сократ казва в един диалог, противоречи на думите му в друг.
Но преди да се оплетем в неяснотите и да се объркаме напълно, нека погледнем това, което знаем за живота на Сократ…
