На Луната има вода
Когато гледаме звездното небе нощем, обикновено ни връхлита чувството за нищожност. Огромните разстояния и страшните космически чудовища като черни дупки и квазари обземат въображението ни. Дори само в рамките на Слънчевата система има толкова много невероятни феномени за почуда – като пръстените на Сатурн и бурите на Юпитер. На този фон лесно може да пренебрегнем най-близкото до нас космическо тяло – добрата стара Луна.
Това би било доста несправедливо. Луната предлага не по-малко вълнуващи загадки, а фактът, че е на една ръка разстояние от нас (или по-точно на 30 пъти диаметъра на Земята), я прави достъпна за изследване и способна да сбъдва космически мечти.
Луната, противно на разпространеното мнение, не е скучна. Тя не е безинтересна купчина камъни, увиснала над главата ни. Едно от последните открития, което преобръща представата ни за нея, е наличието на вода! Само преди малко повече от десетилетие това не беше известно, а ето че сега се кроят амбициозни планове, сред които и нови пилотирани мисии в светлината на това откритие.
Орбитални мисии
Учените винаги са подозирали, че на Луната може би съществува вода, но точно какво количество и къде, винаги е било предмет на дебати. Убедително потвърждение на хипотезата прави Индийската организация за космически изследвания през 2008 г. Тя изстрелва апарата „Чандраян-1“, който обикаля на лунна орбита. Той носи на борда си измервателен прибор на НАСА за картографиране на минералните ресурси по метода на поглъщането на инфрачервена светлина. Целта е да бъде изготвена детайлна карта на състава на лунната повърхност. Данните показват, че на Северния и Южния полюс съществуват залежи от вода в агрегатно състояние на лед. Допълнителни проучвания с радар се опитват да преценят приблизителното му количество. Установява се, че то е в порядъка на 600 милиарда килограма, или достатъчно, за да напълни 240 000 олимпийски плувни басейна. Тези данни са консервативни и зависят от способността на радара да прониква в дълбочина. Ако водата се измери с по-мощни радари, е напълно възможно да бъдат открити още по-големи залежи от безценния ресурс.
Данните освен това са косвени и предизвикват сдържана радост. На следващата 2009 г. НАСА изпраща друга мисия, която да провери конкретно водните ресурси на Луната. Този път методът не е щадящ, разчита се на грубата сила! Изпратеният апарат се състои от две части, които се разкачват, приближавайки се към един от големите кратери на Южния лунен полюс. Първата част се разбива с гръм и трясък (разбира се, повърхността на Луната е в състояние на вакуум и звук не се чува). Вторият апарат прелита малко след това и изследва вдигнатия прахоляк от отломки. Той успява да засече наличието на много водни молекули, преди да последва същата съдба, разбивайки се в кратера.
Оттогава насам много други лунни мисии отчитат присъствието на вода по един или друг начин в различни райони на спътника. Засечени са водни молекули в суперразредената лунна атмосфера, както и хидроксидни съединения в почвата. Но водата на полюсите е голямата надежда на много учени за устойчиво присъствие на Луната. Те са на едно мнение – че бихме могли да оползотворим този ресурс за питейни нужди, за създаване на атмосферен въздух в лунни селища и за синтезиране на ракетно гориво. Бъдещето изглежда оптимистично.
Самото съществуване на вода на Луната е озадачаващо и преди откритията в последното десетилетие се е считало за невъзможно. Дневните температури на повърхността ѝ се покачват до 120°C, в резултат на което каквато и да било вода на места, огрявани от Слънцето, би се изпарила моментално и би била изгубена в космическото пространство.
Съществуват обаче изолирани зони, където слънце никога не успява да достигне. Това са места на вечна тъмнина и студ, където водата може да съществува под формата на лед. Такива са дъната на кратери, разположени на Северния и Южния лунен полюс. Там слънчевите лъчи падат под много нисък ъгъл и не могат да проникнат вътре. Става дума за стотици подобни зони, където температурата се понижава до -250°C, което е по-студено от повърхността на Плутон! През 2020 г. вода е засечена и в по-малки подобни кратери с диаметър под 1 км, което допълнително увеличава с 10-20% количеството ѝ на Луната.
Водата на Луната вероятно е дошла от същото място, откъдето и на Земята. Донесли са я комети и астероиди, връхлитащи младата планета и нейната още по-млада луна. Част от водата на Луната може би е дошла и от самата Земя, ако е вярна теорията, че нашият спътник се е образувал от отломките в резултат на сблъсък на планетата ни с обект, голям колкото Марс. Водата на лунната повърхност се е изпарила, но в полюсните кратери тя се е запазила като лед в продължение на милиони години.
