Как да преборим тревожните мисли със стоицизъм?

Често се тревожим, а съзнанието ни проектира всевъзможни „черни” сценарии за бъдещето. Умът ни попада в ужасяваща спирала на катастрофални мисли, превръщайки дори на най-дребните неща в необратима драма. Приели сме притеснението като естествена част на това да сме хора. Тревожността обаче води със себе си стрес, отчаяние и дори дълбока депресия, което не е здравословно нито за нас, нито за околните. 

Но има един древен философски трик, който може да ни помогне да се справим с негативните мисли, а именно стоицизмът. Философията за живота, която максимизира положителните и намалява отрицателните емоции, помагайки ни да подчертаем своите добродетели. Във всеки момент, във всяка ситуация и на всяка възраст, стоицизмът ни дава насоки как да живеем по-добре. Напомня ни за важните неща в живота, като ни предоставя практически стратегии за постигане на повече от това, което ни прави щастливи.

Стоицизмът е специално създаден, за да бъде разбираем, приложим и полезен. Практикуването му не изисква изучаването на напълно нов философски език или медитация с часове наред. Вместо това ни предлага незабавен, полезен и практичен начин за намиране на спокойствие и каляване на характера ни. Денс това древно учение преживява своят ренесанс сред предприемачи, известни личности и хора като нас и вас. 

Прилагане на стоицизма в ежедневието

Най-общо казано, стоицизмът е философията на избора на нашите преценки. Стоиците вярват, че във вселената няма нищо, което само по себе си да се нарече добро или лошо, ценно или безценно. Ние сме тези, които добавяме тези стойности към нещата. Както казва Хамлет на Шекспир: „Няма нищо добро или лошо, но мисленето го прави такова.“ Умът ни оцветява нещата, с които се сблъскваме, като „добри“ или „лоши“ и като се има предвид, че контролираме умовете си, следователно имаме контрол над всичките си негативни чувства.

Казано по друг начин, според стоицизма има разлика между това как преживяваме дадено събитие и каква оценка му даваме. Например, ако някой ни обиди имаме възможност да спрем за момент и да се запитаме: „Как оценяваме това обидно твърдение за нас?“. Нещо повече, можем дори да се замислим: „Как бихме отговорили на тази нападка?“. Притежаваме силата над това да имаме последната дума над действията си във всяка ситуация. Въпросът е да спрем за момент преди съзнанието да започне да генерира саморазрушителни мисли. Днес стоицизмът е повлиял и намира модерен израз в изключително ефективната „когнитивно-поведенческа терапия“.

Един от бащите на древния стоицизъм е римският държавник Сенека, който твърди, че неочакваните и непредвидени удари на живота са едни от най-трудните моменти, в които можем да поемем контрол над мислите си. Шокът от нещастието може да ни лиши от силата да контролираме реакциите си.

Какво може да се обърка?

И така, как можем да отговорим на този въпрос? Сенека предлага стоическа техника, наречена „premeditatio malorum“ или „предумишлено осъзнаване“ или да си представим всички най-ужасяващи сценарии за развоя на една ситуация. Според нея, в началото на всеки ден, трябва да отделяме време, за да се отдадем на тревожното си и катастрофално съзнание, „репетирайки наум: изгнание, мъчения, война, корабокрушение“, да медитираме върху най-лошите неща, които могат да се случат: партньорът ни ще ни напусне, шефът ни ще ни уволни, домът ни ще изгори, а може дори да умрем.

Това може да звучи като черен хумор за някой, а за други изключително депресиращо, но ключовото е да не спираме дотук. Стоиците също репетират как ще реагират на тези ужасяващи сценарии, когато се появят. Например, друг стоик (и римски император) Марк Аврелий ни съветва да си представим всички подли, груби и егоистични хора, които ще срещнем през деня. След това мислено да начертаем как ще реагираме на тяхната провокация. Можем да пренебрегнем тяхната подлост, да се усмихнем на тяхната грубост и да откажем да бъдем „замесени в унизителното им отношение“. Така подготвени, ние отново поемаме контрол над нашите реакции и поведение.

Стоиците се хвърлят в най-мрачните и отчаяни ситуации, но след това осъзнават, че могат и ще ги преживеят. С преднамереност те са подготвени и имат необходимата съзнателна сила, за да поемат „удара по брадичката“ и да си кажат: „Да, мога да се справя с това!“.

Катастрофалните мисли като метод за умствено ваксиниране

Сенека пише: „В мирно време войникът извършва маневри без враг наоколо“. Това важи и за осъзнаването, което действа като тренировъчна площадка на ума. Агонизиращият разрез на неочакваното е притъпен от подготвеността. Можем да подготвим ума за всякакви изпитания, които могат да дойдат, по същия начин, по който можем да подготвим тялото да бъде издръжливо на натоварвания. Светът не може да ни изненада с нищо толкова лошо от това, което умовете ни вече са си представили. Стоицизмът ни учи да прегърнем тревожния си ум, но и да го подготвим  за битка срещу всяка ситуация, която може да ни изненада неприятно, за да имаме силата да се изправим лице в лице с несигурността, осъзнавайки че ще я преодолеем. 

Ясно трябва да си дадем сметка, че нямаме контрол върху нищо или много малко над това, което ни се случва. Според стоиците, да се тревожим за нещата, които са извън нашия контрол е непродуктивно или дори ирационално, ако искаме да постигнем спокойствие.

Тази философия ни съветва да правим разлика между това, което е и не е под наш контрол, за да не хабим енергията за неконтролируемите и неблагоприятни събития в живота ни. Когато се тревожим безкрайно за неща извън контрола ни, стоиците ни съветват да фокусираме енергията си в мисли за творчески решения на проблемите, а не в самите проблеми.