Изкуствен интелект за естествена комуникация с животните
През 70-те години на миналия век една млада горила на име Коко привлече вниманието на хората по целия свят със способността си да използва човешки жестомимичен език. Но скептиците твърдят, че Коко и други животни, които са се „научили“ да говорят (включително шимпанзета и делфини), не могат наистина да разберат какво „казват“, пише Scentific American.
„Има една група изследователи, които целят да открият дали животните могат да участват в символична комуникация. Но има и друга група, която казва: „Това е антропоморфизиране. Трябва да разберем нечовешката комуникация според нейните собствени условия“, казва Карън Бакър, професор в Университета на Британска Колумбия и сътрудник в Института Радклиф за напреднали изследвания в Харвард.
Днес учените използват подобрени сензори и технология за изкуствен интелект, за да наблюдават и декодират как широк спектър от видове, включително растения, вече споделят информация със свои собствени методи. Тази област на „дигиталната биоакустика“ е предмет на книгата на Бейкер от 2022 г. „Звуците на живота: Как цифровите технологии ни доближават до световете на животните и растенията“ (Princeton University Press).
В изданието той описва как технологията може да помогне на хората да общуват със същества като прилепи и медоносни пчели – и как тези разговори ни принуждават да преосмислим връзката си с други видове. Оказва се, че всъщност трябва да мислим за техните способности да участват в сложна комуникация според собствените си условия, по техния собствен начин, в техния собствен мироглед, казва Бeйкър. Според него днес науката се намира до голяма степен в полето на биоакустиката.
Да слушаме природата е древно изкуство
По думите му вслушването в природата е познато отдавна. Това е древно изкуство, което все още се практикува на някои места. Има дългогодишни традиции на дълбоко слушане, които са настроени към нечовешки звуци. Така че, ако комбинираме дигиталното слушане, което отваря огромни нови светове на нечовешки звук и декодирането на този звук с изкуствен интелект, с т.нар. дълбоко слушане, според Бейкър, учените могат да направят две важни открития. Първото от тях е е езикът при нечовеците, а второто – междувидовата комуникация.
Какъв вид технология позволява да се направят тези научни открития? Цифровата биоакустика разчита на много малки, преносими, леки записващи устройства, като миниатюрни микрофони, които учените инсталират навсякъде от Арктика до Амазонка. Те могат да бъдат поставени на гърбовете на костенурки или китове. Може да се поставят дълбоко в океана или на най-високия планински връх или да бъдат прикрепени към птици. Те могат да записват непрекъснато, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, на отдалечени места, до които учените не могат лесно да достигнат; записват дори на тъмно, и без прекъсването, което идва от въвеждането на човешки наблюдатели в една екосистема. Тази апаратура създава поток от данни и тук се намесва изкуственият интелект – защото същите алгоритми за обработка на естествен език, които използваме с толкова голям ефект в инструменти като Google Translate, могат да се използват и за откриване на модели в нечовешка комуникация.
Какъв е примерът за тези комуникационни модели?
Използвайки този метод, изследователите успяват да класифицират по-голямата част от звуците на прилепите и стигат до извода, че те имат много по-сложен език, отколкото сме знаели преди. Прилепите спорят за храна, правят разлика между половете, когато общуват помежду си, имат индивидуални имена или „подписи“.
Майките прилепи говорят на бебетата си с еквивалент на „майка“. Но докато човешките майки повишават височината на гласа си, когато говорят с бебета, прилепите майки понижават височината – което предизвиква бърборене в отговор на бебетата, които се научават да „говорят“ конкретни думи или референтни сигнали, докато растат. По свой собствен начин прилепите се занимават с вокално обучение.
Как изследователите говорят с пчелите?
Изследовател на име Тим Ландграф от Freie Universität Berlin изучава пчелната комуникация, която е вибрационна и позиционна. Когато медоносните пчели „говорят“ една на друга, движенията на тялото им, както и звуците, имат значение. Сега компютрите, и по-специално алгоритмите за задълбочено обучение, могат да следват това, защото можете да се използва компютърно зрение, комбинирано с обработка на естествен език. Сега те са усъвършенствали тези алгоритми до точката, в която всъщност могат да проследяват отделни пчели и могат да определят какво въздействие може да има комуникацията на даден индивид върху друга пчела. От това възниква способността за декодиране на езика на пчелите. Установено е, че имат конкретни сигнали.
Следващата стъпка за Тим Ландграф е да кодира тази информация в робот, който той нарича RoboBee. След седем или осем прототипа, той измисля „пчела“, която може да влезе в кошера и да издава команди, на които медоносните пчели ще се подчиняват. Така пчелният робот на Ландграф може да каже на другите пчели да спрат и те го правят.
Това повдига много философски и етични въпроси. Такава система може се използва за защита на медоносните пчели – можете да кажете на медоносните пчели да летят до безопасни източници например.
Изобретяването на цифровата биоакустика е аналогично на изобретяването на микроскопа. Когато холандският учен Антони ван Льовенхук започва да гледа през своите микроскопи, той открива света на микробите и това поставя основата за безброй бъдещи открития. Така микроскопът даде възможност на хората да виждат отново както с очите, така и с въображението си. Аналогията тук е, че дигиталната биоакустика, съчетана с изкуствен интелект, е като слухов апарат с планетарен мащаб, който ни позволява да слушаме отново както с нашите уши, така и с нашето въображение. Това бавно отваря умовете ни не само за прекрасните звуци, които издават нечовеците, но и за фундаментален набор от въпроси за така нареченото разделение между хора и нечовеци и нашата връзка с други видове. Освен това открива нови начини за за опазването на природата и връзката ни с планетата.
