Критично игнориране – новото умение, което трябва да усвоим

Интернет и социалните мрежи са информационен рай и в същото време същински ад. Всеки ден и час огромно количество полезна и интересна информация е достъпна на върха на пръстите ни, но и заедно нея идва и поток подвеждащо, манипулативно и отвличащо вниманието ни съдържание.

Бизнес моделът на онлайн платформите, в които прекарваме между 5 и 8 часа ежедневно са устроени, така че да отвлекат вниманието ни, предлагайки ни информация, която постоянно предизвиква любопитството ни. Колкото повече сме залепени за екрана, толкова повече реклами могат да ни покажат.

Не е изненадващо, че това има последствия за вниманието и фокуса на всички нас. Анализ от 2019 година на хаштаговете в Twitter, търсенията в Google или коментарите в Reddit показва, че през последното десетилетие скоростта, с която популярността на една “актуална тема” нараства или намалява, е ускорена. За сравнение през 2013 година, хаштаг в Twitter е популярен средно 17,5 часа, докато през 2016 година популярността му намалява след 11-ия час. По-голямата конкуренция на информацията води до по-кратки колективни интервали на внимание, които от своя страна водят до още по-жестока конкуренция за нашето внимание.

Необходими са ни когнитивни стратегии, които да ни помогнат да си върнем част от автономията и да ни защитят от информационните капани, в които много често попада вниманието ни. 

Критичното мислене не е достатъчно

Преглеждайки за десети път днес социалните мрежи автоматично прилагаме критичната си мисъл в действие, за да отсеем ценната информация от плявата.

Критичната мисъл е подход в мисленето, представляващ внимателното прилагане на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на това, дали едно твърдение е вярно, или не. То касае не толкова пътя за достигане до твърденията, а оценката им, и генерално се определя като умението да взимаме решения на базата на добри аргументи.

Робърт Енис, водещ изследовател в областта на критичната мисъл, ѝ дава следното определение: „Критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме“.

Притежавайки това умение, всеки от нас може да оценява твърденията и аргументите, които чува, вижда или чете. Възможността да мислим критично е изключително важна. Достатъчно ли е, обаче това умение, в свят пренаситен от информация и източници на дезинформация? Отговорът е „Не“, поради поне две причини.

Дигиталният свят съдържа повече информация от всички библиотеки в света взети заедно. Голяма част от нея идва от непроверени източници и липса на надеждни показатели за достоверност. Ако започнем да гледаме на всяка инфромация, на която попаднем критично, съзнанието ни ще блокира, защото няма да ни остане време да фокусираме вниманието си върху нещата, които наистина имат значение за нас.

Инвестирайки критично мислене във всичко, на което попаднем в онлайн пространството, вместо да го игнорираме, даваме на социалните медии именно това, което искат от нас – внимание. 

Критично игнориране за по-лесно управление на информацията

И така, какви инструменти имаме на наше разположение извън критичното мислене? Нуждаем се и от ново умение – критично игнориране, твърдят експерти по философия, психология и образование. Това умение е способността да избираме какво да пропускаме и къде да инвестираме вниманието си. Трябва да започнем да изграждаме здравословни навици в подобора на информацията, в която инвестираме времето си. Без тях, има възможност да се „удавим” в морето от дигитално съдържание, което в най-добрия случай е просто разсейващо, а в най-лошия – подвеждащо и вредно за металното ни здраве.

Инструменти за критично игнориране

Съществуват три основни стратегии за критично игнориране. Всяка от тях отговаря на различен тип „вредна“ информация.

В дигиталния свят самоуправлението има за цел да даде възможност на хората да бъдат „архитекти на своя избор“, като обучат алгоритмите на социалните мрежи да работят най-добре за тях и да им показват само полезна и коректна информация. Това става, като се ангажират с публикации, медии и компании, на които имат доверие.

Другият вид контрол върху това как консумираме информация е да ограничим максимално от мобилните си устройства разсейващите и неустоими за прочитане известия. Всеки от нас може да избере как, от къде и какви известия да получава и чете. Самоуправлението ни помага и да поемем контрола върху дигиталните си настройки по подразбиране, например, като ограничим използването на лични данни за целите на целенасочена реклама.

Проверяване на фактите в една информация от други достоверни източници е третата стратегия, която можем да приложим, за да разберем дали да се доверим на нея. Всяка история много често има няколко гледни точки, които трябва да бъдат изследвани, за да можем да преценим, дали да вярваме на видяното, чутото или прочетеното.

Философът Майкъл Линч е на мнение, че „интернет е едновременно най-добрият факт-чекър и най-добрият потвърждаващ източник на невярна информация“.

За да се ориентираме успешно в дигиталното пространство са необходими нови умения, които трябва да се преподават още в училище. Без компетентността да изберем какво да игнорираме и къде да инвестираме вниманието си, ние позволяваме на външната среда да превземе умовете ни. Критичното игнориране не е ново умение, но става още по-важно в дигитализирания свят.

Както философът и психолог Уилям Джеймс мъдро отбелязва в началото на 20-ти век: „Изкуството да си мъдър е да знаеш какво да игнорираш.“