Eл Ниньо е тук. Какво да очакваме?
На всеки две до седем години екваториалният Тихи океан става с до 3°C по-топъл от обикновено (т.нар. “Ел Ниньо”) или по-студен (Ла Ниня), което предизвиква каскада от ефекти, усещани по целия свят. Този цикъл се нарича южна осцилация Ел Ниньо (ENSO), тъй като всеки Ел Ниньо естествено е последван от Ла Ниня и обратно, като между събитията има няколко месеца с неутрални условия.
Развиващите се страни, зависими от селското стопанство и риболова, най-вече разположените около Тихия океан, са най-силно засегнати от ефектите на Ел Ниньо. Наименованието „Ел Ниньо“, е регистрирано за пръв път във връзка с климата през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо, което означава „момчето“ или, в случая – „младенецът“, тъй като по бреговете на Южна Америка ефектите от явлението са най-силни около Рождество Христово.
Първоначално наименованието „Ел Ниньо“ се отнася за ежегодно слабо топло морско течение с посока от север на юг, появяващо се по крайбрежието на Еквадор и Перу около Рождество Христово. С времето неговото значение се изменя и днес понятието обозначава топлата и отрицателна фаза на Южната осцилация – затоплянето на океанската повърхност или повърхностни температури на морската вода над средното в централните или източни тропически области на Тихия океан.
Това затопляне предизвиква изместване на атмосферната циркулация, при което валежите намаляват в Индонезия и Австралия, а се усилват, заедно с тропичните циклони в тропическите области на Тихия океан. Пасатите в ниските слоеве на атмосферата, които обикновено духат от изток на запад по дължината на екватора, отслабват или напълно обръщат посоката си.
Ефектите на Ел Ниньо
Промяната в температурата на морската повърхност, свързана със събитията от ENSO, може да изглежда незначителна, но тя е повече от достатъчна, за да наруши метеорологичните модели в световен мащаб и дори широкомащабната циркулация на въздуха в полярната стратосфера на 8 км над Земята.
Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките и може би довеждат до упадъка на моче и други ранни култури в Перу. Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, които от своя страна спомагат за началото на Френската революция, а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век. Само гладът в Северен Китай през 1876 година отнема живота на близо 13 милиона души. Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C.
Днес, свързваме Ел Ниньо с намаляване на валежите, повишаване на температурите и увеличаване риска от горски пожари, особено през зимата и пролетта в южното полукълбо. В някои части на света намаляването на валежите и повишаването на температурите са свързани с избухването на епидемии от болести, разпространявани от насекоми, като малария и денга. Най-широко разпространеният ефект обаче е в Северна Европа, където зимите стават по-сухи и по-студени.
Като се има предвид силното влияние на Eл Ниньо върху глобалните модели на валежите и температурата, учените следят отблизо състоянието на тропическия Тихи океан, за да предоставят възможно най-добрата информация. И така, какво може да очаква светът от Ел Ниньо, който е вече факт?
Драстично затопляне на Земята
По време на Ел Ниньо океанът прехвърля част от излишната топлина и влага към атмосферата, както когато готвите паста и кухнята ви се запарва. В допълнение към тенденцията за глобално затопляне, един силен Ел Ниньо може да добави до 0,2°C към средната температура на Земята. Най-горещата година в историята е била 2016 г. по време на особено силен Ел Ниньо и предизвиканото от човека затопляне от парниковите газове. Ефектът върху глобалните температури обикновено се проявява в годината след развитието му и затова вероятно сега този ефект ще бъде най-явен през 2024 г.
Тъй като планетата вече се е затоплила с около 1,2 °C в сравнение с прединдустриалните времена, а Ел Ниньо добавя допълнителна топлина към атмосферата, възможно е повишаването на температурата на Земята временно да надхвърли прага от 1,5 °C, заложен в Парижкото споразумение, известно време след пика на Ел Ниньо през 2024 г., въпреки че е твърде рано да се каже колко силно ще бъде това събитие.
Повече жега, суша и пожари в Австралия
Австралия има три години на валежи над средното ниво поради продължителните условия на Ла Ниня, които доведоха до тежки наводнения, особено в източната част на страната. По време на Ел Ниньо учените очакват обратното: по-малко дъждове, по-високи температури и повишен риск от пожари, особено през зимата и пролетта в южното полукълбо.
Със затоплянето на земното кълбо някои региони се затоплят по-бързо от други. Добър пример за това е Австралия, която сега е с 1,4 °C по-гореща, отколкото в началото на 20-ти век. Всяка година площта на континента, изпепелена от горски пожари, се увеличава, подхранвана от тенденцията на засушаване, предизвикана от изменението на климата. Това се случва въпреки аномалните влажни години, които Австралия преживя по време на неотдавнашното събитие Ла Ниня. Влиянието на изменението на климата прави страната изключително уязвима към последиците от Ел Ниньо.
По-бавно усвояване на въглерода в Южна Америка
Южна Америка е мястото, където ефектите на Eл Ниньо са документирани за първи път от перуански рибари преди векове. Предвид близостта до екваториалния Тихи океан времето в Южна Америка се нарушава значително при всяко събитие Ел Ниньо, като наводненията по западните брегове на Перу и Еквадор и сушата в Амазония и североизточната част на страната могат да се отразят на целия континент.
По време на събитията от типа “Ел Ниньо” намаляването на валежите и повишаването на температурата в Колумбия се свързва с избухването на болести, разпространявани от насекоми, като малария и треска денга. По-високите температури по време на Ел Ниньо увеличават скоростта на размножаване и хапане на комарите.
На други места по време на Ел Ниньо амазонската дъждовна гора изсъхва и растежът на растителността се забавя, така че от атмосферата се абсорбира по-малко въглероден двуокис – тенденция, която се повтаря в тропическите гори на Африка, Индия и Австралия.
Студени зими в Северна Европа
Балансът между високото налягане над Азорските острови и ниското налягане над Исландия определя къде ще вали в Европа през зимата, като изтласква на север или на юг струйното течение – ивица от силни източни ветрове, които пренасят дъжда през Атлантическия океан. По време на зимата на Ел Ниньо и двата центъра на налягане губят силата си и реактивното течение носи по-влажни условия в Южна Европа.
Най-голям ефект обаче се наблюдава в Северна Европа, където зимите стават по-сухи и студени. Вероятно е да има мразовит зимен сезон 2023-24 г., ако дотогава Ел Ниньо се засили достатъчно. В резултат на глобалното затопляне учените очакват, че влиянието на Ел Ниньо върху Северния Атлантик и северноевропейската зима ще се засили.
Разбирането на сложността на климатичната система прилича на опит за сглобяване на голям пъзел. Океаните разговарят помежду си и с атмосферата, която в същото време се връща обратно към океана. Учените все още не са сигурни как ще се държи Ел Ниньо в бъдеще, но ефектът от него вероятно ще бъде засилен от климатичните промени в различни региони на света.
