Пътят към звездите е осеян с жертви

Откъс от статията „Пътят към звездите е осеян с жертви“, която може да прочетете в брой 65 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

На 16 юли 1969 г. по обед слънцето безмилостно напича полигона на Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Техническите екипи и най-вече авиоинженерите със свити сърца следят последните подготвителни действия преди излитането на космическия кораб „Аполо 11“. Мисията не е никак безопасна. Учените още помнят какво се е случило преди две години още при тренировките преди старта на „Аполо 1“, когато на борда избухва пожар и екипажът загива. Сега рискът пред експедицията, на която е съдено да кацне на Луната, основно е за сигурността на астронавтите. Трябва да бъде постигната достатъчно мощност на летателния апарат и едновременно с това да се елиминира възможността от експлозия на реактивните двигатели.

Сред инженерния екип най-бледо е челото на българския авиоконструктор Виден Табаков. Именно на неговата иновация разчита мисията за благополучното си излитане и приземяване. Табаков е изобретил високотемпературни сплави, които трябва да издъpжат температура до 3300 гpадycа по Целзий и да отблъскват огнената струя от реактивния двигател при излитане на ракетата. Но откритието е тествано само в лабораторията в Синсинати, а сега предстои изпитанието му в открития Космос. С живи хора на борда.

В този момент, минути преди да се качи в кораба, командирът на полета Нийл Армстронг прегръща българина и му прошепва: „Моля те, приятелю, върни ни живи обратно на Земята!“. Табаков стоически го поглежда в очите и казва истината: „Обещавам, че с всички сили ще се опитам да ви върна, но няма гаранция“. Обаче неговите сплави издържат! И когато по радиостанциите прозвучава: „Хюстън, тук база „Спокойствие“, Орелът кацна“, и Армстронг жив и здрав стъпва на лунната повърхност с думите: „Една малка крачка за човека – един огромен скок за човечеството“, Табаков осъзнава, че току-що е записал името си в историята. Благодарение на него най-голямата преграда, разделяща ни от звездите, вече е преодоляна. Но още е рано за шампанско. Кацането на Луната е голям триумф, но предстои главното изпитание – връщането на астронавтите. И едва когато на 24 юли президентът Ричард Никсън пръв стисва ръцете им на родна земя, Виден Табаков въздъхва с облекчение, успял да изпълни най-тежкото обещание в живота си.
Този напрегнат, почти кинематографичен кадър се повтаря неведнъж в историята на космонавтиката. Понякога сюжетът завършва с хепиенд, друг път – трагично. Но във всички случаи – драматично.

Рискът за хората, при това не само извън орбита, винаги е огромен. Желанието на човечеството да опознае Вселената често струва живота на най-смелите му представители, защото в Космоса няма малки и големи грешки; там всеки пропуск, недоглеждане и разсеяност от страна на техническите екипи и самите астронавти е фатален. Да, подборът на космонавтите се извършва изключително прецизно и отчита както физическото, така и психическото им здраве. Изпитанията на летателните апарати продължават с години под ръководството на стотици инженери, физици, химици. Цели научни институти се ангажират с проектирането на един-единствен полет. Въпреки това все още остават множество фактори и въпроси, които човешкият ум не е предвидил. Решаването им движи науката напред, но цената на новите знания се плаща от онези, притежаващи качество, което няма как да научат в подготвителните центрове – ежесекундната готовност за подвиг.

От 1961 до 2018 г. в Космоса са летели 553 души, като всеки 22-ри от тях е загинал. Т.е. по време на подготовката и на борда на кораба с живота си са се разделили 25 астронавти. Установено е и че средната продължителност на живота на летелите извън орбита е значително по-ниска, отколкото при представителите на други професии. Дори краткото пребиваване отвъд пределите на Земята е шок за организма; за някои от пораженията са нужни години лечение, а други остават завинаги. Днес, когато хората обмислят мисии до Марс или продължително пребиваване на Луната, тези рискове за здравето ще се увеличават с нарастването на продължителността на космическия полет и излизането извън защитната магнитосфера на Земята. Но очевидно призванието на космонавта е истински феномен, защото при него жаждата за нови знания се оказва по-голяма от най-силния базов инстинкт – този за самосъхранение.

Цялата статия може да прочетете в брой 65 на InGlobo.