Ефективен ли е наистина полифазният сън?

Изразът „забързано ежедневие” отдавна се е превърнал в тежко клише, но е истина, че на съвременния човек времето все не му достига. Преследва ни натрапчивото чувство, че имаме да свършим хиляда задачи, а просто няма кога. 16-те будни часа, които се събират на средностатистическия човек за едно денонощие, никога не ни се струват достатъчни, особено за важните неща.
Подобни мисли явно са занимавали умовете на по-просветените хора още от Ренесанса, защото мнозина гении са търсили начини да изкопчат повече време за работата си за сметка на съня, разбира се. Някои от тях обаче не просто са намалявали часовете сън, а са го разбивали на няколко кратки периода, разпределени в рамките на целия ден. В наши дни тази практика е наричана полифазен сън.

Терминът е използван за първи път в началото на ХХ век от психолога Шимански и е популяризиран през 80-те от италианския невролог, ветроходец на дълги разстояния и изследовател на съня д-р Клаудио Стампи.

Той забелязва, че неговите колеги ветроходци, принудени от обстоятелствата, променят ритъма си на сън без особени трудности. В един от своите експерименти Стампи наблюдава в продължение на 49 дни швейцарския творец Франческо Йост в дома му, докато той практикува полифазен сън. След първоначалния шок за тялото му концентрацията и настроението на Йост останали относително постоянни, но понякога му било трудно да се събуди. Така с минимални странични ефекти в краткосрочен план той си спечелил по 5 часа повече дневно. Дългосрочният ефект от подобен режим обаче все още не е проучен и той би могъл да доведе до хронични проблеми.

Последователите на полифазния сън

Сред най-често цитираните примери за прочути личности, прибягвали до полифазния сън, е първообразът на ренесансовия човек Леонардо да Винчи. Твърди се, че той е спял по 15, максимум 20 минути на всеки 4 часа. От простата сметка излиза, че може би най-оригиналният и креативен ум в историята е разполагал с 22-22,5 будни часа на денонощие за своите творения. За съжаление не са останали категорични писмени свидетелства, доказващи уникалните навици за сън на Леонардо.

Един от по-скорошните последователи на полифазния сън е Ричард Бъкминстър Фулър, американски изобретател, архитект, автор, дизайнер и втори президент на световната организация на хората с висок коефициент на интелигентност Менса.
През 20-те години на миналия век той се вдъхновява от навиците на животни, като кучетата и котките, и започва да работи, докато се измори, а след това прави кратка дрямка. Резултатът е, че в общи линии спи по половин час на всеки шест часа. Фулър нарича режима си на сън „димаксион”, съчетание от английските думи dynamic (динамично), maximum (максимално) и tension (напрежение).
Този термин той използва често в работата си като име и на други свои изобретения – къщата „димаксион”, колата „димаксион” и т.н. Бъки изумява околните със способността си да заспива в рамките на 30 секунди, след като затвори очи. Ексцентричният визионер се придържа към навика си за сън на кратки порции в продължение на две години, но накрая се отказва, защото моделът влиза в противоречие с режима на спане на бизнес партньорите му. Според друга версия той прекратява експеримента заради недоволството на жена си. Въпреки това през 1943 г. Фулър дори предлага съня „димаксион” като стратегия за спечелване на Втората световна война от САЩ.
Някои от легендите за Наполеон разказват, че той е спял от полунощ до 2 часа и после от 5 до 7 сутринта. Офицерите на великия пълководец свидетелстват, че дори след дълги часове на бойното поле той имал удивителната способност да се възстановява в рамките на половин час. Бонапарт предавал временно командването на подчинените си, полягвал в палатката си и след 30 минути се появявал освежен и готов за подвизи. Известен е обаче и един негов цитат в отговор на въпроса, от колко часа сън се нуждае човек: „Шест за мъжа, седем за жената, осем за глупака”.

Може ли бифазният сън да е ключът към продуктивността?

Добре документирани са навиците за спане на Уинстън Чърчил. Неговият модел е по-традиционен бифазен сън – с два периода в рамките на денонощие и обща, близка до нормалното. Британският премиер си лягал късно, обикновено към 3 часа, и спял 5 часа. Следобед обаче той задължително потъвал в сън отново за 1-3 часа, най-често между 16:30 и 18:30. Именно на тази дрямка самият Чърчил отдава успеха си в управлението на страната през трудните години на Втората световна война. Следобедният сън бил толкова важен за него, че дори в сградата на парламента го чакало легло, в случай че се наложело да полегне там.

Самият той поучава: „Трябва да спите по някое време между обяда и вечерята и без половинчати мерки. Съблечете се и лягайте в леглото. Аз го правя винаги. Не мислете, че ще свършите по-малко работа, защото спите през деня. Това е глупава представа на хора без въображение. Ще можете да постигнете повече. Получавате два дни в един или поне един и половина”. Тази философия сигурно е и една от причините Чърчил да доживее до 90 години.

Бифазният сън очевидно е популярен в политиката, защото и американският президент Линдън Джонсън, наследил убития Джон Кенеди, е прибягвал до такъв вариант. Ставал е в 6:30 или 7 часа и след преглед на вестниците работел до 14 часа. После се отдавал на плуване или бързо ходене, последвано от 30-минутна дрямка. След повторното събуждане в 4 следобед обличал чисти дрехи и започвал „втората работна смяна” от деня си, която понякога продължавала до 1-2 часа сутринта. Всъщност именно вдовицата на Кенеди Джаки посъветвала Джонсън да се отдава на следобедни дремки, защото според нея те променили целия живот на съпруга ѝ.
Сръбският изобретател Никола Тесла твърдял, че никога не спи повече от два часа, но признавал, че от време на време подремва, за да презареди батериите. В неговия случай обаче не се касае толкова за придържане към класическа схема на полифазен сън, а по-скоро за малка необходимост от спане и изключителна способност за лишаване от него. През втората година от следването си в Австрийската политехника в Грац Тесла се запалил много по билярда, шаха и картите и понякога прекарвал по 48 часа без прекъсване около игралната маса. Имало един случай, когато той работил в лабораторията си без почивка в продължение на 84 часа. Журналистът Кенет Суези, с когото Тесла се сприятелил, си спомня, че ученият веднъж му се обадил в 3 часа през нощта:

„Спях в стаята си като мъртвец… Внезапно ме събуди телефонен звън… Тесла говореше оживено, докато се опитваше да разреши труден въпрос, сравняваше различни теории и коментираше. Когато почувства, че е намерил решението, внезапно затвори телефона”.

Полифазният сън и неговите разновидности

Днес в интернет е пълно с ентусиасти, споделящи своя опит с полифазния сън. От техните разкази могат да бъдат обобщени немалко негови разновидности:

• По 20 минути сън на всеки 4 , т.нар. метод „уберман”, или това, което Леонардо да Винчи може би е правел.
• По 30 минути на всеки 6 часа, режимът „димаксион” на Фулър.
• Методът „евримен”(от английски – „всеки човек”), който има три разновидности: основен сън от 4,5 часа плюс две 20-минутни дрямки в рамките на денонощието; 3,5 часа основен сън и три 20-минутни дрямки; и 1,5 часа основен сън и четири-пет 20-минутни дремки.
• „Двуядрен” модел с две разновидности: първата предвижда два периода на основен сън (3,5 и 1,5 часа) и една 20-минутна дрямка, а втората – отново два периода основен сън (2,5 и 1,5 часа) плюс две 20-минутни дрямки.
• Трифазен сън: по 1,5 часа спане на всеки 8 часа.
• Бифазен сън или методът „сиеста” с два основни варианта: 5-6 часа нощен сън и 20-минутна дрямка в средата на деня или по-популярният – 4,5-5,5 часа сън през нощта и 60-90 минути през деня.
• Сегментиран сън: два периода по 3,5 часа спане.

Запалените привърженици на полифазния сън твърдят, че намалената обща продължителност на спането не само не води до умора, , напротив, прави човека по-работоспособен.

Причината е, че след известен период на адаптация честата кратка дрямка тренира мозъка много по-бързо и лесно да навлиза във фазите на дълбок сън и сън с бързо движение на очите (REM – rapid eye movement), като по този начин се елиминира необходимостта от преминаване през „по-маловажните” фази на съня. Науката обаче все още не е изяснила точната цел на различните фази, така че не знаем коя част от съня осигурява най-голяма отмора за организма.

Най-вероятно различните фази имат различен възстановяващ ефект, затова пропускането на някои едва ли е добра идея. Теоретичните предимства на многократния сън в едно денонощие могат да бъдат обяснени и с по-прости думи – хората обикновено сме най-ефективни в работата си след период на сън.

Колкото повече време в будно състояние се натрупва, толкова по-неработоспособни ставаме. Когато периодите на сън и съответно фазите след тях са повече, толкова повече ще се повиши времето, в което сме в максимална кондиция.

За и против полифазния сън

Полифазният сън е характерен за много животни и се смята за естествено състояние при бозайниците. В свой доклад от 2007 г. учените Кембъл и Мърфи казват:

„Сравнителната литература категорично показва, че по-краткият, полифазен сън е по-скоро правило, отколкото изключение в цялото животинско царство. Има малко причини да вярваме, че системата за сън и будност при човека би еволюирала по фундаментално различен начин”.

Висшите примати обаче са монофазни (спят само веднъж в денонощието), а и уникалният човешки мозък може да има различни нужди от тези на мозъците на останалите животни.

Всъщност по-свойствен за хората може би е бифазният сън. Поне това предполага теорията на историка Роджър Екърч, публикувана през 2001 г. и основаваща се на проучване на документи и книги от древността до наши дни. Според нея преди Индустриалната революция и изобретяването на електрическото осветление спящите масово са се събуждали от „първия” си сън за около час през нощта, преди да потънат във „втория” сън. Полифазният сън има и своите критици, най-вече в медицинските среди. Най-отявлен и последователен е може би полският изследовател д-р Пьотр Вожняк. Той твърди, че не съществуват никакви убедителни доказателства прочутите хора от миналото да са прибягвали умишлено към полифазния сън. Според него е по-вероятно те просто да са страдали от болестни разстройства на съня, а използването на метода днес със сигурност вреди на здравето.

Вожняк казва: „Ако прегледате блоговете на полифазните експериментатори, ще видите, че те избират „ангажираща дейност” отново и отново само за да останат будни”. Той е убеден, че полифазният сън не подобрява способностите за учене или креативността. Скептиците смятат, че в мозъка не съществува контролен механизъм, който да позволи адаптирането към системата на многобройни дрямки.

Те изразяват притеснение , че набиращият популярност метод има същите негативни последици като другите форми на лишаване от сън и нарушенията в циркадния ритъм (24-часовият режим на организма, по-известен като биологичен часовник). Сред тези отрицателни ефекти са намалени умствени и физически способности, увеличен стрес и тревожност и отслабена имунна система. В крайна сметка истината най-вероятно е, че всеки организъм е уникален и има различни нужди от сън. Затова най-добре е сами да открием модела, който ни устройва, вместо да подражаваме сляпо на този или онзи с надеждата, че ще станем новият Леонардо.