Дислексията като уникална перспектива

Откъс от статията „Дислексията като уникална перспектива“, която може да прочетете в брой 76 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Човешкият мозък е истинско чудо, което няма аналог по своята сложност и индивидуалност. На пръв поглед може да изглежда еднакъв при всеки от нас, но функционира по забележително различен начин.

Една такава негова особеност е дислексията – състояние, влияещо на начина, по който мозъкът обработва информацията от визуални и слухови стимули. Дислексията е затруднение при ученето, което засяга предимно уменията за точно и плавно четене на думи и правопис. Характерни нейни особености са трудностите във фонологичното осъзнаване (осъзнаването на звуковата структура на думите), вербалната памет и скоростта на обработка на думите. Дислексията се среща в целия диапазон на интелектуалните способности.

Думи, букви и изречения – тази удивителна мозайка, която изгражда мисълта и изразява нашите идеи. При повечето от нас четенето и писането идват естествено като вдишването и издишването, но за хората с дислексия този процес изглежда като танц върху рушащ се под.

Те може да се затруднят да свържат буквите със съответните им звуци, а запаметяването на правилното им изписване може да се окаже предизвикателство. Понякога буквите се разместват и пренареждат по време на четене, което усложнява процеса на дешифриране на думите. Освен това разграничаването на ляво от дясно или припомнянето на множество инструкции може да бъде особено трудно.

Разпознаване на дислексия

Известно е, че от 5 до 10% от населението на планетата се „бори“ с дислексията, която може да хвърли сянка върху способността на човек да чете, пише или говори с лекота. Макар че смесването на букви при писане или „препъването“ на думи в речта са добре познати симптоми, проявите на това състояние може да се променят с възрастта. Дислексията обикновено се установява в детството, но при някои хора тя може да остане недиагностицирана до зряла възраст. В такива случаи има няколко общи признака, чрез които може да бъде разпозната. Една от най-честите ѝ прояви е трудността при четенето.

Буквите „танцуват“ по белия лист, а пътят към разбирането на текста може да бъде изпълнен с объркване, затруднения и напрежение. Думите са като карти, които трябва да се подредят правилно, но по пътя те се разбъркват, изпреварват една друга и често изпадат от кадъра. За хората с дислексия четенето е като неприятно пътешествие в свят на думи, при което те трябва да положат допълнително усилие, за да ги наредят и разберат. Запомнянето и разбирането на звуците на всяка буква и дума се обработва от мозъка по различен начин, а оттам идват и честите правописни грешки. Думите пък се смесват като танцьори, които не се справят с ритъма на текста.

Оттам много често произношението на думите и звуците е тотално различно от обичайното. На мозъка му е по-трудно да ги възпроизведе или осмисли по правилния начин.

Отвъд обърнатите букви

Когато си мислим за дислексия, често се сещаме за обратното възприемане на букви и думи, като например бъркането на „б“ с „п“ и обратно, но реалността е съвсем различна. Хората с дислексия възприемат думите и буквите точно както всички останали. Дислексията не изкривява зрението им, а по-скоро представлява уникално предизвикателство при логическото обработване на езика.

Представете си, че някой каже думата „котка“ и след това ви помоли да премахнете от нея буквата „к“. Повечето от нас бързо биха отговорили с „ота“. За хората с дислексия тази на пръв поглед проста задача може да се окаже истинска главоблъсканица. Ако им бъде представена дума като „фантастичен“, те често трябва да я разчленят на сегменти, за да я прочетат – „фан-тас-ти-чен“. Този процес на декодиране изисква допълнително време и усилия, което забавя темпото на възпроизвеждането на думите и пълното разбиране на смисъла на прочетеното. Често срещано явление е изписването на думи по нетрадиционни начини, като например думата „замръсявам“.

Това, което може да изненада мнозина, е, че обхватът на тези трудности е по-широк и разнообразен, отколкото обикновено предполагаме. Дислексията се проявява в различен спектър при всеки от засегнатите от нея. Един човек може да се бори с лека нейна форма, докато друг може да я преживява в дълбока степен. Тази разлика в проявите на дислексията подчертава един по-широк принцип, който трябва да имаме предвид, когато се впускаме в изучаване на тънкостите на това как мозъкът на хората с дислексия се справя с езика.

Как работи мозъкът на хората с дислексия?

Мозъкът е разделен на две полукълба, като лявото отговаря предимно за езика и съответно за четенето, докато дясното полукълбо е способно да се справя с пространствени задачи. Чрез изследвания с ядрено-магнитен резонанс учените откриват, че мозъкът на хората с дислексия разчита повече на дясното полукълбо и фронталния лоб, отколкото мозъка на тези без дислексия. Когато дислексиците четат дадена дума, тя преминава по по-сложен път през мозъка им и може временно да „заседне“ във фронталния лоб. Тази невробиологична особеност води до затруднения в четенето.

Вълнуващата новина е, че хората с дислексия могат да повлияят на мозъка си, за да подобрят уменията си за четене. Тази трансформация е възможна чрез интензивни мултисензорни интервенции, които разбиват езика на управляеми компоненти и учат читателите да ги декодират въз основа на видовете срички и правописните правила. В резултат на това мозъкът на хората с дислексия става по-ефективен в използването на лявото полукълбо по време на четене, което води до значително подобряване на техните способности.

Този подход към разбирането на дислексията се основава на признаването ѝ като функционална вариация в мозъка, която, както всяка човешка черта, се характеризира с различни проявления при отделните хора. Концепцията за невроразнообразието подчертава наличието на този спектър от мозъчни функции при всички хора, като изтъква необходимостта да виждаме и разбираме света не само през собствените си очи, но и през уникалните „очила“ на хората около нас. Възприемането на тези различия обогатява гледната ни точка и спомага за по-голяма емпатия и разбиране.

Дислексията не е свързана с нивото на интелектa, не е недъг, както го описват в някои остарели научни статии, а по-скоро е специфичен начин, по който мозъкът изразява и ние възприемаме думите. Тази различна негова функция не е пречка, а по-скоро източник на индивидуалност и креативност. Да погледнем на дислексията като на танц – изкуство, което обогатява света на думите и ни научава да ценим всеки уникален стил на изразяване.