„Бийтълс“ преди славата
Откъс от статията „Бийтълс“ преди славата“, която може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
На 5 октомври 1962 г. на музикалния пазар във Великобритания излиза официалният дебютен сингъл на „Бийтълс“ Love Me Do. Останалото, както казват, е история. При това каква. „Бийтълманията“ постепенно завладява света и музиката на Ливърпулската четворка става символ на цяла една епоха. Днес „Бийтълс“ са смятани за най-влиятелната група в историята, което се потвърждава и от всевъзможните им рекорди – продали са най-много албуми (около 600 милиона копия), имат най-много албуми под номер 1 в британската класация (15), най-много хитове, достигнали върха в класацията на „Билборд“ (20), на техните песни са правени най-много кавъри.
Как обаче започва всичко? Кои са първите стъпки на „Бийтълс“ по пътя към величието, през какви трансформации и трудности преминават и кой им помага да вкусят успеха? Време е да се върнем назад.
И по-точно – към края на 50-те години в един все още усещащ последствията от Втората световна война пристанищен град в Северозападна Англия. По онова време много трудно някой би могъл да си представи, че група от сравнително бедния Ливърпул може да пробие на процъфтяващата музикална сцена в Лондон, камо ли да се превърне в знаме на наскоро появилия се отвъдокеански феномен, наречен рокендрол, и на контракултурните течения десетилетие по-късно. Със сигурност такива мисли изобщо не се въртят в главите и на четирима местни тийнейджъри, които просто са влюбени в музиката.
Срещата между двама от тях на 6 юли 1957 г. обаче ще се окаже съдбовна. 16-годишният вокалист и ритъм китарист Джон Ленън, син на моряк от търговския флот, е част от създадената предходната година от него скифъл група „Куоримен“ (скифълът е фолк музика с влияния от джаза и блуса), която е успяла да си уреди да свири на църковно празненство в ливърпулското предградие Ултън. Докато настройват инструментите за участието си, басистът на групата представя на Ленън един свой съученик – 15-годишния Пол Маккартни. Ленън е впечатлен от уменията му с акустичната китара и го кани да изсвири няколко парчета с тях същата вечер, а скоро след това му предлага и постоянно място в групата.
Маккартни, който е син на бивш музикант и медицинска сестра, свири на първия си официален концерт с групата през октомври, но нещата далеч не минават гладко. „За първия ми концерт ми дадоха китарното соло в Guitar Boogie (б.р., инструментално парче на Артър Смит от 1945 г.). Свирех го лесно на репетиции, затова избраха аз да го изпълня – разказва Маккартни в документалния филм Anthology. – Всичко вървеше добре, но когато дойде моментът за солото, пръстите ми се вдървиха. Помислих си: „Какво правя тук?“. Просто бях прекалено уплашен. Моментът беше твърде важен – всички гледаха към китариста. Не можех да го направя. Ето защо Джордж беше привлечен в групата.“
Петнадесетгодишният Харисън, който е син на автобусен кондуктор и продавачка в магазин, се присъединява към „Куоримен“ като соло китарист. Той е приятел на Маккартни и през февруари 1958 г. Пол го представя на Джон, но макар да го харесва, Ленън заявява, че е твърде млад да свири с тях. Джордж обаче не се отказва и месец по-късно Пол успява да му уреди второ прослушване, което се състои на втория етаж на ливърпулски автобус. Харисън изсвирва солото на популярно инструментално парче и този път Ленън не може да каже „не“. Джордж става новият им китарист. Стилът му на свирене, повлиян от рокабили, помага за оформянето на ранното звучене на групата. Въпреки че все още се изявяват с „Куоримен“ обаче, Джон, Пол и Джордж оформят ядрото, което скоро ще се превърне в „Бийтълс“.
През 1958 и 1959 г. „Куоримен“ свирят, където могат, включително по партита и семейни събития като сватбата на брата на Джордж. Професионалните им ангажименти включват концерти в места като Casbah Coffee Club, който е собственост на Мона Бест – майката на бъдещия барабанист на „Бийтълс“ Пийт Бест. Тя отваря заведението в мазето на семейната си къща с първоначалната идея то да бъде клуб само за членове (разбирай – двамата ѝ синове и приятелите им), където те да се събират и да слушат модерната по онова време музика. „Куоримен“ се опитват да си уредят участие там и Мона се съгласява, но казва, че първо трябва да боядиса клуба. В отговор Джон, Пол, Джордж и Кен Браун (също китарист) хващат четките и помагат в изрисуването на стените с паяци, дракони, дъги и звезди. В допълнение Синтия, бъдещата първа жена на Ленън, украсява една от стените с негов силует, който може да се види и днес. По-нататък групата често се изявява в мазето, защото в други, по-известни места в града като The Cavern Club по-това време се свири само джаз.
В този период името на групата всъщност е доста разтегливо и променливо понятие. Момчетата понякога се изявяват като „Джони енд дъ Муундогс“, друг път като „Силвър Бийтълс“ или „Силвър Бийтс“. Точно както при много други велики групи обаче, версиите за авторството на финалното име, прочуло се по целия свят, са най-различни. В тях най-често циркулират имената на Ленън и неговия приятел и състудент от Ливърпулския колеж по изкуствата Стюарт Сътклиф, когото през януари 1960 г. Джон убеждава да си купи бас китара и да се присъедини към групата, макар никога да не е свирил на инструмента. Най-разпространената история е, че Сътклиф е дал първоначалната идея за името, а окончателният вариант е дело на Ленън (според някои разкази той дори му се присънил). Синтия пък добавя пикантната подробност, че „Бийтълс“ се родило в резултат от „пиянска брейнсторминг сесия“. Ясно е едно – името е игра на думи между beetles („бръмбари“, по аналогия с групата на Бъди Холи „Крикетс“ – „Щурците“) и beat („ритъм“, вероятно повлияно от зараждащата се по това време бийт музика, а може би и от бийт поколението на Керуак и Гинсбърг отвъд океана, макар между двете всъщност да няма нищо общо).
Ленън и Сътклиф действително са много близки, в един период от студентските си години дори са съквартиранти, но в основата на музикалното развитие на групата си остава оригиналното приятелство – това между Джон и Пол. Отличното им разбирателство е много важно и за тяхното оформящо се партньорство в създаването на собствената музика на „Бийтълс“. Двамата често свирят сами, изнасяйки акустични концерти в малки пъбове. „Така заздравявахме приятелството си, опознавахме това, което ни вълнува, мечтите си и амбициите си, заедно. Беше чудесен период. Връщам се към него с много топли чувства“ – разказва Пол в една своя биография. Все пак Маккартни признава, че е „ревнувал“ Ленън за приятелството му със Сътклиф, защото то е оставяло тяхното на заден план.
Цялата статия може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
