Легендата за Дядо Коледа оживява в пътешествие през епохите

Дядо Коледа е един от до болка познатите ни символи на Коледа, заедно с елхите, лампичките и подаръчните кутии с червена панделка, които всеки декември ни заливат до пренасищане. И въпреки че обслужват комерсиални цели, са носители на позабравена стара традиция. Дядо Коледа е извървял дълъг път през обратите на човешката история, успявайки да съхрани святата си добродетел, като я превръща от християнска в светска.  

Известният белобрад старец в червените одежди с обшивка от бял пух, нарамил пълен чувал с подаръци, е само последната, американска, трансформация на един хилядолетен персонаж, който се е менил безброй пъти съгласно времето и нравите. 

Свети Николай и християнските корени на Дядо Коледа

Първообразът му е свети Николай Чудотворец (270-343 сл.Хр.), епископ на град Мира в Източната Римска империя, днешен Демре в Турция. Макар визуално да не прилича на съвременния си наследник (само бялата брада, с която го изобразяват на икони), етимологията на името е очевидна. На 6 декември цялото християнство почита Свети Николай, като покровител на рибарите и моряците, затова по традиция на Никулден се яде и риба. Чудотворецът обаче закриля и много други – децата, банкерите, лихварите, затворниците.

Всъщност е взимал под крилото си всякакви злочести люде, за да спаси бедните им души от жестокостите на света. Разказват се легенди как веднъж избавил три невръстни сестри от позора, оставяйки чували със злато пред дома им, за да имат за зестра. Друг път пък възкресява безжизнените тела на три убити момчета. 

Векове наред след неговата кончина на 6 декември 343 г. сл.Хр., традицията на този ден децата да получават подаръци се спазва. Културните наслагвания помагат представата за Св. Николай да се изопачи, така че да резонира с епохата. През Средновековието той е приеман за назидател. Справедливо поощрява добрите деца с подаръци, а лошите оставя с празни ръце. 

Дядо Коледа и неговата трансформация и еволюция

Този модел за първи път търпи промяна по време на Реформацията през XVI век, когато основателят на протестантството Мартин Лутер отхвърля култа към светците, защото според него е ерес. В опит да се възроди личността на Исус Христос, честването се мести от 6 на 25 декември – на Рождество Христово, включително и подаръците, вече раздавани от Младенеца.

Скандинавската и германската митология изобилстват от образи, удобни да влязат в ролята на своеобразен Св. Николай – Ru-klaus, Aschenklas, Pelznickel, плашещи лошите деца с бичуване или отвличане. По смисъл обаче те са по-близки до нашенския Торбалан, отколкото до светеца. Междувременно в Англия 25 декември се отбелязва под патронажа на Татко Коледа (Father Christmas), който не носи възмездие, а само радост и веселба. Лекият му нрав отразява светския характер на празника тогава с порок и земни удоволствия. Едва през Викторианската епоха англичаните се връщат към християнската традиция, основана на семейните ценности, и по нужда го правят благодетел на децата. В този си вид Татко Коледа вече се доближава до познатия ни добър старец. 

Трансатлантическата приказка или как Дядо Коледа превзе Новия свят

Но не ще се превърне в това, което е днес, преди да стъпи на американска земя. Холандските преселници отнасят в Новия Свят и техния вариант – Sinter Klass, първоначално ненамирайки си място в английската практика, възприета и оттатък Океана, Коледа да се чества като шумно пиршество. През XIX век книгите все още са основна медия за популяризиране на идеи и именно те връщат светия дух на Рождество. Модерният Дядо Коледа започва като литературен персонаж, който се изгражда постепенно чрез наслагване в прозата и поезията.

Първата му поява е в книгата на Уошингтън Ървинг от 1809 г. “История на Ню Йорк”. После, през 1821 г., е издадена анонимно поемата “Приятелят на децата”, където се добавят още елементи. Но образът е окончателно бетониран, така че да се запази непокътнат точно два века по-късно, с поемата на Клемънт Кларк Мур от 1823 г. “Посещението на свети Николай”, впоследствие прекръстена на “Нощта преди Коледа”. Оттогава шишкавият стар веселяк всяка година навръх Бъдни вечер обикаля земното кълбо, за да раздаде подаръци на децата. Начална спирка на летящата му шейна с еленски впряг е Лапландия, неговата родина, защото легендата за Дядо Коледа се разпространява в САЩ през северноевропейската традиция. 

„Новите дрехи“ на белобрадия старец

В най-тъмните часове на Гражданската война на първа страница в периодичната преса изгрява икона, която с топлия си бащински поглед ще утеши нацията. През 1862 г. карикатуристът Томас Наст първи рисува Дядо Коледа за празничния брой на Harper’s Weekly. Безобидната илюстрация крие политическа пропаганда. Чрез поредица от сюжети Наст изразява пристрастията си към Съюза, но едва ли е съзнавал какъв феномен сътворява, по-късно, през XX век, превърнат в основен инструмент на консуматорската култура. 

За това голяма заслуга има и рекламата на Coca-Cola от 1931 г., целяща напитката да се продава и в другите сезони, а не само за разхлаждане през лятото. Тогава изпод четката на художника Хадън Съндблом излиза един Дядо Коледа от плът и кръв, човек като всички нас, без чертите на светец или герой от приказките на Братя Грим и той завинаги ще измести всички местни традиции, завладявайки целия свят с универсалното си послание.

Раждането на Дядо Мраз

Но както можем да се досетим, Съветският съюз е строго против “упадъчната западна култура” и всякак изолира поданиците си от нея. Затова по времето, когато в Европа с радост заменят родните си Дядо Коледовци с американския, Русия все по-силно утвърждава своя Дядо Мраз. По вид и по функции той много прилича на чуждестранните си колеги. Също като тях въплъщава качествата на Св. Николай и на герой от местния фолклор – Морозко, но с предимството, че води със себе си внучката си Снегурочка, у нас преведена като Снежанка, но да не се бърка със “Снежанка и седемте джуджета”. 

След Октомврийската революция бива забранен, за да може народът да се прекланя единствено пред идолите на комунизма. Коледа и всякакви религиозни традиции са забранени по идеологически причини, а близката по дата Нова година е удобен начин хората да имат същия, но вече светски, празник. И пак ангажират Дядо Мраз – да носи подаръци на 31 декември. Ролята му обаче е далеч по-отговорна и той я изпълнява с прилежност. Редовно го изобразяват върху политически шаржове с пропагандна цел, които менят темата си според актуалната за деня, било то, за да се бори срещу фашистите, или пък срещу своя американски опонент. 

Минал през толкова етапи от развитието на човечеството, Дядо Коледа с всичките му еманации и имена е мост между културите. И дори когато се опитва да разделя, обединява.