Карл Лагерфелд, преди да стане черно-бял

Карл е роден в Хамбург и винаги е бил ексцентрик в модната индустрия. Провокатор е не само в творчеството си, но и когато посещава светски събития или пък разказва за ежедневието си. Много от модните му навици са познати на широката аудитория, особено запазената му марка, вечната комбинация на Шанел: черното и бялото. Карл изглежда по един и същи начин, където и да се появи: бяла риза, черен костюм, черни кожени ръкавици (без които твърди, че се чувства гол), плътни черни слънчеви очила. Прословутите му бели коси винаги са хванати на опашка. Лагерфелд никога не казва годината си на раждане. Според него възрастта не е въпрос на време, а на ентусиазъм и енергия.

През 2011 г. издава ограничени бройки с фотокопия от ръкописи на Ницше. Явно Карл Лагерфелд е почитател на великия германски философ, който казва: „Величието идва не когато ти върви, а когато си изложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка”. Изобщо Ницше развива тезата, че за да бъдеш истински творец, трябва да има много горчиви умирания в живота ти. Но да ги преживееш съвсем сам и в това именно се състои величието, в превъзмогването. Карл е толкова повлиян от Ницше, че в едно телевизионно шоу обявява, че „обитава друга планета, на която няма място за слабите, бедните и болните”. Разбира се, всички включително журналистите силно се възмущават и му поставят диагноза: мания за величие.

Лагерфелд не обича да пие алкохол, защото твърди, че още преди да е пиян, заспива. Цигари се опитвал да пуши едва на 15, но майка му го посъветвала да не го прави, тъй като нямал красиви ръце, а при пушенето това „несъвършенство” изпъквало още повече. Наричат го Кайзера. Не само защото така го е наричал един от неговите известни любовници, парижкият денди Жак дьо Башер, но и заради това, че успява да запази високата класа на марката „Шанел”. Лагерфелд е единственият, както той самият казва, който „разбира” марката „Шанел”. Управлява я повече от трийсет години и се асоциира с нея почти колкото и самата Коко. Карл не обича да споменава за родителите си може би, защото семейният им бизнес е производство на консервирано мляко. Баща му Ото говори 12 езика, а майка му Елизабет е аристократка, художничка и цигуларка. Тя е ексцентрична и властна жена, която оставя дълбок отпечатък върху характера на Карл. Елизабет ходи с тъмни очила, с перука, лицето й е силно обсипано с пудра, вее си с цветно ветрило, а у дома е облечена в шарено копринено кимоно. Най-вече от нея Карл изгражда претенцията си за изискан вкус и придобива своята маниерност.

Лагерфелд е невероятен нарцис, който обожава да се снима и след това да се обгражда със собствените си изображения, както и с хора, които не му противоречат. Там, където работи, винаги има пепси-кола в кристална чаша на френската марка Baccarat, която бива подменяна на всеки трийсет минути. Като през XVIII в.

Преди да стане монохромен

Карл е изключителен работохолик. Той спи едва по четири часа на денонощие. Но е известно, че Карл е култова фигура по модните партита в Париж. През 70-те Лагерфелд посещава парижкото Cafe de Flore, където се среща с художника и прочут фешън илюстратор Антонио Лопес, който работи за „Вог”, „Ел”, „Интервю”, „Ню Йорк Таймс” и др. Там общува и с модела Инес де ла Фресанж, израсла сред каймака на парижката бохема, както и с видния парижки денди и негов любовник Жак дьо Башер. Вероятно още тогава през 70-те и именно в това кафене Лагерфелд решава да си пусне дълга коса, която да носи на опашка. И разбира завинаги, че не е семеен тип. „Не искам деца, мразя всички деца, ако са чужди – добре, обаче само да не са мои! Не съм роден за семейство” – заявява самодостатъчно Карл.

Малкият маниерник

Стилът на Лагерфелд още от дете е на светлинни години от стила на всички останали около него. Той има строго отношение към това, което облича. Съучениците му го запомнят като единственото дете, което настоява да носи в училище всеки ден сако, вратовръзка и дълги шорти. Карл ненавижда другите деца, считайки себе си за гениален още от детството. Той намира също така и родителите им за незрели и глупави. „Личността започва там, където свършва сравняването с другите”, подчертава Лагерфелд. Той никога не плаче в детството си, защото около него няма никой, който би могъл да го утеши. Особената му майка, твърде самовлюбена, често му заявява: „За съжаление съм прекалено умна, за да разговарям с теб. Ще се наложи да достигнеш моето ниво, направи го, както искаш. И приказките за лека нощ се научи да си ги четеш сам”.

Високи токчета

По време на парижките лета през 60-те Лагерфелд често е забелязван да ходи грациозно на високи токчета в цял бански около басейните на луксозни къщи. Той има мускулесто гимнастическо тяло. Но дори и тогава, в онези години, носи черни костюми освен в моментите, когато в горещините на Сен Тропе експериментира с различни цветове и щампи. По онова време в багажа му има няколко ексцентрични шала, флорални ризи, малка дамска чанта, както и пълен куфар с бижута ар деко. Понякога кожените му панталони са знак за почит към рокендрола, което не се връзва много с флоралната линия на нежните отношения, но… също така Лагерфелд е и консервативен: „Обичам да пиша писма с писалка, ненавиждам телефони, ненавиждам имейл”.

Монокли и бижута

През 70-те Лагерфелд внимателно изработва публичния си имидж, като опитва да бъде забелязан по особен начин в светските среди. Тогава неговият трик е неговият монокъл. В типичния си стил Лагерфелд носи винаги няколко резервни монокъла. За да може, ако един от тях падне, да си спести вдигането от земята. След срещата си с Анди Уорхол, Карл не може да се откъсне от носенето на японско ветрило през следващите три десетилетия, размахвайки го кокетно, докато фотографите го снимат. Още на шест години Карл настоява ризите му да имат маншети. Обожава да връзва и да носи вратовръзки. Високата бяла яка, с която не се разделя никога, скрива възрастта му, а и напомня на германска униформа, както той сам подчертава. Карл обича старинни бижута с брилянти. Те са неговият номер. Поставя ги върху вратовръзката в разрез с всички възможни правила, ако изобщо има такива в модата. Да си забележим вероятно е това: да чупиш нормите.

Книги и тършувания

Стилът на Лагерфелд е свързан с невероятното му богатство от знания. Той посещава често книжарницата La Hune в Сен Жермен. Любовта на Лагерфелд към книгите не е поза и той има в домашната си библиотека повече от 300 хиляди тома. Той дори продава част от своята колекция от книги, тази, която е свързана с френското изкуство през XVIII век, на аукцион на „Кристис”. Карл например изпреварва тенденциите, като забелязва отдалече възраждането на ар деко, и започва да преброжда и тършува из парижките магазини за мебели и домашни предмети, за да декорира апартаментите си. Новият му дизайн се появява точно навреме за ролята на Лагерфелд в „Любовта” на Уорхол, като именно неговият апартамент осигурява декора за една от сцените на експерименталния филм за две американски хипарки (Дона Джордан и Джейн Форт), които са дошли в Париж, за да търсят секс и богати съпрузи. В този филм Лагерфелд е уловен да целува своята приятелка и модел Дона Джордан.

Любовни драми

Любовното приятелство на Лагерфелд с Жак дьо Башер остава загадка. През 70-те и 80-те години дизайнерът и парижкият ексцентрик рядко могат да бъдат видени заедно един до друг. Двойката умело пази в тайна своята интимна връзка. За ексцесиите им се говори само в най-близките до тях кръгове. Драмата се осветява, когато Жак дьо Башер умира трагично от СПИН през 1989 г. Най-страстните години от любовта им са през 70-те, когато обсесията им е двамата да се движат заедно или на различни места, но в пълен моден синхрон, еднакво облечени в бели костюми, подходящи за дневното слънце, или пък в чифт тъмни якета, закопчани с диамантени ар деко брошки. Още когато е на 10 години, Карл Лагерфелд задава неудобния въпрос на майка си какво е хомосексуализъм. Тя му отговаря: „О, нищо особено. Някои се раждат блондини, други – брюнети, а има и такива, които са хомосексуални”. До смъртта си Лагерфелд заявява, че сексът не го интересува. Той живее сам до края си. След смъртта му таблоидите съобщават, че той е трябвало да бъде кремиран и прахът му да бъде смесен с този на Жак дьо Башер, който Лагерфелд съхранява в урна, или с този на майка му.

Последната колекция на Шанел, завършена преди смъртта му, е с алпийска тематика. Тъй като Лагерфелд предсмъртно е изказал желание да няма погребение, ревюто включва само минута мълчание в негова чест и столове, украсени с неговия образ до Коко Шанел с думите “the beat goes on”.

През 2010 г. Лагерфелд става кавалер на Ордена на почетния легион на Франция за принос в изкуството и културата.