Жеравна – завръщане към родното

Откъс от статията „Жеравна – завръщане към родното“, която може да прочетете в брой 78 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Има едно село в Сливенския Балкан, което с лекота намира място в сърцата на своите гости. Стотици преоткриха Жеравна благодарение на фолклорния фестивал, който се провежда ежегодно, но тя е далеч повече от едно събитие. Селото заслужава да го изживееш, когато разцъфнат цветята напролет или през лятото с онзи аромат на здравец рано сутрин, сладките круши, нападали по калдъръма в двора, и щурчетата нощем. 

Със студената вода от чешмите Кринча и Старча, дъжда след морен ден, сянката под асмата и гледката към Балкана. С онези ширни ниви и поляни. Но има и една друга приказка за изживяване – през зимните мразовити дни, в които чуваш пукота на сухото дърво в камината. Тихи стъпки в снега, които бавно стигат дървената порта, а щом тя се отвори, се чува ведър глас: „Ха! Добре дошли у наша Жеруна!“.

Като (българска) приказка

Сутрин по извитите калдъръмени улици се носи аромат на току-що изпечен хляб, който ни води по централната част на селото, където започваме със закуска в унисон със сезона. Традиционни къдрави тиганички, наподобяващи вкуса на палачинки, във формата на звезди, изпържени във вряло олио, сервирани с домашно сладко от смокини и силно, ободряващо сетивата кафе. Наслаждаваме се на сипещия се сняг в Черковното кафене, в което са се сгрявали немалко герои и са изписани немалко легенди като „Юнашки глави“, „През чумавото“ и „Шибил“ на Йордан Йовков. 

Отправяме се към черквата „Свети Никола“, която е възобновена по молба на жителите към султана, а във фермана е наредено да не бъде дори и „един пръст“ по-дълга или по-широка от старата. Еснафи даряват иконите и мраморните свещници, в които и днес може да се види издълбана годината на създаването им. В олтара на черквата намира подслон и Апостола, бягайки от турската потеря след основаването на революционния комитет в Котел. Година преди това, казват – било 1871 г., двама търговци идват в Жеравна и отсядат в хаджи-Вълчевия хан. 

При тях се стичат и млади, и стари, но не за да купят дарове, а за да черпят сила и вдъхновение от словото на търговците. Пламенни речи и мъдри слова звучат до залез в кафенето „Бекяров“. Мнимите търговци всъщност са Васил Левски и Ангел Кънчев, които пробуждат духа за борба.

Как хубава си моя горо

Хайдушки места в покрайнините и горите на селото приютяват Георги С. Раковски, войводите Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Стоил войвода. Жеравненци помагат в делата им и укриват следите им от потерите. Тръгнем ли по техните стъпки, ще стигнем дълбоки места с шубраци и гъсти гори и там някъде ще намерим Хаджийската кория и Дядо-Дойнов кладенец, откъдето се разкрива гледка към цял Котел. Но във време на дълбок сняг ще отидем на разходка из местността Добромерица. Много е преживяно и писано за нея и боровата ѝ гора. Ех, тези ми ти борове, които стигат небето, и тази гледка, която се открива пред теб и изпълва гърдите ти с гордост. Тук има и едно друго приказно място, сгушено под боровата гора, точно до язовира. Вземаме топла пита в кърпа и малко шарена сол и тръгваме по криволичеща пътека, покрита на места с трева. 

И точно когато помислим, че селото е свършило или сме се изгубили в градините, пред нас се открива спираща дъха гледка – къщите на цялото село, целите пременени в бяло, долу в краката ни – малък язовир с ледена кора, а над и около нас – гори и поля. На това място времето за миг спира, чува се само някоя птичка и човек може да остане насаме със себе си и мислите си за живота. Оттам може да се видят и далечните пътеки на войводите и хайдутите, крили се по тези земи. А когато отново сме готови за още знания и разкази, Жеравна ще ни открехне вратите на домовете на Йордан Йовков, Сава Филаретов, Руси Чорбаджи, на картинната галерия

„Христо Тодоров“. Ще ни потопи в някогашния бит и ще запали ярката искра на българското. Прочетете цялата история само в брой 78 на InGlobo.