Истории за солта на живота

Откъс от статията „Истории за солта на живота“, която може да прочетете в брой 66 на InGlobo. Може да го поръчате на pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Последните дни на лятото вече са зад гърба ми. Топлите вечери под открито небе, в които шумът от разбиващите се морски вълни се среща с припукващия звук от огъня, дългите прашни пътища до някой скрит плаж, резените диня, които утоляват жаждата в изгорелите от жегата тела, звездите, пясъка, мидите, дрезгавите крясъци на чайките сутрин… Спомени, в които централната роля е отредена на морето. То е властелинът на летните ваканции.

Обичам го във всичките му форми и състояния. Бурно и чорлаво, разнасящо водорасли из плажа, изумруденозелено и прозрачно, равно „като тепсия“. Колкото и да ми е трудно да понеса гледките на застроеното ни крайбрежие, продължавам всяко лято да търся малките останали парчета диви плажове и красиви места, в които животът все още тече естествено и туристът не е all-inclusive инструмент, а приятел, който е чакан и желан. Да, Българското Черноморие предлага такива места, но този материал не е посветен на тях. А на друго „скрито“ богатство, което не отстъпва по прелест на морето. Това съкровище е под формата на крехки екосистеми, в които се преплитат човешки истории, птици, сол, труд и вяра в равновесието. Езерата на морето.

Откъдето и да го погледнете, Бургас е заобиколен от вода – на изток е Черно море, а западно от морския бряг се намират три различни по своя характер езера – Бургаско, Атанасовско и Мандренско. Те заедно с близко разположеното Поморийско езеро, както и защитените местности Пода, Ченгене скеле и Узунгерен образуват най-големия и ценен комплекс от влажни зони в България. Общата им площ (заедно с блатата, мочурищата, рибарниците и другите водоеми) възлиза на 9500 ха, от които 3330 ха са обявени или предложени за защитени територии. Наред със значителните природни ресурси – риба, дивеч, тръстика, сол, лечебна кал, луга, те се отличават и с изключително биологично разнообразие. Три от езерата, както и местността Пода са рамсарски места (влажни зони с международно значение) по Рамсарската конвенция, подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Официалното ѝ название е „Конвенция за влажните зони с международно значение, и по-специално като местообитание на водолюбиви птици“. 

Балансът между солената и сладката вода около Бургас създава уникални местообитания за стотици видове птици, влечуги и бозайници. Пурпурният цвят на различните части водна повърхност, които са преградени от дигите в някакъв цветен пъзел, големите пирамиди от сол, отразяващи слънцето, прелитащите ята фламинги и други екзотични птици създават картини, които са откъснати от реалността. А в сърцевината на тези гледки живеят различни човешки истории, в които блести неподправено стремежът да се запази този крехък баланс в кръговрата на живота.

Спас в лагуната на живота

„Атанасовското езеро се намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. Пътят Бургас–Варна разделя езерото на две половини, но те се различават и по своите характеристики. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Общата площ на езерото е 1690 ха, дълго е близо 9 км, широко 4,3 км. Естествените крайбрежни местообитания са превърнати в солници през 1906 г. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове.

Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени“ – увлекателно разказва Спас Узунов от Българска фондация „Биоразнообразие“. Моля го да се представи: „Занимавам се с природозащитните дейности и това е една много интересна работа за мен. Сбъдната мечта, защото се запалих още в университета, имах вълшебни преподаватели, практиките ни бяха на морето, в близост до Странджа. Място, което ме заплени. По-късно се включих в една от бригадите на Атанасовското езеро и тогава със сигурност разбрах, че с това ще се занимавам, тук ще е моето бъдеще и моето призвание“.

Диана и Радостина – кратък разказ за симбиозата на „симБиотично“

В жарките летни дни, ако човек реши да се разходи по пешеходната алея, която свързва Бургас и прилежащия му квартал „Сарафово“, може да се натъкне на много интересна гледка: групи от хора, плътно покрити с… кал. Да, тъмна, лепкава кал, която всъщност е един от най-ценните ресурси на Атанасовското езеро. Калта е утаечен продукт и съдържа неорганични съставки, които са се образували от хилядолетното гниене на едноклетъчни организми, водорасли, риба, раци. Един сантиметър кал се образува за минимум една година.

Аз подхождам скептично към това да намажа тялото си с нещо, което е било живо преди хилядолетия, и се отдалечавам от калното множество. След малко една табела привлича вниманието ми: „симБиотично пространство на Атанасовско езеро“. Озовавам се пред дървена барака, която е красиво боядисана в бяло и зелено. Има малко дворче, на което се полюшват удобни хамаци. В хладното помещение вътре стои съкровище под формата на красиво изрисувано интерактивно пано, което представя вълшебния свят на Атанасовското езеро. Описани са основните факти, свързани с езерото, уникалното биоразнообразие, сложният химически състав на водата, добивът на сол, който стои в основата на тази екосистема, и още, и още…

Тук мога да гледам различни видеоклипове и снимки, да помоля за картичка от щъркела Густав. Мой екскурзовод е Радостина Ценова – експерт комуникации и колега на Спас. Радост винаги е живяла в Бургас, за нея той е „едно от най-подходящите места за някой, който работи за опазване на биоразнообразието. Заобиколен е от три различни по своя характер езера и от море, намира се на пътя на птиците (оттук минава миграционният път Виа Понтика), в пределите му има резерват, защитени местности, зони, включени в „Натура 2000“, рамсарски места, орнитологично важни места и т.н., а Атанасовското езеро е най-богатото на птици място в България – обитават го над 330 от общо 450 вида птици, които се срещат на територията на страната ни“.

Влади и пеликаните бригадири

Бургас в края на август. Претъпкан с курортисти град и аз, нарамила раницата си. Тук съм, за да участвам в ежегодната бригада за извършване на различни природозащитни дейности на територията на Атанасовското езеро и Природозащитен център „Пода“. Иначе казано, тук съм, за да спя на палатка сред изгорелите треви на плаца, да чистя тръстика в лепкавата кал, да строя гнездови платформи за ужасно агресивната речна рибарка, да броя мигриращи птици и да раздавам храна в малката схлупена къщурка със звучното име „Кочинката“.

Главният организатор на това мероприятие е природозащитникът и орнитолог Владимир Младенов, който работи в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Разказва ми как е попаднал за първи път на лагер. „На 14 години в една и съща година участвах за първи път в олимпиадата по орнитология и в природозащитна бригада „Атанасовско езеро“ – според мен двете най-значими дейности, организирани от БДЗП. Класирах се за финалния кръг на олимпиадата, който се проведе в Природозащитен център „Пода“ в Бургас, и няколко месеца по-късно се върнах пак в Града на езерата и птиците в рамките на природозащитната бригада.

Дори за секунда не си бях представял, че мога да попадна в такава уникална среда от невероятни хора, сплотени от любовта си към природата. Това беше критичният момент, в който на база на страхотните емоции и нови запознанства вече знаех, че бъдещето ми е в природозащитните среди и научната работа. Все пак, ако някой ми беше казал, че около 10 години по-късно ще работя за опазването на бургаските езера и ще участвам в организирането на природозащитна бригада „Атанасовско езеро“, никога нямаше да повярвам.“

Петър и Радо. Пазителите на „Пода“

Природозащитен център „Пода“ е създаден през 1997 г., осем години след обявяването на защитената местност Пода. И двете стават факт по предложение на БДЗП. Д-р Петър Янков, който е един от основателите на дружеството, разказва: „Предложихме обявяването на защитената територия, за да бъде спасена единствената по цялото черноморско крайбрежие на България смесена колония от бели лопатарки, блестящи ибиси, чапли и малки корморани.

Скоро след това обаче се оказа, че Пода е едно от най-богатите на видове птици места в Европа – тук само на един квадратен километър, колкото е площта на местността, са регистрирани 316 вида птици, което е ¼ от вички видове птици в Европа! Много съм щастлив, че такова уникално място бе спасено благодарение на БДЗП, защото ако не беше превърнато в защитена територия, със сигурност щеше вече да е една прекрасна индустриална зона с подобаващите ѝ складове, халета, електрокарчета и други признаци на „прогреса“.

Цялата статия може да прочетете в брой 66 на InGlobo.