Брой 78

Първият брой на InGlobo за 2024 г. идва с новости в дизайна, които ще помогнат на читателите по-лесно да се ориентират за съдържанието на списанието по корицата му и ще направят четенето му още по-приятно изживяване. А в брой 78 има много и за четене, и за разглеждане.

Откъде да започнем? Може би от интервюто със символа на българския антарктизъм проф. Христо Пимпирев, в което той разказва за живота си и за историята и важността на присъствието ни на Ледения континент. Българските теми в броя продължават с красивия текст за Жеравна, който ни развежда из китното село с неговите чешми и калдъръмени улички, с аромата на хляб и тиганички, с историите за героите на Йовков, за войводи и революционери. Защото когато човек не загуби корените си, не губи себе си.

Но вълнуващите истории могат и да прескачат континентите, особено когато в основата им стои любовта. Пример за това е велосипедното пътешествие на един млад художник от Индия до Швеция, което също проследяваме. В броя са намерили място разкази и за много по-ярки творци, но с по-противоречива съдба. Композиторът и диригент Ленард Бърнстайн, чийто образ е пресъздаден от Брадли Купър в авторския му филм „Маестро“, се люшка между полюси и в работата си, и в личния си живот. Един от най-големите американски писатели – Уилям Фокнър, пък дълго време не е обект на внимание нито от критиците, нито от публиката, но това никога не го отклонява от пътя му. И добре, че е така, защото иначе нямаше да можем да ви препоръчаме някои от шедьоврите му, както правим в материала за него. Още по-дълго се сблъсква с липсата на признание първата афроамериканска дизайнерка на висша мода – Ан Лоу. Тя шие дрехи за целия американски елит, включително роклята на Джаки Кенеди за сватбата ѝ с бъдещия президент, но името ѝ като автор умишлено е скривано десетилетия наред.

Разбира се, броят предлага и солидна доза наука. Различни изследвания доказват съществуването на ефекта на Дънинг–Крюгер, или простичко казано – на нереално високата оценка за собствените умения и познания по дадена тема. Теорията на Доналд Хофман за илюзорната реалност, която според него собственото ни съзнание създава, за да можем да я възприемем по-лесно, пък е в сферата на предположенията. Съвсем реална е обаче биофобията – страхът от природата, който може да навреди и на самата нея.

Ние в InGlobo се възхищаваме на природата, затова в броя изследваме един неин феномен – единствената японска пустиня, чиито високи до 50 м дюни през зимата се покриват със сняг. Пътуваме и до много по-близък остров – Санторини, за да разберем как местната архитектура е помогнала на хората от различни цивилизации да се адаптират към безмилостните тамошни условия на живот. Архитектурните ни търсения продължават и с любопитните вълнообразни стени, характерни най-вече за английското графство Съфолк, които освен че са красиви, оказва се, са и по-стабилни от правите им „посестрими“.

А да има броят неповторим аромат помага и историята за дългото пътешествие на ванилията, започнало от Мексико и преминало през Реюнион и Мадагаскар, за да приключи на нашите трапези и да я превърне във втората най-скъпа подправка в света.

С оставянето на отзив за брой се съгласявате с нашата политика на поверителност.