![](https://inglobo.bg/files/InGlobo-Website-Refugees_0125-1024x768.jpg)
Спомени за едно бягство
Бежанци. Дума, която особено в последно време е натоварена с много противоречива, но най-вече негативна енергия. Самото ѝ споменаване предизвиква подозрение и състрадание, ожесточение и желание за помощ, подтик за отхвърляне и приемане. Всичко това – с основание или без. Но явлението на хората, опаковали живота си и избягали от нещо, за да намерят нов пристан и бъдеще другаде, не е ново, всъщност е старо като света.
Бежанските трагедии са преплетени в тъканта и на нашата история. Днес сякаш трудно можем да открием българска фамилия, в която да не се пази поне един спомен за някой неин член, напуснал родния си дом в далечна и същевременно така близка земя, за да пусне нови корени тук. И няма как да е иначе, щом съдбата ни е да живеем на определяните някога като „барутния погреб на Европа“ и толкова размирни Балкани. Тук през вековете са се смесили етноси, общности, народи, а с тях – и амбиции, жажда за земя, естествено желание за добруване – лично и на „нашите хора“.
![Спомени за едно бягство 1](https://inglobo.bg/files/InGlobo-Website-Article-168-1024x768.jpg)
Снимка: П. Савинов/Регионален исторически музей – Благоевград
Историите на бежанците си приличат. Пропити са с много болка и страх. Но и с топлина и любов. Всички тези емоции пресъздава изложбата „Бежанци/Истории“ на Националния етнографски музей, посветена на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Музейният екип тенденциозно е изчакал да отмине времето, в което доминират наситени разкази за героизъм на въстаници и жертви на пожари, и тогава да акцентира върху тематиката за бежанците, за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение.
Разговаряме за изложбата с гл. ас. д-р Иглика Мишкова, и.д. заместник директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей в София.
Какво ви подтикна да направите точно такава изложба?
Още в мига, в който получихме предложение за представяне на изложба, свързана с годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, веднага предложихме на екипа на вицепрезидента Йотова, изложба за бежанците. И причината за подобна изложба не е да покажем отделните експонати, и този път те не са основно действащо лице в изложбата. Искаме да обърнем по-голямо внимание върху човешките истории, върху разказа на хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.
![Спомени за едно бягство 2](https://inglobo.bg/files/InGlobo_Map_Refuegess-819x1024.jpg)
Чрез подобен тип истории ние искаме да накараме и онези хора, които имат подобни лични истории да си спомнят миналото и да споделят, за да променим нагласите в обществото. Една от целите ни е да съберем повече лични истории.
Иска ми се като говорим за обучението по история в училище, и то специфично за точно този период, да се набляга повече на разказа от личните истории. Може би тогава по друг начин, всички хора биха погледнали на съседите, на онези, с които сме живяли от вековете и с които в последствие попадаме в различни държавни граници.
Историите се повтарят, винаги има хора, които помагат, винаги има болка, прощаване, тъга, неприемане. И във всички тези истории винаги има нещо, което те “души за гърлото”. И ако децата и учениците, учат тази част от историята през малко повече лични разкази, може би ще се научат на това, че няма лоши народи, има лоши и добри хора.
Може ли да се каже, че изложбата провокира разговор по тази така трудна тема?
Да, случва се вече разговор по темата. И не само с хората, чийто лични истории записахме и предстои да запишем. Има реакции на семейства на бежанци. Една от целите ни е именно да съберем повече лични истории.
За нас е интересно и да видим каква е реакцията на хората, когато видят двата въпроса на таблото в залата – Ако днес ви се наложи да бягате, какво бихте взели със себе си? Как бихте помогнали на бежанец?
![Спомени за едно бягство 3](https://inglobo.bg/files/InGlobo-Website-Izlojba-819x1024.jpg)
Ние като музей се свързваме предимно с наследство, с памет, която се предава от поколение на поколение, и не само с вещи, но и с подобни разкази – за хора, традиции, обичаи, онова което е свързвало предците ни.
Подкрепата към бежанец може да има изключително много лица и това също е въпрос, който би могъл да накара хората да се замислят. И именно тук изложбата ни кара да се вгледаме малко повече в себе си.
Какво не знаем за бежанците, а изложбата ни разказва?
Това, което се разказва по нашите учебници е как хората са били посрещани и се е оказвала всячески помощ. Не знаем за това, че и тогава е имало конфликти. Когато говорим за българите, които идват от територията на Гърция, Турция, Румъния, тези хора също се срещат с неприязън, с огромна доза подозрение, независимо от факта, че те прокламират, че се връщат в майката родина.
![Спомени за едно бягство 4](https://inglobo.bg/files/INGLOBO-77_Dec23-135.png)
Те са посрещнати с неприязън, защото са нови хора, които ще вземат това, което се полага на местните, т.е. земята, и ще нарушат икономическите процеси и т.н. Този страх го е имало винаги. Но където е имало страх, там е имало и доброта. И независимо от това какъв е неговия етнически, верски произход, един човек е или добър или лош.
На какво може да ни научи изложбата и какво послание оставя?
Това е изложба, която е преживяване, начин да погледнеш в себе си.
Да се превърнеш в бежанец, означава да се простиш с всичко, което си постигнал и това не е лек процес. Това не е просто страх, който те движи да се преместиш, а по-скоро е смелост. Защото когато видим онези кервани с фамилиите, които събират набързо покъщнината си върху един самар, или пък човекът, който взима само двете си дипломи, за да може да избяга от града, когато е заплашен от преследване, това изисква смелост, но и вяра.
![Спомени за едно бягство 5](https://inglobo.bg/files/INGLOBO-77_Dec23-143.png)
Принудителното бягство на огромните маси хора разкрива и най-уродливото, но и най-благородното у човека. И няма как да остави никого равнодушен. В това ще се убедите и ако посетите изложбата „Бежанци/Истории“ до края на март 2024 г. в Националния етнографски музей, София, пл. „Княз Александър I“ (в сградата на бившия царски дворец).
Повече по темата, може да прочетете и в последния брой на InGlobo и статията “Спомени за едно бягство”, създадена с помощта на Национален етнографския музей.