География на поклонничеството

Откъс от статията „География на поклонничеството“, която може да прочетете в брой 48 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Господ живее в сърцето на вярващия навсякъде. И осветява всеки негов път. Има обаче места, където християните отиват, за да усетят още по-силно единение с висшата сила, да укрепят вярата си, да получат избавление. И дори да станат по-истински пред самите себе си.

Поклонничеството има хилядолетна история, води началото си от самото зараждане на християнската вяра. Още апостолите пътуват до Йерусалим за определени празници, после вярващите започват да посещават местата, свързани с живота на Иисус, постепенно като поклоннически обекти се оформят храмове и манастири, гробове и мощи на светци. Дните преди Рождество Христово са добър момент да се пренесем виртуално в едни от най-светите места за поклонение на християните.

Йерусалим

Няма как списъкът да не започне с този свещен град, защото в него се намират най-важните християнски светини, свързани с последните дни, смъртта и Възкресението на Иисус Христос. Да тръгнем и ние по неговите стъпки през дните на Страстната седмица.

Посрещнат възторжено с палмови клони от местните жители, Христос влиза в града на Цветница през 33 г. през главния му вход откъм изток, известен днес като Златната порта. Тя е вероятно най-старата от осемте порти в крепостните стени на Йерусалим, но в наши дни е зазидана. Според една легенда това е направено още от източноримския император Ираклий през 629 г. В началото на предходната година той най-после успява да разгроми Персийската империя след дълга и изтощителна война. И което е по-важно – връща в християнско притежание Животворния кръст, на който е бил разпнат Христос. Кръстът е отнесен като плячка от персите, след като те превземат града през 614 г. 15 години по-късно Ираклий тържествено го връща там, където му е мястото, като решава да влезе в Йерусалим през същата порта, през която го прави и Иисус. Преданието разказва, че конят на императора се спрял малко преди Златната порта и отказал да продължи, а йерусалимският патриарх уместно отбелязал, че Спасителя далеч не е носил Кръста толкова триумфално. Тогава Ираклий съблякъл пищните си дрехи, събул се бос и внесъл пеша Кръста в града. А после зазидал портата, защото след като Кръстът Господен преминал през нея, никой повече не трябвало да го прави.

Разказът на историците за зазиждането е малко по-различен. Портата е затворена за първи път от мюсюлманите през 810 г. и в следващите столетия е отново отваряна и запечатвана при последователното преминаване на града в ръцете на кръстоносците и Саладин, преди да бъде възстановена и окончателно зазидана през 1541 г. от османския султан Сюлейман Великолепни. На пръв поглед Сюлейман взема това решение от чисто фортификационни съображения, но то може да има и по-дълбок смисъл. Още в Стария завет е казано, че един ден Помазаника (Месията) ще влезе в Йерусалим точно през тази порта, но според еврейската традиция това още не се е случило. Възможно е портата да е била зазидана именно за да се попречи на Месията да премине през нея. В подкрепа на тази теза говори и фактът, че точно пред портата от външната страна на стените е разположено голямо мюсюлманско гробище. Това пък може да е свързано с вярването, че идването на Месията ще бъде предшествано от завръщането на пророк Илия, който ще върви пред него. Според различни писания в Библията Илия е бил свещеник, а в общия случай юдейските свещеници биха се осквернили, ако преминат през мюсюлманско гробище, затова и може би тук се разчита на факта, че пророкът няма да мине през гробището и съответно това няма да стори и Месията след него. Дали всичко това е така, е въпрос на тълкувания и догадки, но мюсюлманското гробище далеч не е единственото в района.

На отсрещния Елеонски хълм, който долината Кедрон отделя от Златната порта и града, е разположено най-голямото и важно еврейско гробище в света. През последните 3000 години тук са оформени около 150 000 гроба. И причината е пак в Месията. Според писанията, когато той дойде в Деня на Страшния съд, ще стъпи именно на този хълм и оттам ще съди всички хора за земните им дела. А евреите вярват, че към онези, погребани най-близо до това място, Месията ще бъде най-благосклонен и те ще бъдат възкресени първи. Затова се твърди, че освен най-голямо, това гробище е и най-скъпото в света.

За християните обаче Елеонският хълм е място за поклонение още от древни времена, защото е сцена на някои от най-важните събития в живота на Христос, описани в евангелията. Тук той се спира, преди да влезе в Йерусалим, поглежда към града и заплаква за него и очакващото го страдание. На това място наставлява учениците си и прави пророчества. А според библейската книга Деяния на светите апостоли Елеонският хълм е и мястото, откъдето Иисус се възнася в небесата, заобиколен от апостолите и Богородица.

Витлеем

И докато сме в Светите земи, да посетим и мястото, където се случва събитието, което ще празнуваме след три седмици. Иисус се ражда във Витлеем – малък град на около 10 километра южно от Йерусалим. Името му (на иврит – Бет Лехем) означава Къща на хляба. Според Евангелието от Лука Йосиф и бременната Мария се отправили към града, за да участват в преброяването, разпоредено от император Октавиан Август. Там тя родила Иисус в една пещeра и го положила в ясли, защото двамата със съпруга ѝ не могли да намерят място в града, където да отседнат. Пещерата е най-старото непрекъснато използвано място за поклонение в християнския свят, а над нея се извисява най-старата сред главните църкви в Светите земи.

Манастирът „Света Екатерина“

Пренасяме се на югозапад от Светите земи, сред сухите сипеи в подножието на Синайската планина, разположена на едноименния полустров, днес част от територията на Египет. Тук откриваме най-стария действащ манастир в целия свят – „Света Екатерина“, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби. Построен е между 548 и 565 г. при управлението на импеатор Юстиниан I Велики на мястото, където се смята, че Моисей е видял горящия храст. Според Стария завет Бог се явил чрез свой ангел в горящ, но неизгарящ къпинов храст и известил на Моисей, че е избран да изведе еврейския народ от робство в Египет. По-късно, пак в Синай, пророкът получава и двете плочи с Десетте Божи заповеди. Днес някои смятат, че храстът, който расте в двора на манастира, е същият, видян от Моисей.

Камино де Сантяго

За финал оставяме не просто едно място за поклонение, а цял поклоннически маршрут, дълъг стотици километри. Нещо повече, Камино де Сантяго, или Пътят на свети Яков, е мрежа от такива маршрути, водещи до една крайна цел – катедралата на апостол Яков Зеведеев в град Сантяго де Компостела в областта Галисия (най-северозападната част на Испания). Според легенди, зародили се през Средновековието, там се пазят мощите на светеца, който е един от 12-те апостоли. С това са свързани и появилите се вярвания, че Яков е проповядвал в Иберия, което от историческа гледна точка не е много правдоподобно. Така или иначе и до днес той е патронният светец на цяла Испания. 

Цялата статия може да прочетете в брой 48 на InGlobo.