В преследване на дъгата с Nissan
Електрическите автомобили. Всички осъзнаваме, че те са бъдещето, което вече е тук. Все още обаче мнозина изпитват колебание дали да си купят такъв тип кола. Дори да оставим настрана цената ѝ, изникват и някои чисто практически въпроси за употребата ѝ: колко дълъг пробег има с едно зареждане, къде мога да дозаредя по време на по-дълго извънградско пътуване, изобщо, как да организирам зареждането, ако не разполагам със собствен гараж и станция за целта?
За щастие, автомобилните производители вече намират иновативни решения на тези въпроси, които дават възможност да се насладите на предимствата и удоволствието от шофирането на електрически автомобил, без да се тревожите къде ще заредите батерията му. Просто защото такова зареждане не е необходимо.
Електрическо шофиране без зареждане
А сред тези новаторски решения се откроява уникалната система e-POWER на Nissan. Казано простичко и накратко, тя използва икономичен бензинов двигател и литиевойонна батерия за захранване на електрически мотор с висока мощност, който задвижва колелата. За тези, които предпочитат малко по-подробно обяснение как работи системата, ето го и него: бензиновият двигател произвежда енергия, която се използва за зареждане на батерията или се подава директно към електрическия мотор. Когато двигателят не работи, моторът се захранва от батерията, която съответно в този момент се разрежда. Както вече стана дума, важното в случая е, че за разлика от хибридните автомобили, при тази система колелата се задвижват само от електрическия мотор. В резултат получавате онова, което прави електрическите коли предпочитани от шофьорите – моментална мощност (иначе казано – впечатляващо ускорение и от място, и при изпреварване), и като добавка – изключително тихо движение. В същото време отпада досадната необходимост от детайлно планиране на дългото пътуване – продължаващото обикновено часове предварително зареждане и/или набелязването на точки по маршрута за дозареждане, което отнема от чара му.
Ние пък получаваме шанса да се убедим в предимствата на e-POWER на борда на новата версия на семейния кросоувър Nissan X-Trail. Грабва ни още със стилния си външен вид, а комфортът вътре ни кара да се отпуснем напълно в очакване на насладата от предстоящото приключение.
И тъй като с e-POWER отпада необходимостта от предварително планиране на пътуването, решаваме този път и нашето да е такова – без план, конкретна цел и посока, с опияняващото усещане за свобода, което предлага идеята просто да се качиш в автомобила и да поемеш „накъдето ти видят очите“ или където те отведе интуицията. Все пак, името на модела – X-Trail, което в свободен превод може да се възприеме като „екстремна пътека“ или дори „извън пътеките“, ни навява планински асоциации, затова потегляме през Витоша и Плана към Рила. Нарочно обаче не избираме най-бързия и популярен маршрут, а по пътя спонтанно се отбиваме и към малки селца, сгушени сред хълмовете или предлагащи широки гледки към планинските върхове. Изпраща ни красива и много ярка дъга, извила се над идиличния пейзаж. Навсякъде компания ни правят величествени гори, които есента с майсторството на ненадминат импресионист е нашарила с жълти, оранжеви и червени петна сред масленозеления иглолистен пояс. Спътник ни е и тишината – и сред вековните дървета, и по селските улички, и в кабината на колата.
Вътре наистина попадаш в друг свят, изолиран от шумовете и стреса на града. Единственият звук, който се чува, е от барабаненето на дъжда по панорамния покрив, разкриващ гледка към ниските оловни облаци. Но и те няма как да повлияят на благото ни настроение, допълнително омекотено от поведението на новия X-Trail. Усещането от шофирането му наистина е за нещо плавно, меко, почти кадифено.
Компактните размери на модела, въпреки че комфортно се е наместил в класа SUV, подсилват усещането, че колата е изключително лека за управление. В същото време вътре пространството е предостатъчно – автомобилът има 7 места. Багажникът пък предлага цели 16 възможни конфигурации за подредба, осигуряващи максимално удобство във всяка ситуация.
Всичко това заедно с елегантния външен вид на кросоувъра обаче не трябва да ни заблуждава – новият X-Trail не е просто един по-мускулест градски автомобил, а се чувства в свои води и далеч извън асфалтовите пътища. Убеждаваме се в това на черен и много изровен път край село Плана. От дъжда дълбоките ями по него са се превърнали в кални локви, но те изобщо не представляват проблем за японската машина. Решаваме да я разходим за кратко и по съседната поляна, но и там тя се движи като лодка в спокойно море. Разбира се, за по-сигурно тук сме превключили от нормалния режим на шофиране на друга от петте възможности – режима офроуд. Останалите три са този за каране в сняг, екологичният, в който колата работи още по-икономично, и спортният.
Връщаме се на асфалта, за да се отправим към селата на Самоковско. По планинските завои имам възможност да се насладя максимално на една друга иновация на Nissan – т.нар. e-Pedal. Когато се активира тази функция, педалът за „газта“ играе същевременно ролята и на спирачка – при натискането му колата ускорява, а дори при лекото му отпускане започва активно да спира. Така необходимостта от използване на педала на спирачката почти отпада, а успоредно с това кинетичната енергия, генерирана при спирането, отива за презареждане на батерията в движение. Вече съм имал възможността да се убедя в предимствата на e-Pedal в градска среда на борда на първия масов електрически автомобил с нулеви емисии в света – Nissan Leaf. Функцията предлага истинско облекчение в софийския трафик и свежда шофирането между два светофара просто до правилна преценка на разстоянието до автомобила отпред. Сега обаче откривам съвсем нови нейни достойнства. По острите и следващи бързо един след друг завои не е нужно постоянно да редувам газта и спирачката с произтичащото от това неудобство, а просто леко, почти като в компютърен симулатор, си „играя“ с педала и колата реагира много по-отзивчиво, като създава усещане за пълен контрол, дори и по нанадолнище. Новият X-Trail е изключително стабилен и има отлично сцепление с пътя дори в дъжда благодарение и на задвижването на четирите колела e-4ORCE AWD, което осигурява и още повече мощност.
Да се изгубиш и да преоткриеш Рила
Така неусетно стигаме до село Шипочане, разположено на около 7 км от Самоков. Протегнало се е край едноименната река Шипочаница и я прекрачва с множество мостове. До реката е и местната църква „Успение Богородично“, от чиято фасада разбираме, че е построена през 1852 година. Размерите ѝ са внушителни, а в стените ясно се виждат големите камъни, с които е градена. Непокътнат е запазен и старинният надпис, даващ подробности за ктитора и строителя на храма. Особено впечатление правят красиво изрисуваните с флорални мотиви арки на стряхата. Арки от три страни водят и към входа на църквата, а стените около него са богато украсени със стенописи. За жалост, не успяваме да видим тези вътре, защото храмът е заключен, но интернет по-късно ще ни подскаже, че и те си заслужават. Дворът на църквата е заобиколен от висок каменен зид, част от който е и триетажната камбанария. А наоколо комините на къщите уютно пушат, несмущавани от ситния дъждец. Той не притеснява и два красиви коня, които са заети с обяда си в един от дворовете, но все пак го прекъсват за малко, за да ни обърнат внимание. Те са и сред малкото живи същества, които срещаме в селото. Другите са банда кучета, невъзмутимо излегнали се на пътя, и една-единствена възрастна жена, което не е толкова изненадващо, като се има предвид, че по официални данни жителите на селото са едва 147.
С 10 повече са тези в друго близко село – Гуцал, а сред тях вече има и чужденци, купили къщи тук. Най-голямата забележителност в селото се оказва карстовото му езеро, обитавано от голяма сива чапла и цяло ято патици. Гуцал е с южно изложение и от него се разкриват прекрасни гледки към Рила. А за достигнем до някои от най-добрите точки за наблюдаването им, отново смело вкарваме в употреба отличните умения на X-Trail по пресечен терен. Черен е пътят и до новия параклис край селото, изграден преди 12 години в местността Кръста, наречена така заради тамошния каменен кръст, чиято история се губи много по-далеч назад във времето. В наши дни именно там жителите на селото всяка година правят събор навръх празника Възнесение Господне, дал името и на параклиса. А точно на склона под параклиса се извисява стар дъб, чиято вътрешност е куха заради паднала гръмотевица. Местните хора разказват, че дървото било останало без нито едно листо, но с началото на градежа на параклиса отново започнало да се разлиства и днес короната му пак е богата. Край параклиса са изградени и две беседки, но и без тях престоят на това спокойно и духовно място би бил много приятен и зареждащ.
Каквото беше и това пътуване. То за пореден път ни убеди, че не е толкова важно къде отиваш, а просто да тръгнеш. Защото после всичко си идва на мястото. А когато компания ти прави верен спътник на четири колела, поставил иновативните си технологии в твоя услуга, наистина няма как да сбъркаш.
