Защо да си пожелаем повече пътешествия за новата година?

Преди повече от 4000 години, вавилонците отпразнували новата година с дванадесет дневния религиозен фестивал Акиту, който се провеждал по средата на месец март. 

Смяната на календара във Вавилония била тясно свързана с пролетната сеитба, коронясването на нов крал, или пък потвърждаването на лоялността към вече управляващия, както и с първите исторически наченки на новогодишни обещания. По време на фестивала, вавилонците обещавали на боговете да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем земеделско оборудване. 

Две хилядолетия по-късно, през 46 г. пр.н.е., Юлий Цезар променя предаваната през вековете вавилонска традиция, като мести отпразнуването на новата година на първи януари, в чест на бог Янус. Според римляните, двуликия бог гледал едновременно назад, размишлявайки върху изминалата година, и напред към предстоящата, в очакване на новото начало. Освен да принасят жертви на Янус, римляните посрещали януари като обещавали на божествата да са по-добри през новата година.

Непрестанният порив за движение напред

Днес, със смяната на календара, вместо да дават обещания на богове, хората по-скоро обещават на себе си. Дали защото несъзнателно имаме наченки на хиндуистките вярвания, че Бог е във всичко, включително и във всеки един от нас? Обещават и на последователите си в социалните мрежи. Може би защото понастоящем няма по-добър начин човек да се държи отговорен, от потенциала да изгуби доверието на иконките с лица на непознати, следящи го от синия екран. Е, намират се и скептици, които гледат с насмешка на чуждите убеждения, че ще са по-щастливи, по-добри и по-проспериращи, след камбанения звън в полунощ.

И все пак, въпреки скептицизма към магията на новата година, всеки човек се стреми към Аристотеловата eudemonia. Този стремеж е страст. А тя е движението, което ни тласка към разцвет и просперитет. Движението е ключово! Неслучайно самият Аристотел и последователите му са размишлявали, докато вървят. Движението ни държи будни, осъзнати, с обострено внимание. 

Пътуването като стимул и трансформация на съзнанието

Според древногръцкия философ, за да живеем добре като хора, трябва да упражняваме способностите, които ни отличават от останалия жив свят. За разлика от растенията, които са в капана на собствените си корени, животните и хората са дарени със способността да се движат и да възприемат. Но въпреки че споделяме някои заложби с животните, ние хората можем и да размишляваме. И понеже уникалната природа на човека му предоставя възможността да организира своя собствен ум и действия, значи, за да живеем добре, трябва да се движим и да мислим. А какъв по-приятен начин да последваме съвета на Аристотел, от това да пътуваме като стимулираме ума си с нови гледки, традиции, ценности и разбирания за живота?

Философът Джордж Сантаяна мисли, че самият живот е форма на движение, едно пътуване в непознати земи. Преди ерата на блогърите и техните статии-списъци, Сантаяна размишлява върху петте, според него, основни форми на странстване в своята “Философия на пътуването” (1964) – миграция, опознаване/изследване, търговия, скитане и туризъм. Въпреки негативната ѝ на пръв поглед конотация, миграцията, когато не е по принуда, може да бъде ключ към просперитет. Макар и важна, родната земя не винаги е най-плодородната, когато става въпрос за индивидуалните нужди. За някои, културните граници на родината могат да бъдат окови. 

Пътуването като завръщане към себе си

В сравнение с емигранта, изследователят се нарежда по-високо в йерархията на пътешествениците. Джеймс Кук, Америго Веспучи, Марко Поло – списъкът с емблематични авантюристи, подчинени на любопитството да открият нови земи и да ги опишат, е дълъг. Те обаче пътуват, за да се завърнат и да разкажат за видяното.

Възможно е изследователят да бъде изкушен от идеята да се установи в някоя от новооткритите земи, но като че ли това бързо се разтваря в ентусиазма за нови приключения и научни наблюдения. Планинския катерач, мореплавателят, ловецът – всички те избират своя спорт заради широка палитра от причини. Има обаче една, която е обща и може би главна – пътуването заради самото пътуване. 

Ежедневието като едно неспирно пътешествие

Въпреки че понякога приключенецът-изследовател пътува по работа, по-емблематичният представител за този тип пътешествия е търговецът. Той има план и цел, затова не може да си позволи да бъде разсейван от новостите, който се разкриват пред него. Неговият път е пропит с панорамата на ежедневните проблеми. За контраст, скитникът се шляе без цел и без печалба. Липсата на фокус при лутащия се пък е в контраст с организирания интерес към фактите и атракциите на туристът. И въпреки че при него липсват вълненията на приключенецът-изследовател, туристът също се усъвършенства, като се обръща към непознатото. 

Пътуването поддържа ума ни пъргав, убива предразсъдъците и насърчава чувството ни за хумор. Според Сантаяна, до колкото повече изкуство се е докоснал пътешественикът, толкова по-възприемчив ще бъде той към творчеството у дома. Погледът навън ни позволява да погледнем вече познатото с нови очи. Тази визия отзвучава и в стихотворението на Т.С. Елиът Little Gidding:

“ние не ще престанем да търсим

и в края на нашето търсене

ще пристигнем там, откъдето сме тръгнали,

и ще познаем мястото за първи път.“

Уроците, които учим по пътя

Според Хенри Давид Торо пък пътуването е въпрос на гледна точка, а не на локация. Затова е възможно да пътешестваме дори и в задния си двор. Защо да не можем да намерим своето непознато на три преки от дома, или зад възвишението на хоризонта? Ключът е в това да не спираме да се чудим. Когато казваме, че е важно да не оставим дето в себе си да порасне, имаме предвид точно това, което въплъщава философията на Торо – стига да се движим, подтиквани от любознателност, и с широко скроен ум, можем да сме пътешественици навсякъде.

Редно е да добавим и още една, съвсем не за подценяване, убягнала на Сантаяна форма на странстване – пътешествието чрез въображението. Независимо дали ще е водено от собствените ни фантазии или от думите, пропити по страниците на някоя книга, пътуването чрез въображението ни позволява да посетим и опознаем онова, което е често иначе невъзможно.

Философията на пътуването е един непрестанен транзит между езици, идеи, култури и традиции. Тя е като бог Янус – гледа назад, в диалог с миналото, и напред – с критична мисъл към следващата стъпка. Затова, независимо по какъв начин бихте искали 2024 година да е по-добра за вас, имайте доверие на Аристотел и повярвайте, че ако се движим и наблюдаваме, ако си задаваме въпроси, чиито отговори осмисляме, ще сме по-близо до така желания житейски разцвет и просперитет.

Може би скептиците са прави и е безсмислено да вярваме, че ще променим живота си от момента, в който сменим календара, само защото сме направили списък с желаните промени. Но ако във този списък включим ‚повече пътешествия‘, и ако превърнем това новогодишно пожелание във факт, тогава ще сме поне няколко крачки по-близо до Аристотеловата eudemonia и 2024 година ще е по-добра. Пътуването ни помага да променим идеите си, мненията, емоциите и разбирането за живота. 

То променя ценностната ни система. Колекционери на гледни точки, пътешествениците отварят възприятията си за нови възможности и опознават себе си чрез разнообразието на света. Независимо кой стил пътуване предпочитате, не забравяйте да сложите в багажа си широко скроена любознателност!