Розовите родове и историята на българската маслодайна роза
Откъс от статията „Розовите родове на България“, която може да прочетете в брой 74 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.
Миналото на България е пълно с вдъхновяващи истории, които обаче забравяме или дори не знаем, защото никой не ни ги е разказал. Но когато ги чуем или прочетем, ни става мило, драго и гордо. Една такава история е тази за българската маслодайна роза, която става световноизвестен феномен, но защо и как малко от нас знаят.
Всички сме я виждали – в официалното лого на България, на кутии с локум, банкноти, сапуни, козметика и къде ли още не. Маслодайната роза е един от най-разпознаваемите национални символи на страната ни. Ароматно и разкошно цвете, което вирее в един конкретен регион на България и захранва световния пазар на луксозни стоки.
Около българската маслодайна роза се върти цяла система от символи. Красивите и скромни български момичета в традиционни носии, които берат рози, подпомагани от здрави млади мъже, са неразделна част от обществения образ на България още от 70-те години на XIX в., когато австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц прави първата известна гравюра на розобер.
През вековете розите са високо ценени по целия свят заради лечебните им свойства и балансиращия характер на аромата и цветовете им. Те носят усещане за романтика и удоволствие, чистота и радост. Символизират страст, разбирателство и лукс, а ароматът на розовото масло е ароматът на любовта и вечността. В света съществуват над 200 вида и повече от 18 000 сорта рози. Розово масло обаче може да се получи само от четири вида: Rosa damascena, Rosa alba, Rosa centifolia и Rosa gallicа.
Течното злато на България
Подобно на кафето, което е с най-добро качество и най-хубав аромат, когато се отглежда в определени райони, именно от отглежданите у нас рози се произвежда едно от най-добрите розови масла в света. Наричано „течното злато на България“, то има напълно заслужена висока цена. Тя зависи от добива и метода на производство. За получаването на един грам розово масло са нужни повече от 1000 цветчета. Освен това то съдържа над 300 ценни субстанции с уникален ефект върху човешкото тяло. Органичното розово масло е много по-скъпо, тъй като при отглеждането на растенията не се използват изкуствени торове, пестициди или хербициди.
Най-забележителното качество на розовото масло е, че неговият „срок на годност“ е вечен, тъй като то не се променя с времето и така споделя безсмъртието на диамантите.
Маслодайната роза се отглежда в българската Розова долина, както е известна днес. Това е район с благоприятни климатични условия и плодородна почва, включващ поредица от котловини, разположени между Стара планина и Средна гора. Основните розови насаждения се намират в районите около Карлово, Казанлък, Пловдив и Нова Загора.
Пътят на розата до България
Смята се, че историята на розовото масло в България започва именно тогава, когато розови насаждения се появяват в долините на реките Тунджа и Стряма в сърцето на България, оформяйки прочутата и днес Розова долина. Климатът и почвата в този регион се оказват идеални за отглеждането на маслодайните растения. Розовата долина е разположена между Централна Стара планина на север и Сърнена Средна гора на юг – от Клисура на запад до Твърдица на изток с център Казанлък. В по-голяма част от територията на долината преобладават чакълести, пясъчни и глинести почви. Прохладното лято и топлата зима наред с големите водни ресурси благоприятстват развитието на розата. Почти край всяко селище има местности, където маслодайната роза расте добре и дава висококачествено масло. Отличната симбиоза между климат и почвени структури на Розовата долина, както и производственият опит на хората, довеждат до развитието на растението като основен поминък в региона.
Първите данни за розови насаждения по нашите земи са от XVII в. около Одрин, а в пределите на днешна България първите документирани случаи са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карловско. Преди Освобождението у нас има около 10 000 дка насаждения, а производството на розово масло достига 1000 кг годишно. Първите големи пазари на благородното масло са в пределите на Османската империя, като родните розопроизводители продават продукцията си основно на религиозните среди, които използват маслото в различни църковни ритуали. Ямбол и Хасково се оформят като основните тържища за розово масло, а от там се отварят и големите пазари в Цариград. Във вътрешността на Османската империя българското розово масло се продава на дребно по панаирите, където конкурира с високото си качество маслата от Египет и Индия.
Розовата долина – българското Елдорадо
Предприемчивите българи създават оригинална технология за производство на маслото. В дестилационни инсталации – гюлпани, са групирани по няколко огромни медни казана (аламбици) от по 120 литра. Оттук тръгва по света прочутото българско розово масло – основа на най-хубавите и най-трайни парфюми. По онова време търговците оценяват 1 грам розово масло на 1 грам чисто злато. Така Розовата долина става българското Елдорадо и неслучайно розоберът е изобразяван и на националните ни банкноти.
Отглеждането на маслодайната роза и дестилацията на розово масло създават условия за появата на заможни търговци, които са сред пионерите на възраждащия се български стопански елит. Много от тях са пример не само за предприемчивост, но и за дарителска щедрост и съчетание между традиция и модерност.
Вижте цялата статия в новия брой и кои са онези достойни българи, които градят историята и традициите на розопроизводството в България.
