Когато „Форд“ срещна „Ферари“

Откъс от статията „Когато „Форд“ срещна „Ферари““, която може да прочетете в брой 55 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Автомобилните състезатели са особени хора. Затворени в метална кутия, движеща се понякога с повече от 300 км/ч, с масло и охлаждаща течност пред кипене и гуми, които се разпадат при допира с асфалта, те са обзети от една мисъл. Всичко се размива и пистата се слива с небето, съществува само идеята за финалната линия, с която идва славата.

През шейсетте години на миналия век Европа е обсебена от песента на двигателите и легендарни имена пишат история, състезавайки се не само по завоите, но и в своите работилници. Именно пистата е бойното поле, върху което се разиграва кървавото съревнование между двама души, ревностно пазещи честта си. Една писта във Франция, на която италианският финес среща американската амбиция за доминация.

Пистата, на която Хенри Форд II среща Енцо Ферари. Годината е 1966-а и близо до френското градче Льо Ман се разиграва една от най-големите драми в историята на европейския автомобилизъм. Но първо…

Кризата на „Форд“

В началото на 60-те години корпорацията „Форд“ е в криза. Продажбите са ниски, а имиджът не е това, което може да бъде. На американския пазар „Шевролет“ и „Дженеръл мотърс“ се представят далеч по-добре от семейната компания и наследникът на Хенри Форд разбира, че промяната не чака никого. Алтернативата на „Форд“ е просто да изчезне в забвение под ударите на своите конкуренти и стремежът към доминация в автомобилния свят да не донесе плодове.

Няколко неща са заложени на карта тук: естествено, става дума за изключително много пари и някакъв вариант на американската мечта за абсолютен успех, но най-важна от всичко, изглежда, е семейната чест – Хенри Форд II в ролята на корпоративен магнат, но най-вече приемник на компанията, която носи името на неговия дядо, трябва да продължи неговото дело. Откриваме и някаква мъждукаща идея за световно господство, може би един от първите истински примери за глобализация на корпоративно ниво.

Пътят към осъществяването на тази идея минава през пистата – мястото, където се пише история, мястото, на което легендите изписват имената си върху асфалта завинаги. Хенри Форд иска да се докосне до славата на подиума и така да се издигне сред най-големите имена на автомобилизма. Но компанията „Форд“ не знае как да го постигне. Тя произвежда масови автомобили, а състезателната ѝ дивизия е отговорна предимно за участията в американските състезания, които просто няма как да ги доближат до световната слава. В Европа обаче нещата стоят по-различно и „Форд“ решава да купи славата си. Така на една съвсем корпоративна среща, провела се в някоя безпредметно голяма корпоративна конферентна зала, е взето едно смело, вероятно доста отчаяно решение, което стартира всичко – „Форд“ ще купи италианския производител на луксозни автомобили „Ферари“, който специализира именно в състезателните коли и царува в Европа. Всичко стартира със слух – старият Ферари иска да продава, защото финансовото състояние на компанията не е добро.

Американците похарчват милиони, за да проучат сделката, фабриките и задълженията на „Ферари“. Един семеен бизнес срещу друг. Несметният корпоративен капитал на американците се сблъсква с италианското честолюбие.

Енцо Ферари и началото на „Ферари“

Зад компанията „Ферари“ стои Енцо Ферари – първо състезател в един от отборите на „Алфа Ромео“, после брилянтен инженер и накрая, обединявайки първите две, създател на легендарния автомобилен бранд. Накратко историята му изглежда така: Енцо се състезава за „Алфа Ромео“ през 1923 и 1924 г. и печели редица състезания Grand Prix, но след смъртта на свои колеги на пистата започва да кара колебливо и развива все по-голям интерес към организационната част на състезанията. Така през 1932 г. той приключва кариерата си на пилот, но остава под опеката на „Алфа Ромео“, където създава свой собствен отбор – Скудерия „Ферари“, събирайки в него някои от най-добрите пилоти за времето.

Постепенно кончето, което всички днес познават, започва да се появява върху колите на Енцо. Преди да се превърне в емблема на „Ферари“, черното конче е талисман на военния пилот Франческо Барака, който загива във въздушен бой в Първата световна война. Малко преди да загине, Барака окачва черния кон на врата на Енцо Ферари и в негова чест емблемата остава върху колите и занапред.

Но да се върнем в 1963 г. „Ферари“, досущ като „Форд“, страда от сериозни затруднения, а многото дисциплини, в които компанията се състезава, наред с все по-завишените технически изисквания тежат на финансите. Енцо решава, че има нужда от бизнес партньор, а Хенри Форд II, седнал на своя индустриален трон отвъд океана, вече го знае.

Провалената сделка

Така през същата 1963 г. делегация на „Форд“ пристига в Маранело, където започва поредица от тайни срещи с Енцо Ферари. Той има нужда от капитала на американците, но поставя едно условие – че след сделката ще запази пълен контрол над състезателното си звено и еднолично ще взема решения за всички бъдещи разработки и планове.

Сделката изглежда сключена, но в последния момент, малко преди подписването на съдбовния документ, Ферари избухва, защото условието не е спазено. В договора, изготвен от целия правен отдел на „Форд“, са изписани богохулства – „Ферари“ трябва да преотстъпи пълния контрол над състезателната дивизия на американците и да се откаже от участие на Indy 500 в САЩ, тъй като „Форд“ оборудват голяма част от колите там със собствени двигатели и не искат конкуренция. Можете да се досетите какъв е изходът от срещата, но както почти всичко италианско, и той трябва да има собствен стил – старият Енцо подхваща фантастична тирада от италиански псувни и проклятия, преди да изгони пратениците на „Форд“ и за да бъде обидата пълна, просто отива да обядва. Американската делегация не може да го осъзнае. Хенри Форд е бесен.

Делегацията се връща от Маранело и скоро след това Форд изрича известните си думи, които задвижват колелата на огромната машина: „Постройте ми кола, която ще смаже „Ферари“ в Льо Ман“. Историята ни вече не се върти само около оста на парите, но и около семейната чест: тя трябва да бъде отмъстена, а високомерието на Ферари – наказано.

Така е взето ново решение, вероятно още по-смело и безумно от предишното – „Форд“ ще разработят собствен състезателен автомобил, който по някакъв начин трябва да победи италианците на най-известното и най-важно състезание за издръжливост в Европа – „24-те часа на Льо Ман“. Но за това малко по-късно. Сега към изпълнението на това решение…

Продължете четенето в брой 55 на InGlobo.