Отвъд собствените граници
В замисъла на подкаст поредицата “Какво ви движи?” стои желанието ни да изследваме пътуванията в безпрецедентна дълбочина, такива, които надхвърлят клишетата и предубедените представи. Пътувания към неизвестни земи, но пътуванията към нас самите, към това кои сме наистина и какво ни движи в т.нар. себеосъществяване.
През изминалите 3 месеца, срещахме пътешественици с откровения по пътя, които са изминали и размишления върху усещането им за място и какво са научили за себе си. Българи избрали да живеят или да прекарват една част от живота си в далечни земи – Африка, Антарктика, Амазония. И такива, които усещат корена си тук и винаги се завръщат. Но и онези, които гледат към звездите и уверено “крачат” към Космоса за да покоряват нови светове.
Може би няма по-достоен финал на тази подкаст поредица от срещата ни с един човек, който който буди възхищение, а думите му заслужават замисляне.
Името му е синоним на приключение. Защото той се занимава с това, с приключения. Далечни, опасни, наглед невъзможни. Всъщност, ако го попитаме, той най-вероятно няма да използва тази дума – „приключения“, а по-скоро „пътешествия към себе си“.
Филип Лхамсурен е български пътешественик и писател. Той е първият българин и третият човек в света, прекосил Амазония сам и със собствени сили: пеш, с колело и с безмоторно кану, без водач за 6 месеца. Роден е в Монголия, израства в България, в детските си години прекарва година и половина в бежански лагер в Китай. На 17-годишна възраст през 1997 г. напуска за 2 години Европа, за да се върне към корените си в Монголия, където ловува и броди с кон из безкрайните степи. И може би още там се заражда идеята му за експедиции, задвижвани единствено от човешката сила, в които се впуска сам. Пътешества така из десетки изолирани кътчета – планини, пустини, реки, или както той ги нарича „Забравените пътища на света“. Връща се и в Монголия, в Южен Сибир, където оцелява през зимата при минус 45 градуса. Едно от най-дългите и трудни пътешествия е това с колело от Родопите до Памир, при което изминава 10 000 км през опасни, конфликтни райони. През 2015 г. прави първото си голямо пътешествие в Южна Америка, която опитва да прекоси от Тихия до Атлантическия океан, но тогава е принуден да спре заради сериозни заплахи за живота му, между които и обстрелване от речни пирати. Но въпреки това се връща. По време на пътешествията описва впечатленията си в дневници, които после се превръщат в 3 книги. Той казва, че пишейки, диша, и дишайки, пише. Амазонското приключение документира и във филма „Прегръдката на Амазония“.
„Има хора, за които животът носи смисъл само когато го прекарват в непрестанни предизвикателства към самото му съществуване. Не защото им е омръзнал. А защото само така се чувстват наистина себе си. Затова тръгват към онзи далечен хоризонт, където винаги е по-красиво оттук и никой преди тях не е стъпвал. Сред вълните, снега, джунглата те се чувстват по-комфортно, отколкото в най-луксозния хотел. Земята е удобното легло, звездното небе е романтичното осветление. Когато се завърнат, брадясали и изнемощели, но с онзи особен блясък в очите, карат и много други да се размечтаят за това как някой ден ще ги последват. Те обаче вече мислят за следващото приключение. Защото най-големият им ужас е да живеят обикновено. Такива хора винаги е имало и винаги ще има. И, слава Богу, защото точно те ни показват колко въображаеми са границите на човешкия дух. Сред тях обаче има един приключенец, който отива по-далеч, по по-труден начин и с по-фанатична упоритост от всички останали“. – из статията “Майк Хорн – Кралят на приключенията” в брой 6 на InGlobo
Сред тези „всички останали“ е и нашият гост в подкаста. Всъщност, с Майк Хорн ги свързва и това, че и двамата са едни от много, много малкото хора, прекосили Амазония сами и без моторизиран транспорт. Нашият човек е едва третият в света, който го прави. През 2018 г. той преминава тези 5575 км от извора на Рио Негро до Атлантическия океан за 6 месеца пеша, с кану и колело.
Разговорът ни води през Монголия и Бразилия, но в същността си това е разговор за всичко онова, което движи Филип отвътре. Дискутираме защо предприема такива соло пътешествия, които понякога са с твърде голяма опасност за живота му, каква вътрешна необходимост има да прави това. Какво изпитва когато е абсолютно сам насред дъждовната гора на Амазонка и знае, че си заобиколен от всякакви животни и в същото време най-близкия човек е може би на стотици километри разстояние…какви са емоциите на една подобна експедиция и как се изживяват в най-чистия си вид, полезен ли е страхът и имало ли е моменти, в които е искал да се откаже, как се мотивира да продължи напред, и т.н.
Понякога хората имат твърде романтична представа, че когато човек попадне в трудна ситуация, като тези, в които се е озовавал Филип, разбира колко сме свързани с природата и че ако ти не я предизвикваш по някакъв начин, тя няма да те нарани. Но дали наистина е така?!
“Желанието човек да изследва, не се състои в това да видиш отвъд хоризонта, любопитството да изкачиш планината, но най-вече е в смисъла човек да се развива, да изследва своите собствени граници- физически и духовни, да минава отвъд тях: по-силен, по- знаещ и по- уверен кой е. Това е посоката, която ни свързва с истинската ни Природа”,
казва самият Филип.
Филип вярва, че човек трябва да върви напред не само, за да живее активно, но и за да премине отвъд собствените си граници. Движението е най-естественият закон за човека. И че когато всеки е движен от ценностите си всичко, което прави е смислено и дори големите трудности и провали са най-големите преимущества по пътя ни.
Какво открива Филип за себе си по пътя, коя е най-чистата форма на свобода, и какво го движи напред, чуйте повече в последния епизод от поредицата “Какво ви движи?”
Чуйте историята му във всички познати подкаст платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.
Благодарим на Grant’s Whiskey, че заедно направихме тази поредица възможна. Една поредица от разговори, която има за цел да вдъхновява всички нас!
„Какво ви движи?“ се излъчва в партньорство с уиски Grant’s – Продължаваме напред заедно!
