Кралят на приключенията

Има хора, за които животът носи смисъл само когато го прекарват в непрестанни предизвикателства към самото му съществуване. Не защото им е омръзнал. А защото само така се чувстват наистина себе си. Затова тръгват към онзи далечен хоризонт, където винаги е по-красиво оттук и никой преди тях не е стъпвал. Сред вълните, снега, джунглата те се чувстват по-комфортно, отколкото в най-луксозния хотел. Земята е удобното легло, звездното небе е романтичното осветление. Когато се завърнат, брадясали и изнемощели, но с онзи особен блясък в очите, карат и много други да се размечтаят за това как някой ден ще ги последват. Те обаче вече мислят за следващото приключение. Защото най-големият им ужас е да живеят обикновено. Такива хора винаги е имало и винаги ще има. И, слава Богу, защото точно те ни показват колко въображаеми са границите на човешкия дух. Сред тях обаче има един приключенец, който отива по-далеч, по по-труден начин и с по-фанатична упоритост от всички останали.

Казва се Майк Хорн. Роден е в Южна Африка, а в редките случаи, когато не се е запилял по най-отдалечените краища на планетата, живее в идиличното швейцарско селце Ле Мулен. Говори африкаанс, английски, испански, португалски, италиански, немски, френски, руски и холандски. Повечето му проекти задължително се споменават в едно изречение с израза „за първи път”. Животът му прилича на филм за Джеймс Бонд, в който агентът на Нейно Величество често е изправен пред смъртни опасности, но се измъква от тях с неповторима лекота, а пътьом забърсва поредната умопомрачителна красавица. С тази разлика, че нашият герой е семеен човек с две дъщери.

Началото на неговата фантастична история е на 16 юли 1966 г. На този ден Майкъл Фредерик Хорн се ражда в най-големия южноафрикански град Йоханесбург. Малкият Майк прекарва по-голямата част от детството си в катерене по дърветата, дълги велосипедни преходи и риболов с братята и сестрите си. На осемгодишна възраст вече може да преминава наведнъж по 300 километра с колелото. „Просто защото исках да видя какво има от другата страна на хълмовете – както сам разказва. – Южна Африка беше бойкотирана от останалия свят и може би това ме караше да искам да видя и други места.” Когато не е навън, той поглъща истории за приключенията на велики изследователи като Руал Амундсен, Ърнест Шакълтън и Робърт Скот и мечтае да пътешества с лодката на Жак-Ив Кусто. По онова време обаче най-голямото вдъхновение за бъдещия екстремен пътешественик е неговият собствен баща. Той е универсална личност – играе професионално ръгби на най-високо ниво, но се интересува и от наука, а по-късно в живота си ще защити докторат по психология. Майк се размазва от удоволствие, когато непознати спират по улиците баща му, за да го поздравят за отличната игра в поредния мач. Естествено, и Майк се увлича по ръгбито. Първата си повиквателна за южноафриканския юношески национален отбор по ръгби получава едва 13-годишен точно когато и баща му е извикан в националния отбор при мъжете. Обещаващият тийнейджър си представя как един ден ще си изкарва хляба със спорт, но родителите му го насърчават и да следва, защото искат да му осигурят достатъчно възможности в живота. Особено настоятелна е майка му, която е университетски преподавател по икономика.

„Ако се тревожиш, умираш. Ако не се тревожиш, пак умираш. Тогава защо да се тревожиш?”

Майк Хорн

Преди това обаче Майк трябва да отбие задължителната си военна служба. Постъпва в армията 18-годишен. През първата половина на 80-те години в югозападната част на африканския континент все още се води продължителната Гранична война, в която южноафриканските сили се бият на два фронта. В Ангола те подкрепят бунтовниците от Националния съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) в гражданската война срещу правителствените сили на Народното движение за освобождение на Ангола (МПЛА) — Партия на труда, които разчитат на помощта на кубински войски. В Югозападна Африка (днешна Намибия ) пък южноафриканските части са изправени срещу бойците от освободителното движение на Народната организация на Югозападна Африка (СУАПО), биещи се за независимостта на страната. Като част от силите за бързо реагиране на Специалните служби на Югозападна Африка Майк е изпратен на разузнавателни мисии в Ангола и Намибия, където за първи път се среща очи в очи със смъртта, но и с осъзнаването, че човек е способен на всичко, за да остане жив. Той разбира, че не може да се бори с обкръжаващата го среда, а трябва да работи в унисон с нея. Научава се да оцелява сам, дори да не разполага с нищо, и в условия, при които и най-малката грешка може да е фатална. Всички негови приятели загиват, единствен той се завръща жив, като губи единствено върха на един от пръстите си. „Мразя войната, защото от нея всички губят, но мисля, че тя ме подготви за това, което правя днес – споделя Хорн в интервюта години по-късно. – Казах си, че ако оцелея, ще изживея живота си пълноценно. Разполагаме само с 25-30 хиляди дни, така че по-добре да се възползваме максимално от всеки.”

„Живей живота, той е най-полезният и ценен подарък, който някога ще получиш.”

Майк Хорн

След като отбива военната си служба, Майк завършва кинезиология (вид спортна наука, занимаваща се с човешкото движение) и маркетинг мениджмънт в Университета в град Стеленбош. После започва работа във фирмата на чичо си, занимаваща се с внос и износ на свежи плодове и зеленчуци. Бизнесът е печеливш и много бързо Майк успява да се устрои добре – има луксозна кола и хубава къща с басейн. Нещо в живота му обаче липсва. Може би самият живот. В едно интервю за списание GQ години по-късно Хорн ще признае: „Бях само на 24 и животът ми трябваше тепърва да започне, но осъзнах, че всъщност е приключил”. Мечтата да си изкарва парите със спорт и да прекарва дните си на открито обаче все още е жива. През 1990 г. Майк организира прощално парти, подарява цялото си имущество на роднини и приятели освен една раница с дрехи и се мята на първия възможен полет извън страната. Заради санкциите срещу Южна Африка по онова време поданиците й могат да пътуват свободно само до Великобритания, Израел и Швейцария. За Майк посоката е алпийската страна.

В Швейцария той бързо започва работа като ски учител и планински водач. Използва уменията си в екстремните ски и каяка, за да се снима в телевизионни реклами. Не се бави и със създаването на семейство. Жени се за Кати, а скоро се появяват и двете му деца – Аника се ражда през 1993 г., а година по-късно и Джесика. Приключенецът обаче не го свърта на едно място и в следващите години той се отправя на експедиции по целия свят, всяка – по-дръзка и трудна от предишната. Всичко започва през 1991 г. в Перуанските Анди, където се спуска с делтапланер от връх Уаскаран (6768 метра) и с ривърборд по най-дълбокия каньон в света Котауаси. Ривърбордът, известен още като хидроспийд, представлява нещо средно между дъска и миниатюрна лодка, върху която се ляга по корем, а за управление използваш плавниците на краката си. Изработена е от синтетични материали и е пълна с въздух. Четири години по-късно Майк чупи световния рекорд за най-високо спускане по водопад с такова плавателно средство – 22 метра по водопад на река Пакуаре в Коста Рика.

Амазонка

За първи път обаче наистина попада във фокуса на вниманието на световните медии през 1997 г., когато за шест месеца прекосява сам Южна Америка. В подготовка за изпитанието тренира няколко седмици с бразилските специални служби. После тръгва пеша от Тихия океан, изкачва се 600 километра до извора на река Амазонка в Перуанските Анди, а след това се спуска по цялото й протежение (6400 километра) с вече познатия ривърборд. Майк си е подготвил домашното и се спуска по реката, когато тя е по-пълноводна, а с това намалява вероятността да бъде атакуван от пирани, защото те са най-опасни, когато нивото на водата е ниско и няма достатъчно храна. Освен това той се придържа към средната част на реката и към по-бързите води, за да избегне кайманите. Понякога обаче все пак му се налага да влезе в близък контакт с тях… за да ги използва като храна. Няма друг избор, защото размерите на ривърборда не му позволяват да носи провизии със себе си. Така че за оцеляването си той разчита изцяло на онова, което намери по пътя през джунглата. За целта използва като ориентир маймуните – каквото ядат те, е подходящо и за човека. „А ако маймуната не яде нищо, винаги можеш да изядеш нея”, прагматично отбелязва Майк. Опасните същества са навсякъде в реката и на сушата – рибката кандиру, която е привлечена от миризмата на урина и фекалии и спокойно може да навлезе в съответните човешки отвърстия, гигантски мравки, хранещи се с плът, отровни растения.

„Нулева ширина”

Две години по-късно Хорн се отправя на още по-смела авантюра, разбира се, пак такава, която никой преди него не е опитвал. Мнозина са правили околосветски пътешествия, но Майк приема този термин съвсем буквално и решава да завърти кръга около Земята по цялата дължина на Екватора. А за да е още по-интересно (или трудно, но за него това са синоними), пътува сам и без моторизиран транспорт. Което в неговия случай означава придвижване пеша, с велосипед, кану и с 8,5-метров минитримаран, без да се отдалечава на повече от 40 километра от най-дългия паралел. Надморската височина по маршрута му варира от 0 до над 5000 метра.

Всъщност експедицията е на път да се провали още преди да е започнала. Майк и брат му наемат ремарке, за да превозят яхтата от западното крайбрежие на САЩ до Маями, откъдето пък тя ще стигне до началната точка на голямото пътешествие – бреговете на Западна Африка. Двамата Хорн гонят стриктен график и успяват да прекосят Щатите само за два дни. Пристигнали в Маями, паркират ремаркето до заведение за бързо хранене, за да си купят сандвичи с последните си пари. В това време обаче служителите на местната версия на „Паркинги и гаражи” решават, че ремаркето е паркирано неправилно, и го вдигат с „паяк”. Когато Майк излиза от заведението, изпада в ужас – знае, че няма нито време, нито средства да си върне „арестуваната” яхта, а без нея просто няма как да прекоси трите океана, които го очакват, и експедицията отива на кино. Обезумял, той скача в шофьорската кабина на „паяка”. В последвалата кратка схватка шофьорът се отървава с кървяща ръка и насинено око. Майк е невредим, но го грози арест. Щом разбират към какво се е запътил обаче, пристигналите полицаи отказват да го приберат на топло.

След тези неочаквани премеждия приключението вече може да започне. Майк тръгва на 2 юни 1999 г. от столицата на Габон Либревил и пресича Атлантическия океан до Бразилия с тримарана. Малката подробност е, че всъщност е пълен новак в мореплаването и се налага да чете инструкциите за употреба на яхтата, за да се справя с управлението й. После са му необходими около три месеца, за да прекоси вече познатата му южноамериканска джунгла и Андите до Еквадор. Следва преминаване през Тихия океан до Индонезия, където трябва да си пробива път през гъстите джунгли на Борнео и Суматра. Ред е на Индийския океан, а последният етап е пресичането на Африка от Сомалия до Габон. На 28 октомври 2000 г. около 17 месеца след началото Майк отново влиза в Либревил, за да измине и последните от общо над 40-те хиляди километра по маршрута на експедицията „Нулева ширина”. Преди това му се налага да надхитря наркотрафиканти, армии и въоръжени бунтовници в Африка и Южна Америка. Да се справя с ухапване от змия, което го оставя за няколко дни ослепял и в полусъзнание. С малария, мусони, ветрове със скорост 180 км/ч, 15-метрови вълни и дори със смъртна присъда в Конго, където го вземат за шпионин, но полицай го спасява. Когато се движи по река или блато, често спи в кануто си, но завали ли проливен дъжд трябва да изгребва водата от него, за да не потъне. За околосветската си обиколка южноафриканецът е отличен през 2001 г. с наградата „Лауреус”, присъждана на спортисти с изключителни постижения и известна като спортния „Оскар”.

„Арктос”

Тази обиколка на глобуса може би не е достатъчно екстремна за Майк, затова той веднага насочва погледа си към една друга – по-къса като разстояние („едва” около 20 000 километра), но още по-опасна и, разбира се, непостигана от никой друг. Експедицията „Арктос” предвижда приключенецът да пътува около Земята, като следва линията на Северния полярен кръг. Отново сам и без моторни превозни средства, с лодка, каяк, ски, ски кайт и пеша, в нечовешки студ (до минус 59 градуса по Целзий) и силни ветрове, а през голяма част от времето – и в непрогледна тъмнина. Не използва дори кучешки впрягове, а вместо това тегли целия си багаж в тежка шейна. За оцеляването си разчита и на ценните съвети на ескимосите, които го учат на ценни неща като това да разпознава по следите й дали една мечка е гладна или сита. Но през по-голямата част от времето е напълно сам. Години по-късно в едно интервю Майк ще обясни мотивацията си толкова често да се впуска в самостоятелни приключения така: „Винаги съм обичал сам да се грижа за себе си. По този начин се опознах доста добре. А когато се научиш да живееш със себе си, можеш да живееш и с другите. Защото има неща, които човек не харесва в себе си, и се разочарова от собственото си представяне”. Хорн със сигурност няма основания да е разочарован от постиженията си по време на „Арктос”, защото успява да преодолее невиждани до момента трудности, а през цялото време се движи в посока, обратна на преобладаващите ветрове и океански течения.

Потегля на 4 август 2002 г. от Нуркап (Северният нос) на норвежкия остров Магерьоя в Баренцово море на път за Гренландия. Неволите му започват още в началото на пътешествието. След удар в плаващ дънер лодката му в продължение на пет дни и нощи пропуска ледена вода. Заобикаля го гъста мъгла, от която изплуват айсберги с размерите на малки планини. Майк успява да се добере до Гренландия и поставя рекорд за скоростното й прекосяване. По-късно се разминава на косъм от смъртта една нощ, когато ледът внезапно се пропуква само на два метра от палатката, в която спи. Насред ледената пустош на Канадска Арктика екстремният пътешественик оцелява и в… пожар. Една от бензеновите му бутилки, които използва, за да приготвя храната си и за отопление, експлодира в резултат на рязко повишилите се външни температури. Горивото влиза в контакт с малко пламъче от преносимия котлон и се възпламенява. Горящата течност покрива лицето на Майк, изгаря напълно брадата и веждите му, превръща челото му в голям обгорен мехур и отваря сериозна рана на носа му. Но изгарянията са бели кахъри в сравнение с това, което следва. Хорн инстинктивно е пуснал бутилката на пода на палатката и горивото се е разпиляло навсякъде. По-голямата част от дрехите и оборудването му са в пламъци. Пламъците заобикалят и самия Майк и преграждат пътя му към изхода на палатката. Той опитва да се измъкне от задния й край, като разкъса найлона, но мобилният му дом е здраво изработен и не поддава. Хорн решава да среже материята, но в паниката не може да открие ножа си. Палатката е огнеупорна и е единственото нещо наоколо, което не гори. Вместо това започва да се топи. Нажежени до бяло капки течен найлон валят върху Майк и подпалват и термобельото му. Топенето на палатката обаче има и положителен ефект – на мястото на преддверието й вече зее голяма дупка. Хорн се хвърля през нея и пламъците и започва да се търкаля в снега, за да облекчи изгарянията по лицето си и да загаси горящите си дрехи. Внезапно осъзнава, че ако не спаси поне един GPS и сателитния си телефон, няма да може да се свърже с жена си и да потърси помощ. Най-близкото село е поне на 10 дни пеша. Затова без колебание се мята обратно в пламъците и изнася каквото може от огъня. Положението не е розово. Стои на леда само по обгорено бельо и чорапи. В шейната си има резервен чифт ръкавици и шапка, ботушите му също стават за носене. Но палатката, спалният чувал, топлите дрехи и котлонът са загубени. Затова Майк си построява иглу и успява да се свърже с цивилизацията. Молбата му е просто да му донесат ново оборудване, за да може да продължи от там, където е. Вместо това канадската полиция взема нещата присърце, организира цяла спасителна операция и буквално го довлачва против желанието му в най-близкото населено място. По-късно приключенецът ще признае в книгата си „Покорителят на невъзможното” (Conquering the Impossible): „Събрах смелостта да преодолея много от изпитанията, пред които се изправих, само защото нямах представа колко страдание все още ме очакваше. Ако знаех това, което знам сега, никога нямаше да мога да потегля отново”.

Майк има и близки срещи с полярни мечки, а веднъж се изправя очи в очи с една от тях, въоръжен само със сигнален пистолет с една ракета. Най-големият сухоземен хищник на планетата упорито се приближава към полярника, а в безизходицата си той решава да импровизира. Майк се разкрещява, мечката се вцепенява, обръща се и изчезва.

Проектът „Арктос” включва и немислимото прекосяване на Сибир през зимата. Освен със суровото време и непроходимия терен в Русия Майк се сблъсква и с трудности от чисто бюрократичен характер. Изследователят е пропуснал да си набави разрешение за пресичане на територията на Чукотка, както и необходимите документи, за да може да внесе в страната GPS устройство, сателитен телефон и оръжие. Затова още при стъпването си на руския бряг е арестуван от граничните войски. Сговорчивите местни представители на властта му обясняват, че всъщност много харесват това, което е тръгнал да прави, но законите са си закони и той не може да продължи без необходимите документи. Изваждането им отнема на Майк цели три месеца, които той прекарва предимно в скромна хижа насред безкрайната тундра на Аляска на около 40 километра от задрямалото градче Ноум. Поддържа форма, като тича, влачейки след себе си две гуми от джип. Накрая все пак успява да продължи по пътя си, а в началото на ноември 2004 г. след около две години и три месеца скиталчество в арктическата пустош пристига там, откъдето е потеглил – Нуркап.

Свидетелство за борбата на приключенеца със стихиите са снимките, на които лицето му не се вижда, потънало в гората от ледени висулки по качулката, маската, брадата и мустаците му. Освен лицето и пръстите, и дробовете на Майк измръзват. По време на прехода денонощията на Хорн продължават по 30 часа. В шест от тях спи, още четири часа му отнема храненето, а останалите 20 посвещава на придвижването си напред. Безкрайните дни и нощи насаме със себе си и мислите си Майк оползотворява съвсем целенасочено. Когато пристига в Нуркап, той вече е „конструирал” в главата си и последния детайл от едно превозно средство, което ще се превърне в негов незаменим помощник по време на следващите му експедиции. Яхтата „Пангея” е истинско произведение на мореплавателското изкуство и чудо на съвременните технологии, но до построяването й има още време. Майк все още не е приключил с най-северните краища на планетата.

До Северния полюс

Следващата му цел е най-северната точка на света. Типично в свой стил обаче Хорн решава да достигне до Северния полюс, както никой не го е правил. Периодът на експедицията, януари–март 2006 г., съвпада с полярната нощ, когато температурите са най-ниски. Майк вече е станал прочут с „алергията” си към моторизирания транспорт, затова пак напредва на ски, а не ползва и кучета. Единствената разлика с предишните експедиции е, че този път не е сам. Сформира екип с друг легендарен изследовател – норвежеца Бьорге Оуслан, който има ненадминат опит в северните полярни ширини. Двамата тръгват от руския нос Арктически и в продължение на 60 дни и 5 часа влачат шейните си по 15 часа дневно в мрак и студ през огромни ледени блокове и по тънък лед, но достигат заветната цел. През голяма част от времето изследователите на практика тъпчат на едно място заради постоянното движение на ледовете на юг. Едва ли има нещо по-отчайващо от това да влачиш шейната в продължение на часове, за да установиш след няколко часа сън, че ледът те е върнал там, откъдето си тръгнал. Парадоксално или не, по време на самата експедиция Майк и Бьорге не се харесват особено и разменят едва по две-три думи на ден, увлечени в някакъв вид алфа мъжкарско съревнование. След достигането на полюса обаче стават като братя.

Изпитанията за Майк не идват само от лошите атмосферни условия, но и от представителите на арктическата фауна. Една полярна мечка буквално сяда на корема на Хорн, докато той е в палатката си. Хищникът си харесва шейната на Майк и започва да тършува за храна в нея. Докато разкъсва багажа, мечката довлачва шейната до палатката, а за да й е по-удобно, решава да приседне точно върху изследователя. Той успява да запази хладнокръвие, изчаква звярът да се оттегли и така се разминава без сериозни наранявания.

В Хималаите

В следващите години Майк се разнообразява и с други „студени” занимания, но добавя и екстремните височини към приключенския коктейл. През 2007 г. изкачва заедно с Жан Троайе, Фред Ру и Оливие Родюи хималайските върхове Гашербрум I (8080 м) и Гашербрум II (8035 м), без да използват кислородни апарати и високопланински носачи. Завръща се в Хималаите през 2010 г. и в същия стил изкачва Броуд Пик (8051 м) в екип с Кьоби Райхен. След още три години с Ру и Райхен опитват да покорят най-смъртоносния връх на планетата – К2. Първоначално всичко изглежда идеално за атаката на високия 8611 метра връх: времето е хубаво, топло е, няма вятър. Постепенно обаче Майк и съекипниците му усещат, че нещо не е наред. Не са сигурни какво точно. Може би просто звукът от стъпването на краката им в снега им подсказва, че той вече не е със същата консистенция. На височина 7600 метра решават да се върнат. Един новозеландски екип, който катери близо до тях, обаче решава да продължи нагоре и малко по-късно загива в лавина. Интуицията е спасила Майк от почти сигурна смърт. По този повод той казва: „Вътрешният глас е нещо, което всички имаме. Той се развива в зависимост от уменията и таланта ни, но трябва да бъдеш отворен към него, за да натрупаш това познание. Вътрешният глас е подхранван от човешкия ни стремеж за оцеляване, но трябва да слушаш. За съжаление не винаги го правим”.

Година след неуспешния опит на К2 Хорн и Ру изкатерват друг хималайски връх – Макалу (8485 м), прочут с откритите си, стръмни склонове и тесните си хребети. Разбира се, както и при всички предишни изкачвания, нямат допълнителен кислород и носачи.

„Пангея”

От всичко прочетено дотук човек би могъл да си изгради впечатлението, че Майк Хорн е непоправим социопат, вълк единак, който се чувства най-добре, когато е сам, далеч от цивилизацията и прави немислимите си подвизи единствено за собствено удовлетворение. Със следващия си проект обаче той доказва, че това е много далеч от истината. Поредицата от експедиции „Пангея” се върти около идеята за споделяне на приключенията със следващото поколение и има за цел да обърне внимание върху необходимостта да запазим красотата на планетата си непокътната. Майк организира в периода 2008–2012 г. общо 12 експедиции, обиколили всичките седем континента – от Ушуая в Аржентина през Антарктида, новозеландските фиорди, Малайзия, Индия, Монголия, Хималаите, Сибир, Исландия, Гренландия до Северния полюс и много други вълнуващи места. Във всяка от експедициите Хорн кани за свои придружители млади изследователи на възраст между 15 и 20 години от 40 страни. Близо стоте щастливци са избрани след сериозен подбор. Всеки от хилядите кандидати трябва да изпрати свое видео представяне, а 16 избраници преминават през тежък 10-дневен подготвителен лагер, в който се катерят, посещават глетчери, научават се да оцеляват в екстремни условия, усвояват нови технологии, фотография, оказване на първа помощ. След това Хорн и екипът му подбират 8-10 човека за всяка от експедициите, а тях ги чакат вълнуващи занимания като изследване на ледените полярни шапки, пустини, океани, реки и езера, планини, джунгли и тундра. Спътниците на Майк не плащат нито цент за приключението. Всички разходи – от термобельото им през слънчевите очила до самолетните билети, са поети от южноафриканеца и спонсорите му. С проекта „Пангея” Хорн иска да привлече вниманието върху неописуемата красота на планетата и уязвимостта на природата с надеждата, че това би породило естествен стремеж към опазването й. Затова говори и мотото на експедициите и въобще на цялата дейност на Хорн: „Изследвай, научи, действай”. Целта е постигната, защото младите спътници на Майк стартират над 100 екологични проекта, след като се завръщат в страните си. Участниците в експедициите „Пангея” обикалят света на борда на едноименната яхта. 35-метровият съд е произведен по плановете на Майк от концерна „Даймлер”. Яхтата може да плава дори сред ледове. Двумачтовата лодка е изградена от екологични материали и захранвана от соларни панели и малки вятърни турбини. Всички отпадъци на борда се рециклират.

Мотиватор

Човек, преминал през толкова потенциално животозастрашаващи ситуации, със сигурност има какво да каже на всеки, тръгнал да постига нещо голямо или просто да сложи ред в живота и делата си. Майк е и много успешен мотивационен говорител. Под „успешен” нямаме предвид приходите, които получава от тази си дейност, а най-вече резултатите от нея. Речите и самото присъствие на Хорн оказват особено силно влияние върху различни спортни отбори. Седмици преди Световното първенство по футбол през 2014 г. в Бразилия германският национален отбор прекарва известно време на борда на яхтата „Пангея”. Какво точно е говорил Майк на немските футболисти по време на пътешествието, не е ясно, но всички слизат на брега силно впечатлени и мотивирани, а капитанът Филип Лам обобщава: „Невероятно е какво може да постигне човешкото тяло”. Месец и половина по-късно играчите на треньора Йоахим Льов също постигат нещо, което не се е удавало на никой преди тях – стават първият европейски отбор, спечелил световната титла в Америка, а на полуфинала прегазват домакините от Бразилия със 7:1 – една от двете най-големи загуби в историята на най-успешната футболна нация. Естествено, триумфът на Германия далеч не е заслуга само на Хорн, но историята показва, че той е имал трансформиращо въздействие и върху много други тимове. Като например сънародниците му от южноафриканския национален отбор по крикет. През 2012 г., след като Майк ги е завел на четиридневен лагер в Алпите, те побеждават тогавашния номер едно в световната ранглиста отбор на Англия и заемат неговото място на върха. Приключенецът ги надъхва с простички думи: „Ако загубя, аз не губя мач, а живота си. Затова моят ангажимент към нещата, които правя, е малко по-различен от това просто да изляза и да играя. Играйте и вие сякаш животът ви зависи от това”.

Един друг национален отбор по крикет също се възползва по най-добрия начин от ефекта „Хорн”. Треньорът на индийските национали Гари Кирстен кани Майк да участва в подготовката на възпитаниците му за Световната купа през 2011 г. По време на турнира индийците правят чудеса от храброст и след 28-годишно прекъсване печелят втората световна титла в историята си. Майк жъне успехи и в клубното първенство на Индия. Отборът по крикет „Колката Найт Рейдърс” го наема, след което записва девет поредни победи и става шампион на страната.

От опита и надъхващата мъдрост на Майк човек може да почерпи и напълно безплатно. Достатъчно е да посети сайта му. Там още в началото на заглавната страница Хорн публикува зашеметяващи снимки от своите пътешествия по света, обикновено придружени с негови мисли. В устата на всеки друг цитатите най-вероятно биха звучали като клиширани лозунги от евтина книга за самопомощ, но когато техен автор е един от най-коравите мъже, раждали се някога, изглеждат едновременно простичко и вдъхновяващо.

„Животът никога няма да ти даде достатъчно време да направиш всичко, което искаш.”

Майк Хорн

Лична трагедия и „Полюс до полюс 360”

Майк не би бил Майк, ако не си поставя все по-сериозни задачи. На 19 февруари 2015 г. любимата му Кати умира от рак на гърдата. Той винаги е твърдял, че едно от нещата, които го движат най-силно напред дори и в невъзможни условия, е знанието, че тя го чака да се завърне от поредната авантюра. Сега за първи път няма да е така. Но той е решен да завърши проекта си дори и само в нейна памет. След като вече обиколи света от изток на запад, време е да го направи и от север на юг. За целта ще ходи, ще се пързаля със ски, ще гребе с каяк и ще плава в продължение на общо над 40 000 километра. След 20-месечно отлагане на 8 май 2016 г., точно в 16:15 часа местно време яхтата „Пангея” напуска под звуците на духов оркестър кея пред яхтклуба на Монако. В първия етап от експедицията тя отвежда Хорн през Атлантическия океан и Кейптаун до Антарктида. Майк пресича около четири месеца ледения континент отново сам и на ски, а по пътя преминава през Южния полюс. Междувременно „Пангея” го чака от другата страна на Антарктида, откъдето предстои нов етап на вода – през Тихия океан и Беринговия проток чак до Северния ледовит океан. Там Майк слиза от вярната си лодка и по вече познатия начин по ледовете стига до Северния полюс. Нечовешкото усилие изисква и сериозно количество енергия, затова Майк планира да приема по 8-12 хиляди калории дневно по време на арктическата част от експедицията си. Това включва много мазнини като зехтин, кокосово масло, сурови ядки (най-вече макадамия). След като прекосява ледената полярна шапка за около четири месеца, приключенецът се качва отново на борда на „Пангея” до бреговете на Гренландия, за да се прибере в Европа.

„Когато надминеш предела си, откриваш вътре в себе си нови предели, за които дори не си подозирал.”

Майк Хорн

А после? Изглежда, че вече не остават много предизвикателства, достатъчно мащабни за амбициите и свободолюбивия дух на този мъж от стомана, който съвсем скоро ще навърши 50. Може би експедиция през всички континенти, океани и полюси? Или дори приключение в Космоса? Каквото и да е, сигурни сме, че Майк Хорн пак ще ни изненада и удиви. Той най-добре обяснява защо: „Моите начинания не биха издържали и най-простия тест на здравия разум. Изпълнявам по напълно професионален, високоорганизиран и добре обмислен начин проекти, които повечето нормални хора биха сметнали за симптоми на психотично смъртно желание. Но това е, което правя. Аз съм екстремен приключенец точно както други са продавачи на книги, учители или касапи. Отхвърлям етикета „суперчовек”, който някои се опитват да ми лепнат. Не искам да бъда и не съм нищо повече от обикновен човек, който прави неща извън рамките на обикновеното. Ако има нещо, което ме отличава от съвременното общество, може би това е силната ми решителност, отказът ми да бъда спрян от което и да е препятствие”.

Заглавна снимка на статията – Mr John Balsom