По света с FunKooks

В горещото лято, мечтаем за топли места и вкусна храна, затова с Дроб и чили “тръгваме” на пътешествие заедно с Рене и Джун Йошида, които ни пренасят виртуално в Африка, Азия и обратно в Европа, в разноцветния Истанбул, където човек може да се изгуби във вкусове, аромати и гледки.

В трети епизод на подкаст поредицата “Вкусът като пътешествие”, срещаме Рене и Джун Йошида от FunKooks, които пътуват по света за опитват храна и за да пренасят добрия вкус у нас. Двойка в живота, но и професионално, те продължават да творят кулинарни проекти, какъвто е и FunKooks. 

Джун е наполовина японец, наполовина българин, но с гръцки корени в семейството си, професионален готвач и твори изкуство в кулинарен аспект, но не само – в някои среди е известен и като диджей – Happy DiscoPigg и пуска диско и фънк от диджейския пулт. При Рене кулинарното приключение започва като хоби. Водила рубрика за „Бакхус“, гост-готвач в много заведения в София, включително и в „Щастливото прасе“, прави авторски вечери.

Новият проект на Джун и Рене е блогът Funkooks, в който те споделят авторски рецепти, както и други интересни неща, свързани с готвене, пътешествия и интересни хора. Идеята им е да покажат на българите, че с познати и непознати продукти могат да се направят невероятни комбинации. Като туршията от зелени бадеми, която ние опитахме при тях. Двамата правят и pop-up ресторант и готвят за частни събития.

Отправяме се на фюжън пътешествие по света, из традиционни и нови вкусове, и всякакви кулинарни експерименти. Слушаме разкази за Виетнам, Занзибар, Турция и се връщаме на родна земя, за да чуем кои са местните кулинарни рок звезди.

Виетнам преди пандемията

Джун и Рене отиват в Ханой, Витнам малко преди ковид пандемията да завземе света, на гости на приятели за да посрещнат Нова година. По това време на годината във Виетнам почти нищо не работи, но въпреки това семейство Йошида прекарват страхотно там. Макар че виетнамската кухня в чужбина все още се слави с ястията Фъ и Бан Ми, пълният спектър на виетнамската храна е симфония от възхитителни текстури, ярки и пикантни вкусове. Джун разказва с вдъхновение за подправките, билките и всички онези малки неща, които правят един обикновен Фъ най-вкусното нещо на света.
Виетнамците обичат храната си и готвачите използват максимално изобилието от продукти и специални съставки на всеки регион, за да приготвят ястията си. В северната част на страната, храната е известна със своята простота, ястията в централен Виетнам са щедри на подправки и количество, а южняците обичат да добавят захар. Джун споделя, че има много и различни на вид регионални супи, като напр. бун ок (Bún ốc) с охлюви – подобно на типичното Фъ, сервирано с много зелени подправки и кумкуат.

Но нека да ви разкажем малко за Фъ (Phở) – типичното виетнамско ястие, като думата phở се отнася до вида на юфката, използвана в рецептата. Плоските оризови фъ танцуват със средно изпечени парчета говеждо или варено пилешко месо в обилен говежди бульон. По-популярната от двете широко известни разновидности е Фъ Ханой, произхождащо от севера, което се отличава с бистър бульон и се овкусява само с лимон и резени чили. Южната версия, Фъ Нам е с по-мътна отвара и се сервира с букет от пресни билки като бобови кълнове, босилек и мента.

Тайната на добрата купа Фъ се крие в бульона. Обикновено бульонът е наситен с ароматен звездовиден анасон, карамфил и канела, които придават естествена сладост на сместа. Това ястие се среща на почти всеки ъгъл на улицата и всъщност се консумира за закуска, без да е известно на чужденците.

Отивайки към морския бряг на Виетнам и оставяйки зад себе си виетнамското шкембе и домашно тофу с зелен лук и люти чушки, Джун и Рене откриват богатството на морския свят, опитвайки различни видове стриди, раци, миди, змиорки и дори вкусна оризова каша със стриди.
За финал ни разказват и за разкошни ресторанти с имперска виетнамска кухня, като с почуда разбираме, че ако във виетнамски ресторант се предлага вино, значи мястото си струва. А към България Джун и Рене си отнасят и черен пипер с уникален флорален аромат.

Ароматите на Занзибар

След Азия, Джун и Рене не остават задълго в България, а се отправят към Африка, към небезизвестния Занзибар, но не с идеята да лежат по плажовете, а да изследват ароматите и вкусовете на архипелага. Джун ни въвежда в историята на Занзибар, която има отношение и към кулинарните традиции.

Кухнята на Занзибар отразява няколко разнородни влияния, което е следствие от мултикултурния и мултиетнически характер на наследството на Занзибар. Тя е смесица от различни кулинарни традиции, включително банту, арабска, португалска, индийска, британска и дори китайска кухня.

След пристигането на първите арабски търговци през III в., които проправят път на индийските и персийските кораби, местното население, говорещо езика банту, постепенно се приобщава, което дава началото на днешната суахили култура. Около VII в. се появява ислямът и днес мнозинството от 1,5 млн. занзибарци са практикуващи мюсюлмани. Кухнята също е променена от ислямската религия (алкохолът и свинското месо са табу).

През IX в. оманци, йеменци и персийци донасят на Занзибар нови ястия и съставки, най-вече подправки, кокос, манго, цитрусови плодове и ориз. Една от най-разпространените занзибарски рецепти, оризът пилау (т.е. ориз, кокосови орехи, ядки и подправки), ясно отразява арабския си произход.

Оманците донасят и нови подправки, и в резултат на това индийски рецепти като чатни, масала, биряни, къри, рибни питки и самоса (самоса) попадат в Занзибар. Повечето рецепти с чужд произход са адаптирани към наличните на острова съставки, като по този начин се ражда до голяма степен една оригинална “фюжън” кухня.

И макар Рене да споделя, че не са имали богат кулинарен опит на острова, културата на Занзибар е дълбоко преплетена с подправките и това се забелязва силно в местните ястия. Първите жители на Занзибар са бантуси, дошли от континенталната част на Танганайка. Те се били рибари и затова диетата им се състояла предимно от морски дарове, като риба тон, скумрия, омар, калмари, октоподи и стриди. Това може да се опита и днес в Занзибар и то в навсякъде и в огромно разнообразие.

Други съставки и рецепти, донесени от бантусите, които се срещат в днешната занзибарска кухня са обикновеният боб, сладките картофи и яхнията от козе месо с царевичен грис, която Джун определя като много вкусна.

Истанбул за начинаещи

Връщаме се в Европа, за да отворим сетивата си за Истанбул – град на изключително многообразие от култури, вкусове, гостоприемност, топлина и…блажени котки и улични кучета, живеещи в пълна хармония заедно по улиците на града.

Джун споделя, че това, което е определящо за добрата кухня в Истанбул е профилирането на местата в определен тип кухня, напр. място където можеш да ядеш само кюфтета, но местните правят само и единствено това и то от десетки години насам!

Не подминаваме и суб-продуктите, на които Джун явно е почитател и вече знаем какво да опитаме там – келе пача с телешка или агнешка глава, както и кукуреци с агнешки чревца с подправки и топъл хляб.

Пълнените миди пък се оказват жесток хит – с ориз, подправки, от които задължително канела, и сушени плодове.

Разбираме и къде да ядем най-добрите well-done бургери в Истанбул, близо до Таксим – Islak burger, където приготвят всичко на пара.

И не подминавайте азиатската част на Истанбул, където се крият най-яките места за хранене. А ако имате нужда от напътствия за Истанбул, винаги можете да пишете на FunKooks за повече инфо.

За финал, стъпваме отново на местна земя и откриваме къде обичат да хапват Рене и Джун, когато са в София.

Можете да чуете епизодa във всички познати платформи – Spotify, Apple Podcast, Pocket Casts и Google Podcasts.