Валенсия – градът на съвършената хармония
Валенсия е място с огромни плажни ивици, прохладни паркове, гигантски палми и топли усмивки. С горещи лета, вкусна храна, зашеметяваща архитектура и лежерна атмосфера.
Тук се намират най-скъпият мост (4,5 милиона евро) и най-тясната сграда в света (107 см). И пак тук е родена паелята. Името на едно от най-популярните ястия с ориз идва от латинското patella. Така се наричала плоската плоча, на която в далечни времена се принасяли дарове на боговете. Много векове по-късно в малките рибарски селища на брега на сладководната лагуна Албуфера, южно от Валенсия, за първи път е приготвена паеля в днешния ѝ вид. Затова средиземноморският град и околният регион се считат за нейно родно място. Тя се приготвя в плосък и плитък тиган и включва 10 съставки – ориз, пиле, заек, вода, домати, зелен фасул, боб, шафран, зехтин и сол. Местните я обичат с прясно изцеден лимонов сок отгоре и я консумират на обяд. Не че ще ви откажат, ако я поръчате за вечеря, но смятат за неприемливо да си легнете с корем, пълен с ориз.
Най-голямата паеля
Цели 110 000 души напълват кореми през 2001 г., когато валенсианският шеф Антонио Галбис и екипът му подготвят най-голямата паеля с 6000 кг ориз и 12 500 кг месо и влизат в Рекордите на „Гинес“. Валенсианци вече направиха и първите стъпки паелята да бъде призната за нематериално наследство на човечеството от ЮНЕСКО (на италианците им отне повече от 8 години, докато организацията включи неаполитанската пица в списъка си). Ястието е толкова популярно, че дори си има собствен емотикон. Първият е пуснат през 2016 г. и включва скариди, грах и миди. Но тъй като съставките не съответстват на автентичната рецепта, под силен натиск от местните жители символът е преработен. Ако не искате да пускате емотикон, а да пробвате истинска паеля, най-доброто място да го направите е крайбрежната алея на стария рибарски квартал Ел Кабанял.
Легендата за орчата
Валенсия има още един гастрономически символ – орчата. Напитка на растителна основа, която се прави от смачкани тигрови ядки (чуфас) с добавени вода, захар и канела. Легендата разказва, че Хайме I Арагонски, крал на Валенсия от 1238 г. до 1276 г., я опитал за първи път от млада жена в района Орта Норт, северно от Валенсия. Когато му поднесла напитката, той казал: „Това не е мляко, това е бяло злато, хубаво момиче“. Освежаващите и хранителните свойства на напитката са я превърнали в любима на поколения валенсианци през горещите летни дни. „Бялото злато“ се поднася с фартон – пандишпанен сладкиш, направен от брашно, мляко, захар, олио и яйца. Дългата му форма позволява да се потопи до дъното на чашата.
Напитката ви за купон във Валенсия обаче е с друго име и състав – „Валенсианска вода“ (на местния валенсиански език – Aigua de València). Не се подлъгвайте по невинното ѝ название. Вкусният коктейл не съдържа и капка вода, а портокалов сок, шампанско, водка и джин. Можете да се разхладите и с местната бира Fallera Follonerа. Продава се целогодишно, но е направена специално за най-голямото улично парти в Европа.
Las Fallas – цветен карнавал от емоции
Празничната магия, наречена Las Fallas, обхваща града всяка година през март. Това е времето, в което огнената природа на испанците се разгръща в 20-дневен цветен карнавал от емоции, фойерверки, музика и танци. Подготовката започва месеци преди това. Всеки квартал си има духов оркестър, който подготвя програма. Жителите на Валенсия се разделят на групи и правят статуи, които по-късно ще бъдат изложени на 350 различни места в града. Това е моментът, в който русалки, змейове, нимфи и всякакви подобни митични същества оживяват. Фигури на световни знаменитости, футболисти, политици и исторически личности, изработени виртуозно от дърво, смола, папие маше и други горими материали, се извисяват до 15 метра височина и наблюдават местните хора, които разказват историята на Испания с костюми, вместо с думи. Дами с пищни копринени рокли (цената на една започва от 1500 евро и стига до 15 000 евро) и сложни прически танцуват в ритъма на празника. Гвоздеят в програмата е ритуалното изгаряне на всички статуи. Традиция, която символизира захвърлянето на старото и отърсването от лошото. Символично „прераждане“ за пролетта.
