Минимализмът като философия на живот

Откъс от статията на арх. Александър Йончев „Минимализмът“, която може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Минимализмът е термин, който в последните години значително засили присъствието си в общественото пространство. Завихрила се е някаква мода около думата, но дали тя се използва на място, или просто е станала клише за всичко, което има малко по-изчистена визия?

Ако попитате някой средностатистически интелигентен и ерудиран човек какво е минимализъм, той вероятно ще ви отвърне, че това е течение в културата, засягащо архитектурата, дизайна, изкуството и лайфстайла. И този отговор би бил напълно правилен. Но отвъд видимото му изражение минимализмът е преди всичко житейска философия, чиито принципи се коренят в стремежа към един по-семпъл и близък до природата на човека живот. 

Не е случайност, че взаимодействието със заобикалящата среда, инстинктът и рефлексите на съвременния човек са далеч по-слаби от тези на първите хора. Желанието ни да се развиваме като цивилизация ни отдалечава все повече от вродената ни природа. Напредъкът на съвременните технологии и засилването на присъствието ни във виртуалния свят за сметка на реалния играят основна роля в нашето отчуждаване от корените ни.

Навярно това е нормално, тъй като е резултат от нашата естествена еволюция. Стремежът на хората към прогрес е също толкова важна част от тяхното същество, колкото е и връзката им с природата. Точно тук се корени един основен въпрос: доколко можем да се отдалечим от нея, без да загубим човешкото в себе си? 

Минимализмът като начин на живот

Отговорът на този въпрос се крие в баланса: ако искаме да го запазим, трябва да компенсираме това отдалечаване. И понеже добавяме нови и нови прегради между нас и нашата природа, трябва и да премахваме ненужните такива. Това означава да имаме критично мислене, да умеем да отделяме необходимото от излишното, да живеем с това, което наистина ни трябва, а не с всичко, което можем да си позволим. Иначе казано – да бъдем минималисти.

Борбата за постигане на баланс съществува от десетилетия, столетия, а дори и хилядолетия в някои източни култури. В Япония например, макар и на местно ниво да не е дефиниран като „минимализъм“, стремежът към баланс и близост до природата са част от ДНК-то на обществото. Японският минимализъм е един от най-старите и намира приложение в архитектурата, изкуството, модата и цялостната философия за живота. Традиционната японска архитектура винаги търси силна връзка между човек и околна среда. Доказателство за това е, че градината е също толкова важен елемент, ако не дори и по-важен, от самата сграда. Тя е тиха и спокойна, изградена от естествени материали и играеща на контрасти между светлина и тъмнина. Основава се върху ясни принципи на йерархия, целяща да постигне хармония между вътре и вън. В традиционна Япония човешката намеса живее в симбиоза с природата.

Бунтът срещу ненужното

В западния свят ситуацията е доста по-различна. Тук минимализмът започна да придобива значителна популярност сравнително скоро, вследствие на бързия цивилизационен напредък през последните 100–150 години, като естествена реакция срещу консумеризма. Ето защо се счита, че той е един от основните врагове на съвременния капитализъм. Бунтът срещу ненужното поставя в опасност индустрията, която се изхранва чрез ежеминутното втълпяване, че имаме нужда от още и още.

В съвременната западна архитектура терминът „минимализъм“ се появи трайно едва през последните две десетилетия. Архитектите не го харесват, защото е твърде повърхностен и опростен и оставя възможност за погрешна интерпретация на неговите ценности, което се случва често. Въпреки това той е навлязъл в обществения жаргон и се използва, за да илюстрира семплите и изчистени форми, материи и текстури в архитектурата, изкуството и дизайна. По този начин често наричаме „минималистични“ неща, които изначало не са направени да бъдат минималистични. Един такъв ярък пример е германският павилион в Барселона, дело на Мис ван дер Рое.

Архитектът, чийто световноизвестен израз Less is more („По-малкото е повече“) е познат на всеки човек с поне малко афинитет към архитектурата, построява този павилион през 1929 г. като временна конструкция за международно изложение в столицата на Каталуня. Мис цели да илюстрира пионерски принципи в концептуализацията на архитектурата, като същевременно изтъкне и ползите от новия за времето си производствен процес на индустриализацията. Павилионът е един от първите примери за сграда с плосък покрив, с огромни витрини и отворени пространства, размиващи границите между вътре и вън. Архитектът създава конструкция, лишена от всичко ненужно, в която човекът и околната среда имат основна роля.

По-малкото е повече

През годините Мис изгражда различни проекти, в които всеки път прилага прецизно принципа „по-малкото е повече“, и така се утвърждава като най-яркия пример за архитектурен минималист от епохата на модернизма. Други негови емблематични проекти са къщата „Фарнсуърт“, къщата в Бърно и Новата национална галерия в Берлин. Неговата минималистична архитектура е толкова елегантна и харизматична, че някои негови съвременници не се срамуват да го копират открито. Филип Джонсън например никога не е криел вдъхновението си от Мис и оставя емблематичната Стъклена къща като красноречиво и еднозначно доказателство за това. Върху принципите на Мис се изгражда и последващото mid-century течение, което се характеризира с така наречените case study houses – серия от теоретични проекти, построени в периода 1945–1966 г. предимно в Лос Анджелис от някои от най-големите имена в модернистичната архитектура: Рихард Нойтра, Пиер Кьониг, Чарлз и Рей Иймс и други. Всички те работят с общи ценности: семпли и добре организирани пространства, минимум излишък в дизайна, максимална яснота в композицията, а също и искреност и истинност на материалите. Последното означава, че всеки материал е естествен и се използва заради неговите качества, а не просто по естетически причини. Иначе казано – в добрата минималистична архитектура всичко трябва да е истинско, автентично и на точното място.

Освен в архитектурата обаче работата на Мис и неговите съвременници се простира и отвъд нея – в продуктовия и в интериорния дизайн. Техният минимализъм се отразява не само в сградите,  завещани ни от тях, но и в обзавеждането, аксесоарите и строителните компоненти, които са неразделна част от работата им.

Някои от най-знаковите дивани, кресла, маси и лампи са дело на тези архитекти и освен че се произвеждат от десетилетия, остават ненадминати в дизайна. Когато Мис създава павилиона в Барселона, казва: „Все пак не можех в него да поставя просто някакви обикновени кухненски столове“. Така се ражда легендарният Barcelona chair („Барселонски стол“). Той, както и много други дизайнерски продукти, живее не само в интериорите, но и в киното, фотографията, сценографията и модата. Със своите минималистични линии тези продукти са изключително фотогенични, имат силен характер и са чудесен избор за декори в различните видове визуални изкуства.

Цялата статия може да прочетете в брой 70 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.