Каква е връзката между еволюцията и готвенето?
Всички известни човешки общества консумират храна преминала предварителна термична обработка, а биолозите са съгласни, че готвенето е допринесло за еволюцията на човешкото тяло.
Ако ядем само сурова храна, ние не можем да извлечем достатъчно калории от нея, за да живеем здравословно. Доказано е, че до 50 процента от жените, които ядат изключително и само сурови храни, развиват аменорея или липса на менструация, знак, че тялото няма достатъчно енергия, за да поддържа бременност – голям проблем от еволюционна гледна точка.
Тези доказателства показват, че съвременните хора са биологично зависими от готвенето. Но в кой момент от еволюционната ни история е възприета тази странна нова практика? Някои изследователи смятат, че готвенето е сравнително скорошно нововъведение – най-много на 500 000 години. Готвенето изисква контрол над огъня, а няма много археологически доказателства за огнища и целенасочено изградени места за огън преди този период.
Термичната обработка на продуктите увеличава тяхната енергия, която в последствие получаваме от приготвената храна. Когато и да се е появило готвенето, то е имало своето огромно въздействие върху нас, защото от една страна то неимоверно повишава качеството на храната, която ядем, а от друга увеличава и асортимента от храни, които можем да ядем. Само се замислете върху това как консумираме картофите и какво би било ако не знаехме, че можем да ги сготвим?!
Каква е връзката между готвенето и мозъка?
Според биологичния антрополог от Харвард Ричард Рангам преди почти два милиона години хората са се появили от група пре-човекоподобни маймуни. Забележително е, че нашият вид продължава да се развива и днес, при това по-бързо от всякога. Той има предположение, че готвенето всъщност е възникнало преди 1,8 милиона години, когато се забелязва увеличение големината на мозъка в човека.
Разбирането как и защо мозъкът ни е станал толкова голям все още се дискутира от учените. Той се нуждае от повече енергия за размера си, отколкото всеки друг орган в тялото ни. Възможно е древните хора да са компенсирали тези енергийни разходи чрез готвене на храна.
Подобно на всички идеи за човешката еволюция, хипотезата за готвенето може да бъде проверена само косвено – без машина на времето не можем да знаем какво точно се е случило в нашата еволюционна история. Но има няколко съвпадащи доказателства, които подкрепят хипотезата на Рангам за готвенето.
Вкаменелостите показват, че зъбите и храносмилателният тракт на Homo erectus са намалели по размер приблизително по същото време, когато се е увеличил размерът на мозъка. Тези доказателства вероятно означават, че нашите предци са започнали да се хранят с по-меки и по-качествени храни (макар и не непременно сготвени). Новите археологически изследвания също така продължават да отлагат най-ранната известна дата за контрол над огъня. Например следите от целенасочен огън в пещерата Вондерверк в Южна Африка датират на повече от един милион години.
Технологичната революция и първата готварска печка
Казват, че кухнята е душата на дома ни, а печката сърцето. Храната е горивото ни и както видяхме, готвенето е ключово за оцеляването на човечеството.
Ранните глинени печки, които напълно затварят огъня, са известни от китайската династия Цин (221 г. пр.н.е.-206/207 г. пр.н.е.), а подобна конструкция, известна като камадо се появява през периода Кофун (III-VI в.) в Япония. Тези печки са се палели с дърва или въглища през отвор в предната част. И при двете конструкции гърнетата се поставят над или се закачат в дупките в горната част на високата до коленете конструкция.
Преди XVIII в. в Европа хората са готвели на открит огън, захранван с дърва. През Средновековието се появяват високи до кръста зидани огнища и първите комини, така че на готвачите вече не се налага да коленичат или да седят, за да се грижат за храните на огъня.
Системите с открит огън имали три съществени недостатъка, които предизвикали еволюционна поредица от подобрения от XVI в. нататък: били опасни, произвеждали много дим, а топлинната ефективност била ниска. Направени са опити огънят да бъде затворен, за да се използва по-добре генерираната топлина и по този начин да се намали консумацията на дърва. Една от ранните стъпки е камерата за огъня: огънят е бил ограден от три страни с тухлени и зидани стени и покрит с желязна плоча. Тази техника довежда и до промяна в кухненските съдове, използвани за готвене, тъй като вместо котли са необходими съдове с плоско дъно.
Първата конструкция, която напълно затваря огъня, е печката Castrol от 1735 г., построена от валонско-баварския архитект Франсоа дьо Кьовили. Тази печка представлява зидана конструкция с няколко отвора за огън, покрити с перфорирани железни плочи, и е известна още като печка за яхния. Към края на XVIII в. конструкцията е усъвършенствана, като тенджерите са окачени в отвори през горната желязна плоча, с което топлинната ефективност се подобрява още повече.
Модерната за времето си гама от кухненски печки обаче е дело на изобретателят и учен сър Бенджамин Томпсън, през 1790 година. Той започва да изследва как тогавашните кухненски печки работят и отделят топлина и започва да експериментира с материали, за да разработи по ефективен вариант. Така той прави подобрения в комините и взима вдъхновение от промишлените пещи, за да създаде ново поколение готварска печка.
В първите години на XX век електричеството става достъпно за масовата общественост и тогава се появява и първият прародител на съвременната печка за готвене на електричество. Появата ѝ не е много добре приета от обществото, отчасти поради непознатата технология и поради факта, че не всички градове са били напълно електрифицирани. Освен това не много хора са можели да си позволят да готвят на ток, а първите опити за електрически печки не са много успешни – имали са кратък живот, поради нерегулираната мощност електричеството и не добрите нагревателните елементи.
Преди да стигнем до днешната позната форма на електрифицираната печка за готвене, човечеството е познало различни форми на печки.
През 1826 г. британският изобретател Джеймс Шарп патентова газова фурна – първата полу успешна газова фурна, която се появява на пазара. До 20-те години на ХХ век газовите фурни се срещат в повечето домакинства. Еволюцията на газовите печки се забавя, докато газопроводите, които могат да доставят газ до домакинствата, стават широко разпространени.
През 10-те години на ХХ век се появяват и газови печки с емайлово покритие, което улеснява почистването им. Един от важните газови дизайни, който трябва да се отбележи, е готварската печка AGA, изобретена през 1922 г. от шведския нобелов лауреат Густав Дален.
В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век електрическите фурни започват да се конкурират с газовите. Електрически фурни се предлагат още през 90-те години на XIX век. По това време обаче технологията и разпределението на електроенергията, необходима за захранването на тези първи електрически уреди, все още се нуждае от подобрения.
Някои историци смятат, че първата електрическа фурна е изобретена през 1882 г. от канадеца Томас Ейхърн. Печката на Ейхърн обаче е пусната в експлоатация едва през 1892 г. в хотел “Уиндзор” в Отава.
На 30 юни 1896 г. е издаден и първият патент за електрическа печка на Уилям Хадауей, а по-късно през 1910 г. Хадауей проектира първия тостер, произведен от Westinghouse, хоризонтална комбинация от тостер и готварска печка.
Съвършенство във форма и функция
Първата напълно електрифицирана печка с модерен и иновативен дизайн става достояние на хората през 1976 г., благодарение на AEG. Историята на марката AEG, която поколения българи свързват с електроуреди от най-високо качество, започва преди 135 години в Германия. Тя е основана през 1883 г. от Емил Ратенау и е носила името Deutsche Edison-Gesellschaft für Angewandte Elektricität. Сливане с Telefunken AG и последващи придобивания от Daimler AG и накрая от Electrolux Group през 1994 г., превръщат AEG в утвърден бранд с богата и изпълнена със значими постижения история. Визионерът архитект Петър Беренс, основател на модерния индустриален дизайн е първият творчески директор на AEG. Професор Беренс имал семпла, но силна дизайнерска философия:
“Съвършенство във форма и функция” – тази философия е движещата сила на марката – да бъде винаги една крачка напред, съчетавайки интелигентни технологии с интуитивен и красив дизайн.
С уредите за готвене AEG, сега вече можем да постигнем професионални резултати в домашни условия. Обикновената стандартна фурна пече ястията със суха топлина, докато с комбинираната фурна с пара процесът на готвене минава на друго ниво. Парата запазва в максимална степен вкуса, текстурата и полезните съставки на продуктите, а най-високият клас фурни AEG SteamPro с функция sous vide правят тази модерна технология достъпна за всяко домакинство.
Термосондата също е аксесоар от професионалната кухня, но вече наличен в почти всички модели фурни AEG. С нея можем да задаваме степента на изпичане на месото с точност до един градус – rear, medium или well done т.е. не е нужно да сме експерти в кухнята, за да поднесем перфектното печено месо – сочно и апетитно.
Индукционните плотове правят революция в кухнята. От къкрене до кипене и обратно в рамките на няколко секунди позволява прецизно боравене с температурата на готвене и резултати достойни за файн дайнинг ресторант.
С подходящите уреди вкъщи, готвенето от неприятно задължение, придружено от страха от провал, може да се превърне в забавление и удоволствие от постигнатите резултати. Всички ще го оценят, а ние, вдъхновени от успеха, ще продължим да предизвиквате себе се с все по-сложни рецепти.
AEG подкрепя добрата храна и издига готвенето на друго ниво, а ако искате да се запознаете с марката по-отблизо, присъединете се към събитието на 16 юни 2022 г. в ресторант Таланти и събитието на InGlobo Ловци на истории: „Храната, която създава истории“.
