Метеоритните дъждове – чудо или наука?

Ако някога сте виждали падаща звезда в ясна нощ, със сигурност някой ви е казал да си пожелаете нещо. Това всъщност е природно явление без никаква магическа конотация – освен голямата му красота, разбира се.

Кометите и метеоритите вълнуват човешката раса, откакто за първи път са забелязани в нощното небе. Но без наука и космически изследвания, които да помогнат да се разбере какво представляват тези парчета скала и лед, древните култури често са се обръщали към митове и легенди, за да ги обяснят.

Гърците и римляните са вярвали, че появата на комети, метеори и метеоритни дъждове е предсказание. Те са били знак, че нещо добро или лошо се е случило или предстои да се случи. Пристигането на комета можело да предвещава раждането на велика личност, а някои хора дори твърдят, че звездата на небето, която персийските влъхви последвали до Витлеем, за да видят новородения Исус, всъщност била комета.

През пролетта на 44 г. пр.н.е. се появява комета, която се тълкува като знак за обожествяването на Юлий Цезар след убийството му. Осиновеният син на Цезар – Октавиан (който скоро става император Август), се възползва от кометата, която изгаря в небето по време на погребалните игри, организирани за Цезар. Това знаменателно събитие е често отбелязвано в древните източници. В епическата си поема “Енеида” Вергилий описва как “една звезда се появила през деня и Август убедил хората да повярват, че това е Цезар”.

Какво всъщност представлява падащата звезда? Откъде идват тези светещи, движещи се тела? Как и кога можем да наблюдаваме това астрономическо явление?

Метеоритен дъжд или падащи звезди?

Въпреки че е популярно да ги наричаме падащи звезди, те всъщност не са звезди, а светещи прахови частици.

Думата метеор се отнася до астрономическото явление, което се случва, когато една или повече частици материя (метеорити) навлизат в атмосферата с висока скорост. Тези метеорити, които обикновено са много малки (с размер между една десета от милиметъра и няколко сантиметра), са фрагменти от прах, лед или скала, които се скитат в пространството.

Поради гравитацията на нашата планета, ако траекторията им е достатъчно близка, те се привличат от Земята и се устремяват към нея, като се сблъскват с висока скорост с молекулите на въздуха в атмосферата. Вследствие на триенето те достигат изключително високи температури и започват да тлеят, като при спускането си образуват ярка, светеща траектория, която ги прави да приличат на звезди.

Продължителността на това явление обикновено е много кратка (части от секундата) и зависи от размера, скоростта и състава на частиците.

Метеоритите започват да излъчват светлина на височина около 100 км над земната повърхност. Обикновено те престават да се виждат, когато напълно изгорят (когато достигнат около 60-70 км височина). Ето защо, тъй като те не са истински звезди, би било по-подходящо, макар и не толкова романтично да ги наричаме метеоритни дъждове вместо падащи звезди.

Понякога, с много късмет, можем да видим огромни, ярки метеори. Те приличат на огнени кълба и оставят светлинна следа, която трае няколко секунди, дори минути, като едновременно с това издават звуци и експлозии. Тези метеори се наричат болиди.

Ако метеоритите (частиците, които навлизат в атмосферата) са с големи размери (начална маса по-голяма от 1 кг.), те може да не се разпаднат напълно. Ако фрагмент достигне повърхността на нашата планета, това ще бъде метеорит (камък, който пада от космоса). Съществуват много колекции, в които има възстановени метеорити, а изучаването им ни позволява да открием състава на небесните тела извън нашата Земя.

Какъв е произходът на метеоритните дъждове?

Откъде идват частиците от Космоса, които предизвикват метеорити? Някои от тези частици съществуват още от формирането на Слънчевата система, но повечето от тях се образуват по време на пътуването на някои комети около Слънцето.

Докато обикалят около Слънцето, кометите (огромни тела от лед и скали) изпускат в пространството редица газове, прах и скални материали под въздействието на топлината и слънчевия вятър. Тези освободени материали остават на орбита, много близка до тази на самата комета. По този начин всяка комета образува своеобразен пръстен с фрагментите, които освобождава след всяка своя стъпка по време на движението си.

Ако Земята в своята орбита около Слънцето пресече някой от тези пръстени, някои от тези скални фрагменти, освободени от кометата, се улавят от гравитационното поле на Земята и падат с голяма скорост през атмосферата, образувайки метеоритен дъжд.

Кога можем да наблюдаваме метеоритни дъждове?

Ако по време на ваканцията се намираме на място, отдалечено от светлинното замърсяване на големите градове, трябва да се възползваме от това, за да излезем на спокойна нощна разходка. Ако вдигнем поглед нагоре, ще се изумим от гледката на звездите, планетите и Млечния път. А може би ще имаме и късмета да видим падаща звезда.

Но падащите звезди не се виждат само през лятото. Всъщност около през годината се случват 14 метеоритни дъждове, десет от които могат да се наблюдават през нощта. Голяма част от тях са свързани с преминаването на комета, която е оставила по пътя си следа от метеорити.

Римският историк Касий Дион споменава за “кометни звезди”, появили се през август 30 г. пр.н.е. Те са споменати като едно от предсказанията, наблюдавани след смъртта на египетската царица Клеопатра. Експертите не са напълно сигурни какво означава това, когато Дион използва множественото число “кометни звезди”, но някои свързват това регистрирано събитие с ежегодния метеоритен дъжд Персеиди.

Въпреки че е запазил древногръцкото си име, сега знаем, че появата на метеоритния дъжд Персеиди всеки август всъщност е преминаване на земната орбита през отломки от кометата Суифт-Тътъл.

Персеидите се наричат още “Сълзите на Свети Лаврентий”, тъй като максималната им активност (в средата на август) е близка до датата на мъченическата смърт на този светец. Максималната скорост на метеоритния дъжд обикновено настъпва на 13 август (може да варира), като средно падат около 100 метеорити на час.

Лаврентий е дякон в ранната църква в Рим, загинал мъченически през 258 г. по време на гоненията на император Валериан. Предполага се, че мъченическата смърт се е състояла на 10 август, когато метеоритният дъжд е бил в разгара си, и затова падащите звезди са приравнени към сълзите на светеца.

Но както Пересидите, така и Квадрантидите (видими през януари) и Джеминидите (през декември), падащи със 120 метеора на час, са също толкова зрелищни.

Квадрантидите не се наблюдават толкова често, колкото тези от другите две явления, тъй като времевата рамка на пика е изключително тясна, като понякога продължава само няколко часа. Освен това метеорите са доста по-слаби, със средни видими звездни величини между 3,0 и 6,0. Родителското тяло на Квадрантидите е идентифицирано условно през 2003 г. от Питър Дженискенс, като малката планета 2003 EH1, която от своя страна може да е свързана с кометата C/1490 Y1, наблюдавана от китайски, японски и корейски астрономи преди около 500 години.

Джеминидите са обилен метеоритен дъжд, предизвикан от обекта 3200 Фаетон, за който се смята, че е астероид с орбита на “каменна комета”. Това прави Джеминидите, заедно с Квадрантидите, единствените големи метеоритни дъждове, които не произлизат от комета. Метеорите от този дъжд са бавно движещи се, могат да се наблюдават през декември и обикновено достигат своя пик около 4-16 декември, като датата с най-голяма интензивност е сутринта на 14 декември. Смята се, че дъждът се усилва всяка година, а при последните дъждове са наблюдавани 120-160 метеора на час при оптимални условия, обикновено около 02:00 до 03:00 часа местно време. Джеминидите са наблюдавани за първи път през 1862 г., много по-отдавна от други дъждове като Персеидите (36 г.) и Леонидите (902 г.).

Важно е да се разбере понятието радиант на метеоритния дъжд, тъй като това е точката в небето, от която се появяват падащите звезди по време на максималната им поява. Тази точка може да бъде точно определена под формата на астрономически координати, но може да бъде определена и като област от небето, в която се намира съзвездието, дало името на метеоритния дъжд. Например Персей за Персеидите или Близнаци за Джеминидите. Така че, ако излезем навън, за да наблюдаваме метеоритен дъжд, трябва да сме умерени в очакванията си и да не се разочароваме, ако видим по-малко, отколкото сме предполагали.

Съвети за наблюдение на метеоритен дъжд:

Търсете райони с малко светлинно замърсяване (следователно далеч от градовете), от които може да се види възможно най-дългият участък от хоризонта.