07/11/2022

/

InGlobo

/

Наука

/

Защо кучетата махат с опашка?

Разбираме ли кучешкия език и какво ни казват проучванията за най-комуникативната част на кучето – опашката

Обикновено си мислим, че разбираме кучетата много добре. Всичко изглежда толкова просто – щом махат с опашка, значи са щастливи и се радват да ни видят. И после се чудим защо са ухапали протегнатата ръка или се страхуват от нас и ни отбягват. Езикът на кучешката опашка всъщност е много по-сложен, а понякога дори и той не е достатъчен да разтълкуваме правилно настроението на животното. Разбира се, размахването й може да означава, че то е приятелски настроено и иска да бъде погалено, но за по-сигурно е добре да разгледаме цялото куче. Стегнатите мускули, особено напрегнатите мускули на лицето, разширените зеници, прибраните назад или напред уши са все сигнали, че трябва да отстъпим.

Кучетата използват опашките си, за да комуникират и да изразят и други силни емоции освен радост – възбуда, раздразнение, яд, тъга, тревога, страх. И всичко това може да бъде обяснено научно. Размахването на опашка съществува, откакто ги има и кучетата. Първоначалното й предназначение е да осигурява баланс. Тя помага на кучето да запазва стабилност при резки завои по време на бягане, служи като рул при плуване и се грижи за равновесието на животното, когато то ходи по тясна повърхност, катери се или скача. С времето опашката започва да играе жизненоважна роля и в комуникацията.

Кучетата не се раждат с размахани опашки. Повечето започват да го правят на възраст месец-месец и половина, когато имат нужда да общуват с братчетата, сестричетата и майките си. Ако например играта между кутретата загрубее твърде много, някое от тях може да размаха опашката си като бяло знаме в знак на примирие със съседите си по кучило. Докато растат, те махат с опашка, за да си изпросят храна от възрастните членове на семейството си. За да разберем и ние посланията на опашката, трябва да обърнем внимание на позицията й и на скоростта и посоката на движението й. Позицията и по-конкретно – височината, на която кучето я държи, е нещо като емоционален барометър за състоянието му. Когато животното е спокойно, опашката му е в своята „естествена” позиция. Тя варира при различните породи.

Опашките на повечето кучета висят надолу близо до петните стави (ставите на задните крака, чийто ъгъл сочи назад). Опашките на мопсовете и хъскитата обаче са извити нагоре и напред, бийгълите и много видове териери обикновено ги държат почти вертикално, а тези на хрътките леко влизат между краката им. Като имаме предвид това, можем по-лесно да интерпретираме значението на различните позиции.

Независимо от породата, ако опашката стърчи нагоре сковано или само върхът й се движи бързо, издава желание за доминиране или възможна агресия. Когато стои по-високо от нормалното може да подсказва, че кучето е нащрек или е възбудено от нещо. Както вече стана дума, щом опашката е в средно като височина (естествено) положение и описва широки движения, така че и задницата се върти, животното най-вероятно е доволно и приятелски настроено. Размахва ли я по-ниско от естествената й позиция, особено ако го прави бавно или с малка амплитуда, значи е притеснено или се чувства несигурно. А прибраната между задните крака опашка е знак за страх или подчинение. Изпънатата право назад опашка пък показва, че нещо е привлякло любопитството на кучето. От друга страна, интензивността и скоростта на махането отразяват степента на вълнение у четириногото – колкото по-енергично е размахването, толкова по-развълнувано е то.

Изследване на италиански учени от 2007 г., публикувано в американското списание „Съвременна биология”, показва, че кучетата махат по-силно на дясно, когато са щастливи, позитивни и се чувстват уверени да доближат нещо. Опашката пък се отклонява повече на ляво, когато са уплашени, нервни или искат да се измъкнат от ситуацията. За целите на експеримента неврологът от Университета в Триест Джорджо Валортигара и ветеринарите от Университета в Бари Анджело Куаранта и Марчело Синискалки поставили 30 домашни кучета в просторни дървени клетки, оборудвани с камери, записващи прецизно ъгъла на отклонение на опашката. В предния край на клетките бил оставен отвор, през който кучетата можели да видят четири различни стимула, позиционирани последователно пред клетката – техния стопанин, непознат човек, котка и непознато, доминантно куче. Когато опитните животни виждали своя стопанин, всички махали с опашка силно и предимно надясно, но щом пред тях заставал непознатият, маховете вдясно били по-умерени.

Това потвърждава и връзката между силата на размахването и вълнението у кучето. При вида на котката опашките отново се отклонявали повече на дясно, но по-бавно и с още по-ограничени движения. А агресивното, непознато куче карало „зрителите” да махат предимно на ляво. Според изследователите посоката се диктува от различните половини на кучешкия мозък.
Науката вече е доказала, че при много животни, включително птици, жаби, маймуни и хора, лявото мозъчно полукълбо, контролиращо дясната страна на тялото, се специализира в поведение, включващо това, което учените наричат „доближаване”, „спокойствие” и „обогатяване на енергията”. При хората лявата половина на мозъка се асоциира с положителни чувства, като любов, усещане за привързаност, безопасност и спокойствие, както и с физиологични маркери като бавен сърдечен ритъм. Дясното мозъчно полукълбо отговаря за поведение, свързано с отдръпване и разход на енергия, и контролира лявата страна на тялото. При хората този тип поведение е свързано с чувства като страх и депресия. Физиологичните сигнали включват учестен сърдечен ритъм и блокаж на храносмилателната система.

Интересното е, че и другите кучета реагират на посоката на размахване на опашката. Това показва друго изследване от 2013 г., от което става ясно, че размаханата на дясно опашка успокоява останалите кучета, а тази на ляво ги стресира. Кучетата „говорят” с опашките си на останалите кучета, на други животни, като котките, и на хората. Но проучванията показват, че те не размахват косматия израстък, когато са сами, просто защото няма нужда. В този смисъл поведението на най-добрия приятел на човека прилича на нашето, защото и ние използваме усмивката и езика на тялото като социални знаци в различни ситуации, но не си говорим сами вкъщи, поне в повечето случаи. Кучетата обаче много по-добре от нас разчитат собствените си знаци. Те наблюдават взаимно телата и опашките си и комуникират чрез тях, което им помага да избегнат излишни конфликти.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги