Глобалното хранилище за семена – крайъгълният камък в борбата срещу глада
Във времена на пандемии, военни конфликти, природни бедствия и други заплашващи съществуването ни събития, има едно далечно място, което съхранява ценности от цял свят – Глобалното хранилище за семена в Северна Норвегия. Намира се на около 1000 км от Северния полюс, на остров Шпицберген, част от архипелага Свалбард, където е и най-северното летище, обслужващо редовни полети.
Открита през 2008 година, банката за растения се финансира от норвежкото правителство, което носи отговорността за опазването на най-важните храни за човечеството в случай на глобална катастрофа. Създаден под егидата на ООН, проектът струва 9 млн. долара. По-късно норвежкото правителство инвестира още приблизително 20 милиона евро в техническата модернизация на съоръжението. Годишните текущи разходи за поддръжка са приблизително 1 милион евро.
Новият Ноев ковчег за храна
Мястото не е избрано случайно – целогодишно всичко наоколо е замръзнало, няма сеизмична дейност наоколо, което изключва опасността от земетресение.
Съоръжението е построено на 120 метра навътре в тунел в планината, и на 130 метра надморска височина, където на практика няма риск от наводнение. А за да се влезе вътре, се преминават 5 врати, всяка от които е заключена с код.
Стените са построени от стоманобетон с дебелина 1 метър. На покрива са монтирани стотици малки триъгълници и призми – огледала, които отразяват слънчевата светлина и по естествен начин издават своеобразен “светлинен сигнал”, така че съоръжението лесно да бъде забелязано от различни посоки дори и в тъмнината. Арт инсталацията, смятана за произведение на изкуството, получава награда за най-добър проект за външно осветление през 2009 г.
Постоянната температура вътре е -18 градуса, като се счита, че това са оптималните условия, в които могат да издържат всички съхранявани семена за максимално дълъг период от време. Банката за семена е проектирана така, че съхраняваните сортове да издържат поне 10 000 години.
В хранилището не работят ежедневно служители – то се отваря 3-4 пъти годишно с цел депозиране на нови видове. Всички съхранявани сортове принадлежат на генните банки на съответните държави, които са ги предоставили.
Всяка държава има право да изтегли своя материал по всяко време, за да го подмени или за да възстанови изчезнали видове на своята територия. Банката за семена изиграва съществена роля във възстановяването на разнообразието от семена, повредени по време на войната в Сирия между 2015-2019 г. Тогава страната изтегля своите депозирани сортове, а по-късно отново ги връща за съхранение в трезора.
Бункерът на живота
Към момента бункерът в Свалбард съхранява повече от 900 000 растителни видове от цял свят, дори и от България. Първите образци на семена, депозирани от нашата страна, са изпратени през 2014 г. Това са 1186 образеца от 16 рода и 33 растителни вида, общо 676 498 семена, предоставени от Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово.
Депозирани са български сортове пшеница, царевица, ечемик, леща и др. Наскоро популярният готвач Филип Захариев сподели в социалните мрежи, че лично е занесъл до Свалбард шарен боб от село Стакевци, Видинско.
Поради засилените мерки за сигурност в банката за семена не се допускат външни лица. След създаването му са допускани медии с цел популяризиране на дейността, но след прецизна оценка на риска са въведени допълнителни мерки за сигурност, недопускащи външни лица, освен оторизираните служители, които имат право да влизат вътре. В хранилището за семена не се съхраняват и никакви ГМО, тъй като норвежкото и европейското законодателство забраняват това.
