Жените, променили приматологията завинаги
„Тримати“ е терминът, използван, за да обобщи имената на три забележителни дами – Джейн Гудол, Даян Фоси и Бируте Галдикас, направили ключови открития в областта на приматологията. Зад техния успех стои антропологът Луис Лийки и неслучайно те са наричани понякога Ангелите на Лийки. Той ги насърчава и им дава възможност да изучават човекоподобните маймуни – шимпанзета, горили и орангутани, в естествената им среда. Това, разбира се, не е никак лесно, нито безопасно. Ето как започва всичко.
Британският антрополог Луис Лийки (1903–1972) е роден и израснал в Кения. Той популяризира изучаването на човешката еволюция и започва търсенето на човешки предци в Африка. Лийки открива първите праисторически каменни оръдия на труда още като тийнейджър, което му дава увереност да смята, че именно Африка е родината на човечеството. Идеята му е в противовес на научния консенсус от първата половина на XX век, когато антрополозите считат, че хората са се появили първо в Азия или Европа, тъй като там са открити всички вкаменелости на хоминиди. Ключова е ролята на Лийки и в насърчаването на първите теренни проучвания на приматите в техните естествени местообитания. Антропологът смята, че човекоподобните са ключ към опознаването на човешката еволюция, и се фокусира върху три жени изследователи, с помощта на които да го докаже – Джейн Гудол, Даян Фоси и Бируте Галдикас.
Джейн Гудол – 60 години в изучаване на маймуните
Джейн Гудол е родена на 3 април 1934 г. в Лондон. Често е наричана „жената, която дефинира човека по нов начин“. Интересът ѝ към животните се проявява още в ранна възраст, когато нейният баща ѝ подарява плюшена играчка шимпанзе. След като завършва училище на 18, Джейн започва да работи като секретарка и асистент на филмова продукция до първото си заминаване за Африка. В Кения се запознава с Луис Лийки и започва да подпомага работата му. Той е впечатлен от знанията ѝ и страстта ѝ към животните. През юли 1960 г., на 26-годишна възраст, „въоръжена“ с бинокъл, тефтерче и увлечението си към приматите, Джейн Гудол пътува за първи път от Англия до Танганика (днешна Танзания), за да се впусне в малко познатия свят на дивите шимпанзета. От съображения за сигурност тя е придружавана от майка си по време на това пътуване. Подкрепата от майка ѝ е ценна и защото през 50-те години на миналия век в академичната общност доминиращи са мъжете. Днес, благодарение на първите стъпки, проправени от Джейн Гудол, в областта на приматологията вече се изявяват много повече жени. Когато тя влиза в гората на Националния парк Гомбе в Танганика, светът знае много малко за шимпанзетата и техния социален живот и още по-малко за уникалното им генетично родство с хората.
Даян Фоси – защитник на горилите и враг на бракониерите
Родената през 1932 г. в Сан Франциско Даян Фоси е може би най-смелата от трите дами, станали известни като Тримати. Отлична ученичка, Фоси от малка се интересува изключително много от животните. На 6-годишна възраст тя започва уроци по конна езда. Дипломира се със специалност „Трудова терапия“ от Държавния колеж в Сан Хосе през 1954 г. Мечтае обаче да види повече от света и дивата природа и когато нейна приятелка, наскоро посетила Африка, ѝ показва снимки и разказва вълнуващи истории, Фоси решава, че трябва да предприеме нещо. През 1963 г. взема заем от банка, прибавя спестяванията си и започва да планира първото си посещение в Африка. През септември същата година тя пристига в Кения.
„Не съдбата ме отведе в Африка. Нито любовта. Имах дълбокото желание да видя и да живея с диви животни в свят, който все още не е изцяло променен от хората.“ Пътуването преминава през Кения, Танганика, Конго и Зимбабве (тогава Южна Родезия). Водач на Фоси е британският ловец Джон Александър. Маршрутът включва още Националния парк Цаво в Кения, соленото езеро Маняра, популярно с гигантските ята фламинго, и кратера Нгоронгоро в Танганика, известен със своята изобилна дива природа. Последните два обекта от нейната обиколка са дефилето Олдувай в Танганика – археологическият обект на Луис Лийки и неговата съпруга Мери, и връх Микено в Конго, където през 1959 г. американският зоолог д-р Джордж Шалер е първият, изучавал планинската горила. Именно неговите усилия проправят път за изследването, което ще се превърне в дело на живота на Даян Фоси.
Бируте Галдикас – 50 години, посветени на орангутаните
Родена през 1946 г. в Германия, Бируте Галдикас израства в Торонто. От малка мечтае да стане изследовател и изучава психология и зоология. С Луис Лийки се среща в университета в Лос Анджелис и решава да потърси подкрепата му в изследването на орангутаните, следвайки примера на Джейн Гудол и Даян Фоси. Първоначално антропологът не изглежда заинтересуван, но не след дълго Галдикас успява да го убеди и той осигурява финансиране и за нейното изследване. През 1971 г. тя пристига заедно със съпруга си Род Бриндамур в резервата Танджунг Путинг на остров Борнео, Индонезия. Едва 25-годишната Галдикас не е първата, която се опитва да изучава орангутани, но безспорно е тази, която постига най-голям успех. Галдикас създава изследователска база, съществуваща и до днес – Лагер „Лийки“, кръстена на нейния ментор, и започва да документира поведението на дивите орангутани. Четири години по-късно тя пише статия за списание „Нешънъл Джиографик“, с която за първи път е привлечено общественото внимание към орангутаните, а материалът е илюстриран със снимки на Бриндамур. Галдикас е първият учен, който документира дългия интервал между ражданията при орангутаните – 7,7 години. Тя е автор и на откритието, че те консумират повече от 400 вида храна. Благодарение на нейните изследвания се изяснява естеството на социалната организация при орангутаните, както и техните системи за чифтосване.
С живота и делото си Гудол, Фоси и Галдикас вдъхновяват десетки други жени да поемат по техния път и да достигат до ключови постижения в науката. Цялата статия може да прочетете в брой 60 на InGlobo.
