Коледа е време за разказване на истории

Как се раждат традиционните коледни приказки за духове, камини, снежни пъртини и Дядо Коледа?

Откъс от статията Коледа е време за разказване на истории, която може да прочетете в брой 68 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Декември е, онова прекрасно време в годината, когато семейство и приятели се събират от близо и далеч, забързаните делници забавят своя ход, а натоварените графици отстъпват място на заслужена почивка. Затова Коледа е идеалното време да се потопим в магията на традиционните за сезона коледни истории.

А какво ще кажете за една приказка, разказваща за трансформацията, която те претърпяват през вековете? Настанете се удобно, защото ще ви върнем много назад във времето, когато около любимия празник не е витаела тази бляскава и вълшебна атмосфера. Нощите са студени и тъмни, огънят в камината едва тлее, а белобрадият старец, раздаващ магия, все още събира популярност. В тези времена Коледа идва без аромата на борови иглички, пъстри панделки и блещукащи светлини, няма и подаръци. Не мислите ли обаче, че това е и едно много интригуващо начало, типично за вдъхновяваща история с ценна поука? От тъмнината на студените и пусти улици се раждат именно онези приказки, които връщат надеждата в доброто и определят основните послания, с които свързваме Коледа днес.

Призраци по Коледа

През XIX и началото на XX век веселите коледни нюанси все още са на заден план за сметка на смразяващи истории за призраците в нощта преди Коледа, които принадлежат към някога богата, а сега почти забравена, традиция. Споменът за нея се пази и до днес в любимата коледна песен на Анди Уилямс от 1963 г. The Most Wonderful Time of the Year. Докато той изброява празничните ритуали, свързани с Коледа, между тях се прокрадва изразът „…ще има страшни истории за призраци и приказки за славата на Коледа от минали времена…“. Ако някога сте се чудили защо тези думи намират място в толкова празничната песен, олицетворяваща наистина най-прекрасното време в годината, сега ще ви разкажем.

В исторически план 25 декември има тясна връзка с предхристиянските празници, които почитат зимното слънцестоене. Голяма част от символите, които свързваме днес с Коледа, като имелът, горските плодове, венците и бъдниците например, са езически. В края на декември символично се е отбелязвала „смъртта“ на светлината и най-дългата нощ в годината. Поради тази причина датата се свързва с духове, тъй като се вярва, че завесата между световете на живите и мъртвите се повдига и те могат да се върнат на земята. Ниските температури и дългите нощи на декември се смятат за най-подходящото време за споделяне на мрачни истории. А автентичните за времето си анекдоти за духове са забавлявали малки и големи. 

Традицията, базирана на фолклора и свръхестественото, е популяризирана в цял свят от Чарлз Дикенс, който разказва най-известната история за призраците на Бъдни вечер в книгата си „Коледна песен“. Тя е обявена за най-прочутата коледна приказка на всички времена. Сигурно сте запознати с историята на скъперника Ебенийзър Скрудж, който преобръща живота си благодарение на трите коледни призрака, посетили го в навечерието на Коледа, за да му припомнят истинското значение на празника. 

Ето, идва Дядо Коледа

Обичаните истории за белобрадия старец, който сбъдва мечти, изпълнява желания, носи радост и надежда на малки и големи, датират от хилядолетия. Всяка епоха променя неговия облик и роля в празника, за да отговори на нуждите на съвремието си. 

От най-ранните си дни до края на XIX век, образът, който познаваме днес като Дядо Коледа, е наричан в Англия Татко Коледа (Father Christmas). Той е строго алегорична фигура, символ на коледния сезон, а не митично същество. Често е изобразяван като веселяк, патрон на пищните празненства. В началото не е имал свръхчовешки сили и не е възприеман като човек, даряващ подаръци. Причината за това е, че по онова време Коледа се празнува по доста различен начин, с много повече акцент върху забавленията за възрастни.

В края на XIX век обаче традициите започват да се променят и фокусът се измества върху семейния живот и децата. Коледа вече спира да бъде време само за пищни празненства. 

А новите ценности се нуждаят от нов вид герой, който да ги олицетворява…

Образът на веселия дух започва да се слива с легендите за Синтерклаас, които отдавна са изключително популярни в много части на Европа. Те пък на свой ред, произлизат от историите за св. Никола, епископ на град Мира в Мала Азия, живял през III–IV век. Известен е с многото извършени от него чудеса, заради които получава името Чудотворец. Едно от тях е възкресяването на три деца. В друг разказ светецът разбрал за богаташ, който изгубил цялото си състояние и смятал да продаде трите си дъщери, като пожертва честта им. За да предотврати това, св. Никола помогнал на бащата, като тайно подхвърлил в къщата му три кесии с жълтици, които той използвал за зестра за дъщерите си и ги омъжил в добри семейства. Според една от версиите на легендата светецът спуснал кесиите през комина и те попаднали в чорапите на девойките, оставени да се сушат край огъня. Именно оттук води началото си историята за Синтерклаас, който се спускал през комина, за да остави подаръци на децата.

Кой открадна Коледа?

С идването на XX век Коледа се трансформира и модернизира. Образът на Дядо Коледа вече поглежда от всяка витрина, магазините приемат образа му и започват да го използват, за да продават празничните си стоки. През 1890 г. се ражда и традицията белобрадият старец да посещава универсалните магазини за среща с малки и големи. Историите за него започват все повече да се популяризират. С напредването на XX век празникът започва много да се комерсиализира. Религиозните му корени сякаш изчезват. Коледа става празник на светлините, пищните украси, богато отрупаните трапези и скъпите подаръци.

Тиодор Сюс Гайзъл рисува Гринч, главния герой в предстоящата му книга „Как Гринч отградна Коледа!“, 1957 г. Снимка: Getty Images

Сутринта на 26 декември 1956 г. Тиодор Сюс Гайзъл поглежда в огледалото, докато си мие зъбите, и се замисля, че има нещо сбъркано в това как той самият възприема Коледа. Така собственият му образ става музата, която кара любимия американски писател на детски книжки, познат като Д-р Сюс, да създаде сърдитото и начумерено зелено същество, наречено Гринч, което открадва Коледа.

Истинското значение на Коледа

Лесно е да се увлечем в суматохата на празничния сезон и да пропуснем това, което представлява това специално време: напомняне да си помагаме един на друг чрез безкористни прояви на доброта. Без значение колко малък или голям може да е подаръкът ни, Коледа е времето да изпълним сърцата си с радост и мир и да се погрижим особено за онези, които най-много имат нужда от това.

Цялата статия може да прочетете в брой 68 на InGlobo.

Подкрепете независимата българска журналистика, като се абонирате за съдържанието ни в Patreon

ПОДКРЕПИ INGLOBO

ПОЛУЧАВАЙ НАЙ-НОВОТО ОТ INGLOBO НА МЕЙЛА СИ. ЗАПИШИ СЕ ТУК:

cartmagnifierchevron-down

Ние използваме бисквитки, за да ви предоставим най-доброто онлайн изживяване. Като се съгласявате, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитки.

Настройките за поверителност са запазени!
Настройки

Когато посещавате който и да е уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация във вашия браузър, най-вече под формата на бисквитки. Контролирайте вашите лични услуги за бисквитки тук.



Позволява ни да ви показваме по-подхоящо за вас съдържание, сбързано с InGlobo, във Facebook.

Откажете всички
Приемете всички Услуги