Коя е жената, която изостави Хемингуей?

Откъс от статията „Марта Гелхорн между войната и любовта“, която може да прочетете в брой 56 на InGlobo. Може да го поръчате на хартия, pdf или дигитален четец от онлайн магазина ни.

Тази история ни отвежда в миналия век. Епоха, доминирана от значими събития, променили човечеството и световния ред. От пандемията от испански грип, Първата и Втората световна война, ядрените оръжия и енергетика, до изследването на Космоса, национализма, деколонизацията, Студената война и конфликтите след нея…

Свидетел на цялата тази динамична трансформация, между бомбардировки, политически битки и борбата на обикновения човек за оцеляване е една жена в търсене на истината и мисията си да разкаже за съдбата на „страдащите от историята“. Тя се превръща в гражданин на света, в гласа на войните и на цялата трагедия, съпътстваща този така богат на събития век.

Марта Гелхорн се ражда в семейството на активистката за правата на жените Една Фишел и родения в Германия гинеколог от еврейски произход Джордж Гелхорн. От малка обича да пише, да потъва в обаятелни разкази в своите писма до приятели и роднини. Семейството ѝ дава свобода да изразява себе си и възпитава у нея жажда за справедливост. Един ден, връщайки се от училище, се обръща към баща си за помощ с урока ѝ по биология и анатомия. Потресен от неточностите за анатомията на човека, изобразени в учебника, на следващия ден той отива заедно с нея при директора и я отписва от училището с думите: „Няма да позволя дъщеря ми да ходи в училище, в което преподават пълни абсурди!“. По това време в родния ѝ град Сейнт Луис друго подходящо училище няма. Майка ѝ се заема със задачата да намери хора, които да го създадат, за да има къде дъщеря ѝ да получи образованието си. И така Марта постъпва в Първото съвместно градско училище в Сейнт Луис. След това отива в колежа „Брин Мар“ в Пенсилвания, който напуска отегчена след три години, за да започне кариерата си на журналист.

Пътят на писането

Първата ѝ позиция е в политическото списание The New Republic в Ню Йорк. Работата ѝ в един от вестниците от медийната група на магната Уилям Хърст обаче сякаш ѝ носи най-голямо удоволствие, въпреки че там отразява новини от моргата, дамските клубове и леки пътнотранспортни произшествия. Както сама казва за себе си: „През целия си живот съм била „разяждана“ от любопитство“. Подхожда към всяка тема с огромно внимание и интерес.
През 1930 г., започва да преследва мечтата си за кариера като чуждестранен кореспондент. Заминава за Париж, където работи в агенция United Press, но е уволнена, след като подава сигнал, че е сексуално тормозена от служител, свързан с агенцията. Няколко години след това е журналист на свободна практика. Пише, за да се издържа, и продава статиите си на различни издания в Париж. През 1933 г. е привлечена от прочутото списание Vogue, в което пише за мода.

Живот по време на депресия

През 1934 г. Марта се завръща в родната Америка, за да започне работа за Хари Хопкинс, съветник на новоизбрания президент Франклин Д. Рузвелт. Тя е назначена във Федералната администрация за помощ при извънредни ситуации, за да анализира социалните програми и мерките на правителството за справяне с безработицата по време на Голямата депресия.
През септември 1936 г. книгата на Марта „Трудностите, които видях“ излиза от печат. Творбата събира истории, отразяващи годините на Голямата депресия и преживяното по време на работата на Гелхорн за федералната агенция.

Съдбоносната среща

В края на 1936 г. Марта Гелхорн заминава със семейството си за Коледа във Флорида. Това пътуване я среща с писателя Ърнест Хемингуей. Запознават се в бар „Слопи Джо“ в градчето Кий Уест. Тя описва първия път, когато го вижда, така: „Погледът ми се спря на един едър, мръсен мъж с разгащена изцапана бяла риза и къси шорти, седнал в ъгъла, пиейки и четейки пощата си“. Тя е на 28 години, а той на 37. Марта изпитва голямо възхищение към Хемингуей още от студентските си години. Между тях пламва мигновена искра.

Разкъсани от бомбардировки и любов

Годината е 1937-а, а Гражданската война в Испания е в разгара си. Марта вече е в родния Сейнт Луис, а Хемингуей се отправя към Ню Йорк, за да финализира подготовката си за Испания. Редовните му писма и телефонни обаждания са единственото нещо в студените зимни дни, което я окуражава да работи по новия си роман и да го завърши възможно най-бързо, за да може да замине за Европа при него.
В края на март е вече в претъпканата с войници и полиция Барселона, за да се отправи към Мадрид. Там Хемингуей я чака в хотел „Флорида“, приготвил стаята ѝ близо до неговата. Именно между бойното поле, бомбардировките и отломките, които остават след тях, започва любовната им афера. Тя твърди, че по това време все още не е била влюбена в него, не я е привличал и физически, но му се възхищава и е благодарна за приятелството и насоките му по време на ужасяващата война.

Куба, романи и война

В края на 1938 г. Хемингуей се е прибрал в дома си в Кий Уест, опитвайки да се адаптира отново към семейния живот с втората си съпруга Полин, докато Марта продължава да е на бойното поле в Европа. Вече за никого не е тайна, че той е нещастен в брака си и прекарва дните си в пиене. Заминава за Куба, за да пише. Малко по-късно Марта се присъединява към него.

Брак между кремък и стомана

През септември 1940 г. военният роман на Хемингуей „За кого бие камбаната“ е вече на пазара и се превръща в тотален хит, както казва самият той: „Продава се като студено дайкири в ада“.

Разводът на Хемингуей с Полин е финализиран и той не чака и миг, за да се сгоди за Марта. Въпреки че има известни съмнения относно брачната институция, тя приема предложението му. Сватбата не се бави и на 21 ноември 1940 г. те се женят в Уайоминг. Няколко вестника отразяват събитието, а един репортер описва двойката като съюз между „кремък и стомана“.

Войната в Европа и вкъщи

В един момент постоянните запои на съпруга ѝ изморяват Марта. Скандалите помрачават живота и на двамата. Хемингуей влошава отношенията с приятелите си и търси утеха в риболова, а когато е у дома, е дълбоко депресиран, раздразнителен и дори агресивен. Въпреки липсата на военна акредитации за жени журналисти и всички опасности Гелхорн решава да замине за Европа. Опитите ѝ да убеди Хемингуей да я придружи са напразни. Преди заминаването си тя му пише: „Ти ми принадлежиш… животът ни е толкова разнообразен… Ще се опитам да бъда красива за теб дори когато остарея, ако не успея, ще се опитам да бъда по-добра. Обичам те много…“

Гелхорн пристига в Лондон през есента на 1943 г. В следващите седмици тя не спира да му пише дълги и любящи писма, пълни с истории за войната и хората, които среща, и продължава да го насърчава да дойде при нея. Хемингуей обаче започва да пие все повече и да пише все по-рядко.

Завръщането у дома този път не е щастливо, двойката се кара непрекъснато. Хемингуей стига дотам, че пише до майката на Марта, обяснявайки, че престоят на съпругата му в Европа не ѝ се е отразил добре: „Нищо извън самата нея не я интересува… изглежда психически неуравновесена и отчуждена…“. После изведнъж обявява, че все пак ще замине за Европа, за да стане кореспондент на Collier’s, което застрашава нейната позиция в изданието. Той потегля сам с военен самолет до Лондон, под предлог, че няма място за жени на борда. Ядосана, Гелхорн се качва на норвежки товарен кораб. По време на двадесетдневното пресичане на Атлантическия океан тя има достатъчно време за размисъл върху отношенията си с писателя. В писмата си до приятели ясно си дава сметка, че бракът им е приключил. „Той е добър човек… но може би е неподходящ за мен. Чудя се дали въобще връзката ни някога е била сполучлива. Прекалено много се караме, всичко отива по дяволите и съм тъжна до смърт“.

Раздялата не е приятелска. Хемингуей не е свикнал да бъде зарязван от жените си. Двамата се срещнат само още два пъти: веднъж случайно в Париж през 1944 г. и по-късно в Лондон, за да финализират подробностите по развода, който става официален в края на 1945 г. Това е тъжен край на една бурна връзка.

Цялата статия може да прочетете в брой 56 на InGlobo.