„Байкария“ – пътешествие из планините на България

Много трудно се пише за хора, които познаваш и обичаш и с чиито дела се гордееш. Пъстра смес от различни по нрав и специфични по характер, но притежаващи обща ценностна система, сдружени в организацията с красивото име „Байкария“. Когато се запознах с тях, нямах представа с какво се занимават. Срещата ни бе случайна, но запомняща се. Една вечер в края на август сред обгърнатите с мъгла брегове на язовир „Голям Беглик“ стояхме часове наред край буйния огън, под съпровода на гайди, в компанията на весели, танцуващи хора и така неусетно посрещнахме изгрева. Съвсем спонтанно се записах за предстоящата инициатива, за която ми разказаха: преход с каяк в язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“. Следващите няколко дни бяха изпълнени с радост, вода и бавно сменящи се родопски пейзажи, позлатени от настъпващата есен. Водачите ни Васил Тодев и Евгени Монов бяха внимателни и грижовни, без да усещаш осезаемо присъствието им.

Тогава разбрах, че „Байкария“ е неправителствена организация, която се занимава с развитие на планинското колоездене в България, както и с разработване и провеждане на програми за детски лагери, и че пътешествието с каяк е част от инициативите им за популяризиране на Родопите. И им се получи с онази лекота, с която на пръв поглед изглежда, че им се получава всичко, сякаш от само себе си. Последваха години, в които бяхме заедно на път в България и извън нея, изкачвахме върхове в снега, дишахме трудно в пустинната жега, дивяхме се на уникални природни пейзажи, изпускахме полети, яздехме коне и камили, общувахме с хора, пресичащи пътищата ни, маркирахме пътеки, изграждахме заслон, участвахме в почиствания… Постепенно разбрах, че тази лекота, която толкова ме бе впечатлила в началото, е вселенската нагласа на тези хора, че всичко, за което си струва човек да се бори и да променя, извира от сърцето му. Енергията на съзиданието и усещането, че правиш нещо полезно и че си част от група, която носи твоите ценности, привлече много доброволци. Постепенно „Байкария“ се превърна в жива човешка система, съставена от много и различни дейности, насочени към добруването на общността.

Разказваме за сдружението през личните истории на трима от най-отдадените хора от екипа му: създателят Васил Тодев, прекрасната Антония Вичева и Валентин Хаджийски, който от участник в първия детски лагер в момента се е превърнал в един от двигателите на „Байкария“.

 „През 2004 г., когато създадохме сдружението, основната му цел бе развитието на планинското колоездене, защото по онова време не беше толкова популярно в България, липсваше инфраструктура, информация за маршрути“, разказва Васил Тодев. „С времето тази цел еволюира, по пътя се сблъскахме с други предизвикателства, проблеми и постепенно се захванахме и с тях. Мисията ни, ако може да се обобщи, е да създаваме предпоставки за местно развитие и алтернативен туризъм, като си даваме сметка, че за целта трябва да имаме добре съхранена среда: както природна, така и чисто човешка, трябва да са живи местата, в които действаме, за да могат да съществуват.“

През годините много и различни хора се забъркват с организацията. Антония Вичева се появява през 2009 г. „След един дълъг родопски преход попаднах почти случайно на провеждащия се точно тогава Беглика фест. Видях едни шарени и интересни хора, с които ми се искаше да се запозная. Разбрах за доброволчески лагер следващата година, който отново се провеждаше на яз. „Голям Беглик“. И се озовах за първи път на Чатъма, дотогава просто работех и се лутах в градския живот и разнородни компании със спорадични, кратки забежки сред природата. Бях загубила, или по-точно – изоставила съзнателно връзката си със земята в някакво търсене и опит да избягам от „селския“ начин на живот, с който съм израснала…“ С кратки прекъсвания от 2012 г. тя е неизменна част и един от основните хора в сдружението.

Валентин Хаджийски представя себе си като „инструктор на детски лагери, администратор, организатор, сподвижник, шофьор, водач, телефонен секретар, фотограф на любителски начала и всичко това в екип от готини хора“. Той е в организацията от четири години. „Ще ми е трудно да обясня защо го правя, но ще дам пример с един младеж, който на 14 години благодарение на родителите си попада на детски лагер край бреговете на яз. „Голям Беглик“. Там среща непознати, вдъхновени хора, които за няколко дни успяват да придадат толкова смисъл на преживяването, че то да се превърне в ключов момент от развитието му впоследствие. И когато се върнах на същите тези брегове вече на 24 години и видях, че същите яки хора бяха на същото яко място, ми стана много драго. И оттогава все така.“

Освен представените герои в този материал, в голямото съзвездие на „Байкария“ са много хора, които са се включвали и продължават да са част от организацията. Без тях тя нямаше да е това, което е. Със сигурност няма как да не ги познаете, ако отидете в този район: те продължават да са „едни шарени, весели хора“, а смехът им се носи над язовира и над обгърнатите с мъгла смърчови гори. Цялата статия може да прочетете в брой 59 на InGlobo.