Каньонът Викос – един различен поглед към Гърция
При споменаването на името „Гърция“ в съзнанието на повечето хора се събужда представата за безкрайни плажове, красиви острови, обгърнати от прозрачно синия лазур на морето, вкусна храна и духа на древни цивилизации, в които се преплитат митове и легенди. Но Гърция далеч не е само това. На територията на държавата, чието мото гласи „Гърция не е държава, а състояние на духа” се издигат стръмните склонове на сурови планини с остри, голи върхове и малки селца, скрити в пазвата им: Олимп, където живеят боговете, Парнас със светилището на бог Аполон, оракулът и археологическият обект в Делфи, Тайгет – най-високата планинска верига на полуостров Пелопонес и още, и още. Любителите на планините могат с дни да се наслаждават на красиви планински пейзажи, които се редуват с гостоприемството и уюта на малките каменни села, осеяли подножията им, без въобще да стъпят на морския бряг.
В края на пролетта, когато всичко е покрито с тучна зеленина, е най-подходящото време за посещение на каньона Викос в планината Тимфи, която се намира в северната част на Гърция и е част от масива Пинд. Викос е най-широкото дефиле в света със своите 12 км дължина, 1100 метра широчина и 900 метра дълбочина. Внушителните му размери го правят абсолютен рекордьор, който през 2005 г. е вписан в книгата на рекордите Гинес.
Нямам търпение да ги видя, но за да стигнем дотам, първо трябва да изминем близо 600 км до изходната ни точка – малкото селце Аспрагели, в което ще нощуваме в традиционна за региона Загори къща за гости. Пътят минава неусетно, в блажени дрямки и разговори с останалите спътници, и в ранния следобед вече сме забравили за проливните дъждове, радваме се на слънцето и очакваме с нетърпение следващите няколко дни, в които ще се потопим дълбоко в недрата на земята. След часове път през десетките тунели на магистралата, която пресича масива Пинд и красивите планински гледки, бусът ни спира на малък паркинг с табели, които ни информират, че можем да се насладим на панорамна гледка към каньона Викос.
Тръгваме, почти тичайки по специално наредена каменна пътечка, която криволичи покрай тучни поляни и карстови скали. Телата ни са зажаднели за движение, а и сивите облаци подсказват, че дъждовете май няма да ни подминат и тук. В края на пътеката е изградена площадка, от която пред очите ни се разкрива спираща дъха гледка: огромни скални масиви очертават дълбоко врязан каньон, покрит със зеленина, докъдето погледът ти стига. На дъното се вие тънката връв на реката, която дълбае неуморно следа в снагата на планината. Внушително е. И носи усещането за загубен свят, който предстои да открием.
По обратния път спираме пред красив каменен мост, който се е надвесил над реката. В тази част на Гърция всичко е от камък, включително пътеките, които се вият из планината, свързват малките села с каменни къщи и създават контрастна картина със заобикалящата ни отвсякъде зеленина. Усещането, че сме се потопили в приказка, не ме напуска през цялото време.
Първите капки дъжд ни карат да побързаме по пътя към Аспрагели. Селото не е голямо, но си има църква и площад, в центъра на който се е разперил с клоните си огромен чинар. В кръчмата е пусто, но пред аптеката са насядали възрастни мъже и бавно и с наслада отпиват от прозрачна течност, която, съдейки по доволните им усмивки, няма как да не е лечебна. Време е и ние да се потопим в меките губери и чудния уют на къщата ни за гости. Едва пристъпили прага, нежно ни обгръща аромат на нещо печено с канела и билки. Изглежда вълшебно и нереално. Посреща ни усмихната жена, която ни настанява в традиционни стаи с две миндерчета, между които има вградена в стената камина. Е, да, краят на май е, но проливният дъжд навън създава още по-голяма нужда от уют и топлина. И ние сме на най-правилното място. Вечерта е особено тържествена, прозрачната течност звънти в чашите ни, примесена със смях и доволни възклицания заради най-различните вкусни ястия на нашите домакини.
Следващият ден ни посреща с дъжд. Не е спирало цяла нощ, а днес ще се спуснем в каньона и ще останем в него до вечерта. Дъждът не ме плаши, защото съм добре екипирана. Якето, с което съм, е Keb Eco-Shell – обновеният модел на шведския бранд Fjällräven за сезон пролет-лято 2023. Изключително леката мембрана, която не усещам върху себе си, тежи само 470 г, но водният ѝ стълб от 30 000 мм я прави подходяща за много сериозно време. Това ми дава сигурност за предстоящия ден и знам, че няма да пропусне и капка дъжд. Моделът е предназначен за хора, които искат да се слеят със стихиите и предпочитат живота на открито. Това определено ме печели, хубаво е да знаеш, че можеш да разчиташ на екипировката си дори когато времето не предполага да си покажеш носа навън, камо ли да ходиш цял ден. Но най-много ми харесва материята, която диша и не задържа влага, както обикновено се случва с водонепропускливите мембрани.
Тръгваме към следващата панорамна гледка, която е още по-внушителна от вчера. Към праисторическия пейзаж са се добавили огромните облаци пара, които се стелят над каньона и му придават още по-мистичен вид. Сред скалите цъфтят на туфи различни цветя, които разнообразяват пейзажа и изпъкват ярко на сивия скален фон. Пътечката, по която тръгваме днес, започва леко да се вие надолу, покрай гори от габър и бук, изцяло покрити с мъх. Рядко съм попадала на по-приказна гледка от тази.
Мъхът е прегърнал дърветата до високите им корони и свободно се вее под напора на вятъра. Отдалеч изглежда сякаш дърветата танцуват и всеки момент клоните им ще ни прегърнат, за да останем завинаги в тази омагьосана гора. Въображението ми започва да рисува всякакви приказни герои: джуджета, малки елфи и дракони. Фантазиите ми се подхранват и от причудливите форми на каменната гора, между която растат живите дървета. Не знам какво се случва с мен, но не съм единствена. Цялата ни група започва да си фантазира какви са обитателите на гората. Слизаме все по-надолу, дъждът вали и прави каменната пътека истинска пързалка. След няколко часа, доволно покрити с кал и вода, излизаме в началото на село Монодендри. Сред каменните къщи откриваме малка сладкарница с пресни сладкиши и дъхав планински чай. Време е за малко почивка. Говорим си със собственика на заведението, който ни споделя, че дъждовете тази година са необичайни за този период и че и там зимата е закъсняла, но поне няма да имат проблем с водата – едно от най-сериозните им предизвикателства.
Въпреки че ни е много приятно, ще тръгваме, за да стигнем до дъното на каньона. Отново се спускаме по тясна пътечка, която се вие сред рехави горички. От време на време между дърветата виждаме гледките към скалите, които сега се извисяват високо над нас. Потъваме в недрата на земята. Особено е. Зеленината е покрила всичко, въздухът е топъл и влажен, чуват се само птичи песни и стъпките ни. Пътеката следва извивките на речното корито, покрито с големи обли камъни. Не след дълго виждаме тюркоазени вирчета, в които се оглеждат провесените клони на плачещи върби. Дъждът поспира. През клоните на дърветата се процеждат и плахи слънчеви лъчи. Стигаме до отвесна скала, която е покрита с корените на стар, многовековен бръшлян. Правим снимка за спомен с дървото на живота, а гледката на този набразден лабиринт, който е обхванал студената скала, не ме напуска дълго. Мисля си каква е тази живителна сила, която не признава граници и пробива дори най-здравата скала, за да си проправи път към светлината.
Напредваме по пътеката и в късния следобед стигаме до място, което е и своеобразен финал на нашето пътешествие в недрата на земята. Спираме сред красива гора от стари чинари, които са надвесили гъстите си корони над речното корито. Чистите прозрачни води извират от отсрещния бряг и покриват облите бели камъни, които до няколко метра преди това са абсолютно сухи. Реката се ражда тук и започва своя шеметен бяг по камъните. Впечатляващо е. Седим смълчани на камъните и само приспивният ромон на водата нарушава тишината на това райско място. Свидетели сме на раждането на нещо красиво – една река, която дарява живот и го отнася надалеч. Сякаш присъстваме на частица от сътворението на земята.
По пътеката нагоре се изкачваме сред джунгла от яркожълти храсти, които са чуден цветен фон на зеления каньон, останал зад гърба ни. Не спираме да се снимаме и да си мечтаем за студената бира, която ще ни чака в село Викос. Дъждът обаче има други планове за нас. Бирата във Викос остава мираж, но не и чудната вечеря, която ни очаква в новата ни къща за гости, в село Папингос. Оттук на следващия ден ще влезем в планината Тимфи, за да стигнем до най-високия ѝ връх Гамила и да видим къде се раждат малките дракони в езерото Драколимни, но всяко нещо с времето си. Утрешният ден ще роди нова история. А тази приключва красиво в уюта на селския ни дом. Но знам, че каквото и да донесе утрешният ден, аз ще съм с якето си и нито дъждът, нито вятърът ще ме притеснят. Защото Keb Eco-Shell издържа теста на гръцките дъждовни облаци през май.
Отпивам бавно от така чаканата бира, а над главата ми в небето се стрелкат бързолети. Дъждът отново си е дал кратка почивка и птиците бързат да наваксат с храната. Тези няколко дни, изпълнени с красиви гледки и вкусна храна, потвърждават, че Гърция не е просто държава, а състояние на духа, което си пожелавам да не ме напуска и извън границите ѝ. Защото то не признава граници. А само емоции, които зареждат за дълго.
През 2015 г. Fjällräven лансира якето и панталон Keb Eco-Shell, направени без употребата на PFC (перфлуорирани и полифлуорирани въглероди). Тези химикали се използват често в екипировката на открито, но не се разграждат в природата, а остават трайно в нея и си проправят път до животните и човека чрез почвата и водата. Във Fjällräven вярват, че развитието никога не спира и компанията се връща обратно към дизайнерската маса, за да търси нови и иновативни начини, по които може да подобри дори и най-дребните детайли като циповете например. Затова компанията се прицелва в изработването на водоустойчиво яке, което е свободно от PFC импрегнация, но и циповете му са също без съдържание на PFC. Доскоро такива модели екипировка не съществуваха на пазара, поради което Fjällräven направи компромис с първото издание на своето Keb Eco-Shell яке. За сезон пролет-лято 2023 якета и панталоните от серията Keb Eco-Shell вече се произвеждат 100% без използването на PFC.
Създадено за ентусиастите на открито, които обичат да се слеят със стихиите, якето Keb Eco-Shell е леко, гъвкаво, изработено от рециклиран полиестер. То идва с добре прилягаща качулка и леснодостъпни джобове на гърдите, които действат и като вентилационни отвори. Якето е перфектно за преходи и ски спортове при мокри условия през цялата година.
