Какво е общото между кутията на Пандора и самолетната черна кутия?
Кутията е един от предметите, които неотменно присъстват в ежедневието ни. Пощенска кутия, кутия с цигари, кутия за съхранение на вещи, кутия за храна, кутия за дискове, скоростна кутия, кутия за енфие, разклонителна кутия, музикална кутия и изобщо кутии, кутии, кутии са превзели целия ни бит. Всички те обикновено се свързват с отваряне, което винаги е своеобразно поемане на риск. Особено когато не са прозрачни и не знаем какво е съдържанието им. А то най-често е нещо крехко, ценно или опасно. Но кутията винаги крие и изненада. Понякога я отваряме бавно и надничаме плахо в нея, а друг път го правим трескаво, изпълнени с нетърпение да видим какво има вътре.
Кутията на Пандора всъщност е гърне
В съзнанието на съвременния човек има две много специални кутии, които заемат особено място. Това са кутията на Пандора и черната самолетна кутия. Макар и коренно различни, в същността им има нещо много общо – надеждата. Кутията на Пандора, която поне според древногръцката митология всъщност не е кутия, а делва или голямо гърне, се е превърнала в символ на онова, което не трябва да се отваря. Своеобразен забранен плод. Древногръцкият мит разказва, че първата смъртна жена, която бог Хефест изваял от глина по повеля на гръмовержеца Зевс, била на име Пандора. Тя била истински изкусно творение. Всички богове, населяващи Олимп, вложили в нея от своето изкуство, за да я направят изключително привлекателна. Атина й сложила пояс и накити, харитите (дъщерите на Зевс от Евринома) я украсили с пролетни цветя. Афродита изпълнила чертите на лицето, като й придала чар и съблазън, а накрая Хермес й дал човешки глас и изтъкал нрава й от коварство, хитрост и красноречие.
Това се случило във времето, когато Прометей разгневил боговете, защото откраднал огъня от тях и го дал на хората. За да си отмъсти, Зевс изпратил Пандора на земята, като й дал един затворен съд, пълен с всички възможни нещастия и болести. Когато първата смъртна жена слязла на земята, боговете я срещнали с Епиметей, красивия брат на крадеца Прометей. Още щом съзрял очарователната Пандора, Епиметей се влюбил в нея. Той бързо забравил заръката на брат си да не приема никакви дарове от боговете на Олимп и не след дълго свързал живота си с Пандора, която продължавала да носи навсякъде със себе си съда, дарен й от гръмовержеца. Любопитството обаче я изпълвало с всеки изминал ден и малко след като се омъжила за Епиметей, в една нощ с пълна луна, Пандора се изкушила и повдигнала капака. Ето как Хезиод описва случилото се в „Дела и дни”:
“По-преди в своя живот племената на земните хора нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали, нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека, тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора. Да, но със своите ръце от гърнето жената от мести тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки. Само надеждата вътре в дома нерушим си остана, там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето, както бе воля на Зевс щитодържец, сбирач на мъглите. Бродят обаче безброй теглила посред смъртните хора – пълна със зло е земята и пълно е също морето; болести денем и нощем самички по собствена воля смъртните хора спохождат и зло тихомълком им носят.”
(Превод Станка Недялкова)
Така в ръцете на Пандора съдът с освободените от него бедствия се превърнал в наказание за смъртните човешки същества, а митът за него, макар и забравен през епохата на Средновековието в Европа, белязана от силата на християнската религия, оцелява и през ХV в. е преразказан не от кого да е, а от самия Еразъм Ротердамски. Именно той превръща съда, даден от Зевс на Пандора, от питос (голям съд, подобен на делва) в кутия, превеждайки старогръцкото πίθος като pyxis („антична кутийка” на т.нар. късен среден английски език). Така в резултат на преводаческа грешка една делва се превръща в кутия, за да намери трайно място в представите на хората като вместилище на надеждата. А тя, както знаем, напуска човешкия ум и сърце последна.
Черна или оранжева е самолетната кутия?
Именно надеждата е и в основата на създаването на друга една кутия – черната кутия, която, както се оказва, е черна не заради цвета си, а най-често заради информацията, която се съхранява в нея. Черната самолетна кутия такава, каквато я познаваме днес, има кратка история, чието начало е поставено през първата половина на 50-те години на ХХ в., но както с почти всяко технологично откритие, пътят, извървян до откриването й, е доста по-дълъг. Още в началото на миналия век пионерите в авиацията братя Райт въвеждат примитивно средство за записване на оборотите на пропелера (въздушният винт, перката) в самолетите. Именно това устройство по-късно ще бъде превърнато в рекордера на бордовите данни, който наричаме „черна кутия”. Но каква е причината за подобна хрумка?
Една от най-старите и активни и до днес компании в областта на самолетостроенето, създадена по настояване на самия Уинстън Чърчил, е „Де Хавиланд”. Тъкмо нейните конструктори създават и първия пътнически реактивен самолет „Комет”, чийто първи полет е осъществен на 27 юли 1949 г., а самолетът влиза официално в експлоатация на 2 май 1952 г. Само година по-късно обаче самолетите „Комет” започват да падат от небето. Опитите на разследващите комисии и авиоинженерите да открият причината ги отвеждат до задънена улица. Проведени са редица скъпи проучвания, но никой не може да разбере какво точно се случва с тези нови машини.
По това време в Австралия друг един специалист по аеронавтика, Дейвид Уорън, докато работи над ежедневните си задачи в Лабораторията за авиационни изследвания в Мелбърн, се опитва сам да открие начин да разреши загадката с излизащите от строя летателни апарати „Комет”. И онова, което му хрумва, макар и простичко, е гениално – записването на гласовете на пилотите по време на полет, както и снабдяването на самолета с датчици, изпращащи регулярно информация до някакъв рекордер на борда на машината, навярно може да разкрие истината за катастрофите. Така през 1957 г. той създава първия прототип на самолетна черна кутия. Неговото изобретение разкрива и истината за разпадащите се във въздуха самолети „Комет”.
На базата на осъществените лабораторни изпитания и заедно с данните от бордовите записи изследователите разбират, че причината е в явлението умора на материала. При цикличното напрежение върху корпуса на летателния апарат настъпва умора на сплавта, от която е направено тялото на самолета. Това от своя страна води до поява на пукнатини, които в определен момент причиняват разхерметизиране на самолета и неговото последващо разрушаване в небето. Уви, трябва да загинат десетки пътници, докато истината излезе наяве. Но точно тези драматични събития стават повод през 1957 г. Американската служба по гражданско въздухоплаване да въведе важни нормативни актове, според които всички самолети с тегло над 9 тона трябва да бъдат снабдени с устройство за записване на данни. В техническо отношение днес тези записващи устройства са еволюирали изключително, но в същността си те остават непроменени. Съвременните черни кутии записват всеки детайл от полета и побират в себе си десетки гигабайти информация, предадени от хилядите датчици, с които е снабдена летателната машина. Започва се от данни като налягането на маслото, скоростта на въртене на всички движещи се части във всеки от двигателите, ъгъла на елероните и температурата в багажното отделение и се стига до незначителни на пръв поглед неща като движението на хората на борда.
За да бъде максимално защитена, черната кутия се разполага в онази част на самолета, която при евентуално падане ще се удари последна в земята. Статистиката показва, че това е опашката на самолета. Ето защо черната кутия винаги е поставяна там. Паметта на черната кутия практически е недостъпна. Обшита е с дебел пласт неръждаема стомана. Все пак именно тя трябва да оцелее. Това е нейната най-важна задача, за да може да достави информация за случилото се на борда на самолета при инцидент. Тя трябва да издържа на температура от 1100°С в продължение на един час, а след това на 260°С за период от 10 часа. Натоварването, което трябва да понася, е повече от 3400g (с g се означава земното ускорение). За сравнение повечето хора изпадат в безсъзнание, ако бъдат подложен на натоварване 5g само за 5 секунди.
Тестването на черните кутии днес е превърнато в задача на цели изследователски институти. Така например изпитването на черната кутия за устойчивост на пробиване се извършва, като острие от закалена стомана с диаметър 6,5 мм и тегло от 227 кг се пуска върху кутията от височина 3 метра. Да, съвременната черна кутия е на практика едно от най-здравите неща, създавани от човека. Тя може да издържи налягането на дъното на океана и да прекара в агресивната към металите солена вода един месец. Черната кутия е едно от чудесата на човешкия гений, чиято производствена стойност днес възлиза на около 30 000 долара. С нея е снабден всеки пътнически самолет. По официална статистика на Международната организация за гражданско въздухоплаване от 1960 г. до днес при самолетни катастрофи са унищожени повече от 800 летателни апарата. Черните кутии на всички тях са били открити.
Но защо черните кутии изобщо са наречени черни, след като още от самото им изобретяване те се боядисват в сигналното ярко оранжево, което да способства за тяхното по-бързо откриване? Колкото и невероятно да звучи, днес никой не знае защо, а са минали само 60 години от създаването им. Дори в големите енциклопедични издания и учебници не можем да открием отговора на този въпрос. Според една от най-популярните теории черната кутия почернява изключително при обгаряне. И действително – много често при пожар черните кутии губят своя ярък оранжев цвят. Най-достоверна обаче си остава тезата, че наименованието на кутията идва от информацията, която тя пази и предоставя на разследващите самолетните катастрофи. Това е черната история за най-мрачните секунди преди края на живота на стотици човешки същества, оказали се в капана на самолетната прегръдка. Историята, която тези оранжеви кутии на Пандора разкриват, обаче винаги завършва с надеждата, че получените данни ще ни позволят да усъвършенстваме летателните апарати.
