Ледниците в Алпите се топят по-бързо от всякога

Най-накрая, след най-горещото лято през последните няколко години, в Алпите започна да вали сняг. И той е много, много важен и необходим!

Нийл Ентуисъл, професор по речни науки и устойчивост на климата към Университета на Салфорд във Великобритания алармира, че мащабът на промяната е зашеметяващ. Глациолози (хората, които се занимават с изучаването на ледниците) като него използват думата „екстремна“, за да опишат годишната загуба на лед в размер на около 2% от общия обем на ледниците. Тази година обаче швейцарските ледници са загубили средно 6,2% от леда си, и това вече наистина екстремно.

Новите снежни преспи ще образуват защитно покривало, което ще отразява 90% от слънчевата радиация обратно в атмосферата и ще ограничава затоплянето и топенето на леда под тях. Когато през зимата падне сняг и впоследствие той не се разтопи през лятото, това увеличава масата на ледника. Ако обаче топлият климатичен тренд се задържи в продължение на няколко последователни години, гравитацията ще вземе връх и ледниците ще започнат да се придвижват надолу по склона.

През последното столетие се случва нещо различно. Защитните слоеве сняг не са били достатъчно дебели, за да компенсират повишаването на летните температури, и постепенно ледниците по света са се разграждали от края на малкия ледников период в средата и края на XIX в. насам.

Сахарски пясък и огромна гореща вълна

Обратно към това лято. В Алпите предходната зима беше с много малко снеговалежи и поради това ледниците не са добре изолирани от предстоящия летен сезон на топене.

Пролетта е особено сурова, тъй като естествените атмосферни условия пренасят сахарския прах в Европа и покриват алпийския пейзаж. Тъй като прахът поглъща повече слънчева енергия от снега (който е бял и следователно по-отразяващ), оцветеният в оранжево сняг се топи по-бързо от всякога.

След това голяма гореща вълна счупи температурните рекорди в цяла Европа, като в някои части на Обединеното кралство температурата достигна 40°C за първи път. Алпите не бяха пощадени. Например в Цермат, известното швейцарско село без автомобили в сянката на Матерхорн, бяха отчетени температури до 33°C, въпреки че се намира на 1620 метра надморско равнище.

Особено силно пострадаха ледниците. През юли Алпите изглеждаха така, както обикновено изглеждат през септември: без сняг и ледени реки, течащи в пика си.

Последният път, когато ледниците имаха екстремен сезон на топене, беше през 2003 г., когато отново температурите бяха много високи в цяла Европа и горещата вълна отне живота на най-малко 30 000 души (повече от 14 000 само във Франция). През тази календарна година 3,8% от ледовете в Швейцария са се стопили.

Пак през тази година за първи път в историята Цермат закрива летния си ски център. Екскурзоводите спират да водят експедиции във високите планини, тъй като замръзналата почва, която свързва скалите, се размразява и предизвиква почти постоянни скални срутвания. Монблан също беше затворен за алпинисти.

50 години събиране на данни

Можем да поставим това в исторически контекст отчасти благодарение на работата на благотворителната организация Alpine Glacier Project, която е създадена през 1972 г. и заедно с университета в Салфорд ръководи научни експедиции до ледниците край Цермат всяко лято в продължение на 50 години.

Десетки студенти са помагали да се наблюдава ефектът от затоплянето на климата чрез химически мониторинг на промените в топящата се вода, топографско изследване на ландшафта и правене на снимки от едно и също място през годините. През петте десетилетия на проекта ледниците Горнер и Финдел са се отдръпнали съответно с 1385 и 1655 метра.

В Швейцария тези разтопени ледници се използват за производство на електроенергия. Всъщност водата, която пада на 93% от територията на Швейцария, в крайна сметка преминава през поне една електроцентрала, преди да напусне страната. Така че една от последиците е, че топящите се ледници помагат да се компенсират слабите валежи по време на суша, като пълнят резервоарите за снабдяване на страната с енергия.

Може да се твърди, че не всички ледници са еднакво засегнати от катастрофалното отдръпване и загуба на лед това лято. Отчасти това е вярно. Степента на топене на ледника зависи от надморската височина, на която се намира, от това колко стръмен е езикът на ледника и до каква степен е покрит с отломки. Възможно е да има и локални климатични фактори.

Едно от последните изследвания обаче показва, че австрийските ледници са загубили повече лед през 2022 г., отколкото през 70-те години на наблюдения, и следователно е съвсем ясно, че силното топене е норма през тази година.

Туризмът във високата планина е спиращо дъха преживяване, но глациолозите се опасяват, че продължаващото топене на ледовете и екстремните температури, наблюдавани през тази година, не са изолирана аномалия. Много повече ледници може да бъдат напълно загубени в рамките на едно поколение.

Това, което ни остава, е да се надяваме, че екстремно горещите лета са в миналото…

Текстът е публикуван благодарение на www.conversation.com