Измерим ли е пулсът на планетата?
В месецът на Земята – април, изследваме една интересна тема, която може да прочетете в брой 79 на InGlobo, а именно тази за проследяване на промените в биологичното разнообразие. Тъй като в момента липсват точни данни в световен мащаб, глобална сателитна схема има за цел да запълни пропуските и да насочи вниманието към опазването на нашите морета, почви и диви животни.
Учените предлагат създаването на нова система, за която се надяват да използва гледната точка от Космоса, за да промени разбирането ни за променящата се екология на Земята и нейните сложни системи.
Все повече учени предупреждават, че данните за състоянието на моретата, почвите, горите и видовете на планетата са непълни или погрешни и няма да бъде възможно да се разбере дали човечеството прави крачка напред в подобряването на биоразнообразието. Затова през 2024 г. световните космически агенции се обединяват, за да подобрят мониторинга на биологичното разнообразие.
Измерваме пулсът на планетата, така както следим климата
Изследователите твърдят, че настоящите данни имат различни ограничения. Анализът на 742 млн. записа за близо 375 000 вида през 2021 г. установява широко разпространени пропуски и отклонения: само 6,74% от планетата е била обхваната с проби, като особено неизследвани са високите места и дълбоките морета. Някои от най-големите пропуски са в тропиците, въпреки че тези райони изобилстват от живот. На Европа, САЩ, Австралия и Южна Африка се падат 82% от всички записи, а повече от половината записи се отнасят до по-малко от 2% от известните видове.
Пропуските в данните не се ограничават само до животните. През 2023 г. Кю Гардънс (Кралската ботаническа градина в Лондон) идентифицира 32 „тъмни петна“ на планетата, включително Фиджи, Нова Гвинея и Мадагаскар, за които се знае, че са богати на растително биоразнообразие, но за които няма достатъчно данни. Места като Демократична република Конго, където се намира най-големият дял от втората по големина тропическа гора на Земята – дом на огромен брой видове, са слабо проучени, въпреки че са подложени на значителна заплаха.
Въпреки големия напредък в наблюдението на климата информацията за биоразнообразието на Земята е наистина оскъдна. За да се преодолее този проблем, изследователите предлагат създаването на нова система за наблюдение на биосферата, подобна на тази, с която следим времето, като редовно „измерват пулса на планетата“.
Мария Азередо де Дорнелаш, професор по биология в Университета на Сейнт Андрюс, казва: „Нуждаем се от по-голяма система за наблюдение, която да ни позволи да измерваме биоразнообразието, както измерваме времето. Има потенциал това да се прави наистина добре. Ще е необходимо международно сътрудничество, защото това не е нещо, което може да направи една държава или дори континент. Биоразнообразието на планетата наистина не се интересува от политическите граници“.
